Определение по ч. гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60297
София, 01.10.2021 година
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 29.09.2021 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А.
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр. дело № 2780 /2021 г.
Производството е по чл.274,ал.З,т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. К. З. срещу определение № 352 от 05.02.2021 г. по в. гр. д. № 192 /2021 г. на Софийския апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено разпореждане от 07.10.2020 г. по гр. д. № 7607 /2019 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на И. К. З. в една част на основание чл.130 ГПК поради недопустимост на предявените искове.
Ответникът по частната жалба Ц. Д. П. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускането на касационно обжалване и основателността на жалбата.
За да постанови обжалваното определение в обжалваната част, въззивният съд е приел за законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че иск за установяване на невярност на съдебно заключение, представено по друго дело, е недопустим.
Въззивният съд е приел, че въпреки дадените на няколко пъти законосъобразни указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, ищцата е уточнила първите три иска като такива за установяване на факти с правно значение. Разпоредбата на чл.124,ал.4 ГПК предвижда, че иск за установяване съществуването на факт с правно значение е допустим само в случаите, предвидени в закон. Не е налице законова разпоредба, която да допуска разглеждането от съда на иск за установяване на очертаните от ищеца факти, поради което предявените искове правилно са счетени от първоинстанционния съд за допустими.
Недопустим е и иск за установяване на невалидност на съдебно заключение, представено по друго дело, предвид предвидените процесуални правила за защита на страна по спора.
Недопустими са и искове за осъждане на ответника и трети лица, непосочени като ответници по делото, да унищожават находящи се в тяхно държане документи.
По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:
Няма съмнение за нищожност и недопустимост на обжалваното определение.
Във връзка с доводи, че въззивният съд неправилно е посочил фактическата обстановка и се е произнесъл по нередовна искова молба (на жалбоподателката – ищец), която е била в процес на отстраняване на нередовности и е формирал неправилно волята си върху нередовна искова молба, в изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателката извежда следните правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основания за допускане на касационно ожалване:
Допустимо ли е съдът по свой почин да промени параметрите на предмета на правния спор или обема на вида на търсената защита? Допустимо ли е съдът да откаже защита и съдействие без да прецени правния спор? Длъжен ли е съдът да обсъди и прецени всички доводи и възражения в частната жалба и да провери редовността на исковата молба и наличието на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск? Допустимо ли е съдът да изрази волята си само с един декларативен израз или трябва да изложи относими съдържателни мотиви? Какъв е начинът на защита срещу невярно пресъздадената фактическа обстановка?
Част от въпросите не са обуславящи, защото са основани на твърдения, които не са установени по делото – че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, без на ищцата да са дадени законосъобразни указания, възможност и срок за отстраняване на нередовностите, че въззивният съд се е произнесъл по факти, които не са посочени като основания на исковете, и по искания (петитуми), които ищцата не е направила (формулирала), и не се е произнесъл по предявените такива, че въззивният съд не е преценил доводите в частната жалба, които имат значение за проверката на законосъобразността на първоинстанционното разпореждане и не е изложил самостоятелни мотиви за тяхната основателност.
Друга част от въпросите са обуславящи: за задълженията на въззивния съд да прецени законосъобразността на обжалваното пред него разпореждане за прекратяване на производството поради недопустимост на предявените искове (с правно основание чл.130 ГПК), като изложи собствени мотиви за това дали предявените искове са допустими, за което е необходимо да прецени тяхната квалификация, но тези въпроси са разрешени в съответствие с установената практика, която предвижда изисквания за това.
Частната жалбоподателка се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното определение – основание за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280,ал.2 ГПК, с твърдение, че съдът неправилно е преценил (квалифицирал) като искове за установяване на сочени от ищцата факти с правно значение исканията за осъждане на ответницата да заплати на ищцата обезщетение, да унищожи процесния документ (заключение на СТЕ по друго дело) и да бъдат задължени лицата, които имат в държане процесния документ, да го унищожат.
Както беше посочено по-горе, въззивният съд е изложил отделни мотиви по тези искания и те са различни от твърденията на частната жалбоподателка - ищца:
Въззивният съд е приел, че искът за обезщетение е допустим и е отменил разпореждането на първоинстанционния съд по отношение на него, като е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Срещу тази част от въззивното определение не е подадена частна жалба.
Както беше посочено по-горе по отношение на исковете за унищожаване на документ въззивният съд не е приел, че те са искове за установяване на факти, а е изложил различни мотиви за недопустимост от твърдените от частната жалбоподателка ищца: „Недопустими са и искове за осъждане на ответника и трети лица, непосочени като ответници по делото, да унищожават документи, които са в тяхно държане.“
Поради изложеното изложените аргументи за очевидна неправилност са неоснователни. Отделно от това в конкретния случай при запознаване с обжалваното определение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).
Поради изложеното не са налице основания по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на определение № 352 от 05.02.2021 г. по в. гр. д. № 192 /2021 г. на Софийския апелативен съд в обжалваната му част, с която е потвърдено разпореждане от 07.10.2020 г. по гр. д. № 7607 /2019 г. на СГС, с което е прекратено производството и е върната исковата молба на И. К. З. в една част на основание чл.130 ГПК поради недопустимост на предявените искове.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.