О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3122 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 4426 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3512/16.03.2023 г., подадена от В. Р. П., чрез адвокат Н. Т., срещу решение № 27 от 25.01.2023 г. по гр. д. № 20225500500684/2022 г. на Окръжен съд – С. З. поправено с решение по същото дело № 283 от 08.08.2023 г., с което е потвърдено решение № 260028 от 13.06.2022 г. по гр. д. № 1110/2020 г. на Районен съд – Казанлък.

С потвърденото първоинстанционно решение съдът е: намалил, на основание чл. 30 ЗН, извършеното на 27.02.2015 г. от наследодателя Р. М. Ю. завещателно разпореждане, направено със саморъчно, нотариално заверено на 27.02.2015 г. завещание, с което е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава, включително и вземанията, които има към момента на смъртта си, на В. Р. П., като е възстановил запазената част на М. Р. Б. от наследството на Р. М. Ю., починал на 10.07.2018 г., в размер на 1/3 ид. ч.; намалил, на основание чл. 30 ЗН, извършеното на 27.02.2015 г. от наследодателя Р. М. Ю. завещателно разпореждане, направено със саморъчно, нотариално заверено на 27.02.2015 г. завещание, с което е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава, включително и вземанията, които има към момента на смъртта си, на В. Р. П., като е възстановил запазената част на М. Р. М. от наследството на Р. М. Ю., починал на 10.07.2018 г., в размер на 1/3 ид. ч.

Въззивният съд е изложил, че по делото са предявени от М. Р. Б. и М. Р. М. искове с правно основание чл. 30 и сл. ЗН, във вр. с чл. 28 и чл. 29 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на Р. М. Ю. (по 1/3 ид. ч. за всеки ищец), чрез намаляване на извършеното от него в полза на В. Р. П. универсално завещание. Ответницата е признала исковете пред първостепенния съд; заявила е, че не е оспорвала правата на ищците и не е дала повод за завеждане на делото. Същата е посочила, че с ищците се разбрали земеделските земи да останат изцяло за тях, част от които са: имот № *** - нива от 7.008 дка, от които 4.765 дка пета категория и 2.243 дка - четвърта категория; имот № * в м. „Т. б.“ в землището на [населено място], общ. Казанлък, при граници: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***.

Приел е за установена, в унисон с първоинстанционния съд, следната фактическа обстановка:

Съгласно удостоверение за наследници изх. № 238/2019 г. на О. К. ищците са наследниците по закон, съответно дъщеря и син, на общия наследодател Р. М. Ю., починал на 10.07.2018 г. На 27.02.2015 г. Р. М. Ю. е направил саморъчно завещание, с което е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава, включително и вземанията, които има към момента на смъртта си, на В. Р. П.. От приложеното ч. гр. д. № 2057/2018 г., образувано на 10.08.2018 г. по описа на РС – Казанлък, се установява, че по молба на М. Б. и М. М. е извършен опис на имуществото на Р. М. Ю.. Описът съдържа посочените от ищците шест броя земеделски имота и дворно място, представляващо УПИ *, с площ от 690 кв. м, в кв. 54 по плана на [населено място], общ. Казанлък, със следните постройки: жилищна сграда с площ от 110.25 кв. м, масивна, едноетажна, таванът е стоманобетонна плоча, покривът - дървена конструкция с керемиди. Всички помещения, без една от стаите, са без врати и прозорци. Сградата се състои от всекидневна, две спални и санитарен възел - недовършен; масивен гараж със ЗП от 29.90 кв. м. С нот. акт № 119, нот. д. № 411 от 18.10.2006 г. Р. М. Ю. е закупил имот УПИ *, с площ от 690 кв. м, в кв. 54 по плана на [населено място], общ. Казанлък, с неприложена улична регулация, при граници: север - УПИ *, изток - край на регулация, юг - УПИ * и УПИ *, запад - улица. Пазарната стойност на 1/3 ид. ч. от недвижимите земеделски имоти е в размер на 2946.94 лв. Съгласно описа на действията на съдебния изпълнител по ч. гр. д. № 2057/2018 г. на РС - Казанлък, считано от 22.08.2018 г., когато бравата на входната врата на къщата е сменена, В. П. няма достъп до имота; фактическата власт се упражнява от ищеца М. Р. М., който е определен за пазач на имота и в това му качество му е предаден ключът от сменената брава. На 26.09.2018 г. В. П. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на целия недвижим имот - дворно място с постройки в [населено място], предмет на делото, и на 1/3 ид. ч. от земеделските земи, собственост на М. Ю. А., на които Р. Ю. е един от наследниците по закон (нот. акт № 1, том 3, peг. № 4625, дело 331, поправен с нот. акт № 48/25.10.2018 г.). Исковата молба е подадена пред Районен съд – Казанлък на 12.06.2020 г. Страните не спорят, че приживе Р. Ю. не е извършвал дарствени или друг вид разпореждания с имущество в полза на М. Р. и/или М. Р..

Окръжен съд – С. З. е визирал, че съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или с дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Вън от тази запазена част е разполагаемата част на наследодателя, с която той може да се разпорежда чрез дарение или завещание. В случая наследодателят е направил универсално завещание в полза на жената, с която е живял на семейни начала. При това положение, за да се определи размерът на запазената, респ. на разполагаемата част, следва съгласно чл. 31 ЗН да се образува една наследствена маса от всички оценими в пари права, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му. Наследството влиза в масата изцяло. Същевременно съдът се е позовал на установената трайна и непротиворечива съдебна практика, съгласно която в хипотезата на универсално завещание наследствена маса не се образува, а завещателното разпореждане се намалява в дробна част, която е равна на размера на запазената част.

Въззивният съд е обсъдил довода във въззивната жалба за нередовност на исковата молба, поради вписването й след като е била връчена на ответницата. Посочил е, че това обстоятелство не е основание за нередовност, тъй като вписването е извършено в указания от съда срок, а освен това е ненужно и безпредметно, доколкото законът не предвижда такова вписване.

Окръжен съд – С. З. е намерил за неоснователни и възраженията относно непредставяне или закъсняло представяне на документи. Посочил е, че към датата 01.07.2020 г. (датата на получаване на определение № 1018/19.06.2020 г. за отстраняване на нередовности) по делото не е имало изготвен доклад и съответно - разпределяне на доказателствената тежест. Към образуваното по исковата молба производство е приложено ч. гр. д. № 2054/2018 г. по описа на Районен съд - Казанлък, с което М. Р. Б. и М. Р. М. са приели наследството на своя починал баща Р. М. Ю. по опис. В описа изчерпателно е посочено установеното имущество на починалия по вид и стойност, както и съответно неустановеното такова.

Въззивният съд е изложил, в допълнение към горните му съображения за същността на иска по чл. 30 ЗН, че поради липсата на необходимост от образуване на наследствената маса в конкретния случай, е ненужно и конкретизиране на имуществото по вид и стойност. Въпреки това, такава индивидуализация е представена и приложена по делото.

Във въззивното решение е взето отношение по оплакванията на В. П. за липса на разпределение от първоинстанционния съд на доказателствената тежест между страните, както и за непосочване кои права и обстоятелства се признават и кои не се нуждаят от доказване. Изложено е, че съгласно трайно установеното в теорията и практиката ищецът следва да установи наследственото си качество и извършването на безвъзмездното разпореждане на наследодателя, а ответникът има правен интерес да установи, че няма накърняване на запазената част, като докаже, че в наследството е имало и друго, свободно, неразпределено имущество, от което предявилият иска по чл. 30 ЗН може да попълни запазената си част.

Съдът е счел за неоснователно оплакването за липсата на мотиви на първоинстанционното решение, като е посочил, че в него подробно и обосновано са обсъдени доказателствата по делото, както и самото процесуално поведение на страните.

По възражението и оплакването във въззивната жалба за разноските по делото, Окръжен съд – С. З. е визирал, че въпреки че с отговора на исковата молба привидно признава иска, П. същевременно твърди, че М. Б. и М. М. са „закрили банковата сметка на починалия, като изтеглиха сумите в нея“. Приел е, че поради това твърдение на В. П., въпреки универсалното завещателно разпореждане в нейна полза, следва да бъде образувана наследствена маса. Наследствена маса се образува (дори и в тази хипотеза), когато наследникът, който иска да му бъде възстановена запазена част, се явява облагодетелстван. Поради твърденията на ответницата по исковете в тази посока, се налага да се събере наследствена маса, да се оцени същата, с оглед на което съдът да прецени накърнено ли е правото на запазена част на наследниците. Въззивният съд е посочил, че в производството не се е доказало компенсиране на наследниците по закон, но това е станало ясно едва с признанието на П. в съдебно заседание от 25.05.2021 г., че наследеното по завещание имущество е описаното в нарочния опис, съставен по ч. гр. д № 2057/2018 г., като същият е изчерпателен. Изложил е, че отделно, в производството се налага събиране на наследствена маса и нейното остойностяване поради искането на В. П. за получаване и на обезщетение. В случая вместо нарочна експертиза, с оглед процесуална икономия, първоинстанционният съд е възприел, а ответната страна е приела, че извършеното в законовия срок приемане на наследството е именно „по опис“ съгласно специалните разпоредби на чл. 60 и сл. ЗН. С оглед на това и съобразно практиката на ВКС, въпреки че разноските са направени в отделно, но процесуално свързано производство, първостепенния съд е определил и отговорността за разноските в това отделно производство, в качеството си на съд, който разглежда и разрешава повдигнатия пред него материалноправен спор.

Въззивният съд е намерил за несъстоятелни оплакванията на П. във въззивната й жалба, че възстановяването на запазената част в стойностно изражение било недопустимо, тъй като имотите били неподеляеми и трябвало да се определи тази запазена част в идеални части, като дробна цифра за всеки един от тях. Посочил е, че запазената част е цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия. Позовал се е на разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН, съгласно която запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Ето защо е заключил, че запазената част от наследството в конкретния случай е 2/3 ид. ч. (тъй като наследодателят е оставил двама низходящи), а разполагаемата част, с която наследодателят е можел да се разпореди свободно, е 1/3 ид. ч.

Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за недопустимо и за очевидно неправилно, поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба, както и на очевидна неправилност на същото.

Във връзка с приетото от въззивния съд, че първоинстанционното решение е допустимо, въпреки постановяването му по ненадлежно предявен, според В. П., иск, поставя въпросите: Налице ли е съществено процесуално нарушение, когато съдът продължи съдопроизводствените действия и постанови решение, въпреки че в хода на делото е дал указания, със срок за изпълнението им, на ищеца и последният не ги е изпълнил в срока, а въпреки това съдът му е дал нови указания, които ищецът отново не е изпълнил в срок. Следвало ли е още при първото неизпълнение на указанията, съдът да върне исковата молба на ищеца и да прекрати делото.

Твърди, че решението е в противоречие със задължителната съдебна практика, предвид неуважаване на оплакването за непълен доклад и неразпределена доказателствена тежест от първоинстанционния съд. Сочи, че е допуснато нарушаване на принципа на равнопоставеност и диспозитивното начало; оспорва изводите на Окръжен съд – С. З. че исковата молба не е подлежала на вписване

В. П. формулира и следните въпроси, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: 1. Ако, както сочи въззивният съд в обжалваното решение, в теорията и практиката е трайно установено разпределението на доказателствената тежест в провеждането на определено производство (в случая по възстановяване на запазена част от наследството), то представлява ли процесуално нарушение липсата в доклада по чл. 146 ГПК на следното съдържание: „Кои права и кои обстоятелства се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти“; 2. Приема ли се и ако да, кога се приема, че в теорията и практиката е трайно установено разпределението на доказателствената тежест в провеждането на определено съдебно производство по ГПК. 3. Дотолкова ясно и точно ли е установено разпределението на доказателствената тежест, че да дерогира нуждата от пълно и цялостно произнасяне на съда по всички изброени в чл. 146 ГПК обстоятелства.

От насрещните страни е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В т. 4 на тълкувателното решение е прието, че точното прилагане на закона и развитието на правото по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, като правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Въззивното решение е валидно и допустимо. В частност, същото не е постановено по нередовна искова молба, в какъвто смисъл са и първата група въпроси от изложението. Констатираните от първоинстанционния съд нейни пороци са били отстранени от М. Б. и М. М. в хода на производството, след дадени указания.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира и че обжалваното пред него решение не е очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното решение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.

Относно втората група въпроси жалбоподателката не е изложила никакви доводи защо ги счита от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Освен това те имат отношение само към част от решаващите съображения, изложени от въззивния съд. Последният е взел под внимание и процесуалното поведение на П. и направените от нея изявления и признания по делото, въз основа на които е направил извод, че наследниците по закон не са били компенсирани, както и че съставеният по ч. гр. д. № 2057/2018 г. по описа на Районен съд – Казанлък опис отразява цялото имущество, оставено от завещателя. В тази връзка следва да бъде отчетено, че пред Районен съд – Казанлък В. П. както с отговора на исковата молба, така и със становище вх. № 267878/28.09.2021 г., имащо характер на писмена защита в хода по същество, изрично е заявила, че счита предявените срещу нея искове за основателни и доказани и моли да бъдат уважени, като в тази връзка се е позовала и на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК; в становището е визирала, че няма да сочи нови доказателства. В проведеното на 25.05.2021 г. публично заседание не е оспорила твърдението на ищците, че извършеният по реда на чл. 61 ЗН опис изчерпва цялото наследство, оставено от Р. Ю.. Липсват доказателствени искания и в подадената въззивна жалба.

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

Ответниците по жалбата имат право на направените разноски за адвокат за производството пред ВКС, в размер на 900 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 от 25.01.2023 г. по гр. д. № 20225500500684/2022 г. на Окръжен съд – С. З. поправено с решение по същото дело № 283 от 08.08.2023 г.

ОСЪЖДА В. Р. П. да заплати на М. Р. Б. и М. Р. М. разноски за производството пред ВКС в размер на 900 лв. (деветстотин лева).

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: