№ 60667 гр. София, 01.10.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първата година в състав:

Председател: Симеон Чаначев

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 1751/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на „Виста мениджмънт” ЕООД срещу въззивно решение № 119/16.12.2020 г. по в. гр. д. № 443/2020 г. на Бургаски апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 132/17.07.2020 г. по гр. д. № 790/2019 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Р. Л. сумата от 28483,36 лв., представляваща сбор от заплатените от нея без основание по сметка на „Виста мениджмънт” ЕООД парични суми на 11.07. 2017 г., 13.07. 2017 г., 20.07.2017 г., 23.07.2017 г., 25.07.2017 г. и 27.07.2017 г., за следните апартаменти Д 201, Д 508, Д 506а, Д 501, Д 301, Д 205, Д 201, С 411, А 607, А 605, А 500, А 310 и В 606, находящи се в „А. А. в [населено място] без основание - по невлязъл в действие договор за стопанисване и поддържане на комплекс „Авалон“, невключващ задължение за заплащане на суми по фонд „ремонти“, ведно със законната лихва.

В касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се твърди, че въззивното решение е недопустимо поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата, тъй като тя била извършила процесните плащания като трето лице, за да погаси задължения на етажните съсобственици по договор с ответното дружество, поради което право да искат връщане на платените суми по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД принадлежи на всеки етажен собственик, а не на третото лице.

В срока за отговор Р. Л., чрез от адв. Н. Г., възразява срещу допускането на касационно обжалване и излага становище за неоснователност на жалбата по същество.

В обжалваното решение е прието за установено, че ищцата от своя банкова сметка е превела по банкова сметка на ответника общо сумата от 28483,36 лв. чрез извършени банкови преводи на следните дати: 11.07.2017 г., 13.07.2017 г., 20.07.2017 г., 23.07.2017 г., 25.07.2017 г. и 27.07.2017 г., при посочено основание - „такса поддръжка“ по договор за стопанисване и поддържане на ваканционен комплекс „Авалон“, [населено място], сключен между етажната собственост и ответното дружество. Тъй като въпросният договор не бил подписан от всички членове на управителния съвет на етажната собственост, същият не е породил правно действие, поради което процесните суми били получени от „Виста мениджмънт” ЕООД без основание. За неоснователни са приети възраженията на дружеството за липса на активна процесуална легитимация на ищцата, предвид липсата на действащ договор за поддръжка, сключен между етажните съсобственици в процесната етажна собственост и дружеството, въз основа на който да са договорни задължения за заплащане на каквито и да било суми. В тази връзка е отчетено също, че ищцата е извършила преводите, действайки от свое име и за своя сметка, а не по договор за поръчка или въз основа на упълномощаване от страна на отделните собственици в етажната собственост, поради което в случая за ищцата и ответника се установява качеството съответно на обеднял и обогатен за сметка на обедняването. При това положение е прието, че сумата в общ размер на 28483,36 лв. е преведена на ответното дружество на части през месец юли 07.2017 г. по недействащ договор, поради което е получена без основание и подлежи на връщане съгласно чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.

При тези решаващи мотиви на въззивния съд, не се установяват предпоставки за допускане на касационно обжалване поради вероятна недопустимост.

Недопустимо е съдебно решение, когато липсват положителните или съществуват отрицателните предпоставки на правото на иск. Процесуалната легитимация, като предпоставка за допустимост на процеса, е обусловена и трябва да се преценява с оглед твърденията на ищеца. Тя се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Поради това при проверката дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба (решение № 5/06.06.2011 г. по гр. д. № 47/2010 г. на ВКС, III ГО; решение № 61/13.06.2014 г. по гр. д. № 3306/2013 г. на ВКС, IV ГО и др.).

В случая касаторът смесва процесуална легитимация (твърдението на ищеца, че е носител на защитаваното субективно материално право) и материалноправна легитимация – дали действително ищецът има право на получи търсената сума, който е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на исковото производство. Ищцата е посочила, че е собственик на апартамент № 507А, находящ се на пети етаж в апартхотел „Авалон“, че на проведено общо събрание на етажната собственост е било взето решение за сключване на договор за стопанисване и поддържане на комплекса, като въз основана на това решение е бил сключен и договор, който обаче не бил подписан от всички членове на управителния съвет на етажната собственост. Твърди, че въпреки това на процесните шест дати през юли 2017 г. е превела в лично качество и от личната си банкова сметка по сметка на „Виста мениджмънт“ ЕООД парични суми в общ размер на 28483,36 лева, като претендира дружеството да заплати сума в същия размер като преведена без основание – въз основа ненадлежно сключен договор за стопанисване и поддържане на комплекс „Авалон“, невключващ и задължение за заплащане на суми за фонд „ремонти“. Налице е следователно както активна, така и пасивна процесуална легитимация, поради което липсват предпоставки за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 119/16.12.2020г. по в. гр. д. № 443/2020 г. на Бургаски апелативен съд, гражданско отделение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: