О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2387

гр.София, 16.05.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание

на тринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 4430/ 2023 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. К. В. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 746 от 04.06.2023 г. по гр. д.№ 2759/ 2022 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр. д.№ 12621/ 2021 г. и по този начин Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД е осъдено да заплати на жалбоподателя 10 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, получени на 21.07.2020 г. в [населено място] при падане в превозно средство на обществения транспорт - тролейбус Ш. С. 27 ТР, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.07.2020 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв.

Въззивното решение не е обжалвано от ответника, не съществуват съмнения по валидността му, поради което е влязло в сила в частта, в която искът е уважен за сумата 10 000 лв.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК като основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол жалбоподателят поставя материалноправния въпрос „Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди /вкл. и в хипотезата на предявен пряк иск от пострадало лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите/ и следва ли да се съобразят и приложат всички критерии за справедливост с оглед събраните по делото доказателства и релевантните факти, като се извърши анализ и преценка на същите в тяхната съвкупност и се изложат мотиви в тази връзка?“ Жалбоподателят поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/.

Ответната страна Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД оспорва жалбата с доводи, че поставеният въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, а в съответствие с нея. Излага и съображения за правилност на обжалваното решение.

Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.

Въззивният съд приел, че на 21.07.2020 г., ищецът, като пътник в тролейбус „Ш. С. 27 ТР“, с инв. № **, движещ се в посока от [улица]към [улица]в [населено място], паднал в превозното средство поради предприето от водача му внезапно рязко спиране, в резултат на което получил травматични увреждания. Не било спорно между страните, че за посочения тролейбус имало сключен валиден договор за застраховка по риска гражданска отговорност при ответника, нито причинната връзка между падането и описаните в исковата молба травматични увреждания. Спорна била причината, поради която водачът спрял рязко. Съдът счел за недоказано твърдението за наличие на автомобил пред тролея, предизвикал рязкото спиране в условията на крайна необходимост. Всъщност водачът на тролейбуса нарушил правилата на чл.24 ал.2 ЗДвП и чл.3 т.2 ППЗДвП, защото като професионалист е имал необходимите знания, умения и опит да предвиди настъпването на вредоносния резултат от рязкото спиране на управляваното от него превозно средство, предвид обстоятелството, че в него е имало пътници. Той не можел да се позовава на крайна необходимост, когато уврежда здравето и живота на хора, не била налице и спасителна маневра. Съгласно чл.132 т.2 ЗДвП водачът бил длъжен по време на движение да осигури всички условия за безопасното превозване на пътниците, а с предприетото рязко спиране той не изпълнил това свое задължение. Поведението му било противоправно и били налице всички останали елементи от фактическия състав на чл.45 ал.1 ЗЗД. В причинна връзка със злополуката ищецът получил частична луксация /изкълчване/ на дясната акромио-клавикуларна става с отчупен костен фрагмент в зоната на ставата, довело до затруднението на движението на дясната ръка за период, не по-малък от 2 месеца при обичаен ход на възстановяване. Увреждането на дясната раменна става наложило консервативно лечение с поставяне на имобилизация тип „митела“ за обездвижване на рамото за повече от месец. Ищецът приемал обезболяващи медикаменти, бил в невъзможност да използва увредения крайник през възстановителния период, имал нужда от чужда помощ в ежедневието си. Състоянието му би могло да се подобри, но нямало да има пълно възстановяване на движенията в рамото. Като взел предвид характера и тежестта на травматичните увреждания, предприетото лечение, продължителността на възстановителния период и степента на възстановяване, както и остатъчните последици, за които нямало благоприятна медицинска прогноза, съдът определил размера на дължимото обезщетение 10 000 лв, а за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв намерил иска за неоснователен.

С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, формулираният от касатора правен въпрос е обуславящ, но е разрешен от въззивния съд не в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС. Съдът е съобразил установената практика, че за да определи справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за търпени неимуществени вреди дължи изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. При определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” /решение № 50042/ 10.05.2023 г. по т. д.№ 342/ 2022 г., І т. о. и цитираните в него предходни актове на ВКС по същия въпрос/. Въззивното решение не се отклонява от така формираната практика, поради което не е налице допълнителното основание по т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК.

По тези съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 746 от 04.06.2023 г. по гр. д.№ 2759/ 2022 г. в обжалваната част.

ОСЪЖДА О. К. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, гр.София, ул.С. С. № 7, ЕИК 121265177, 300 лв /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: