О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60523

София, 30.09. 2021 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: Е. М.

Членове: И. П.

Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 107 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответниците Г. С. и Р. Д. срещу Решение № 260037 от 30.09.2020г. по в. т.д.№ 307/2020г. на Апелативен съд Варна за потвърждаване на решението по т. д.№ 887/2019г. на ОС Варна, с което е прието за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ответниците, в качеството им на авалисти, дължат солидарно на основание чл. 535 и сл., вр. чл. 485, ал. 1 ТЗ, на „Ю. Б. АД, като универсален правоприемник на „Б. П. Б. АД, сумата 200 000 лева, представляваща част от неиздължена главница, цялата в размер на 1 000 000 лв., по запис на заповед, издаден на 05.04.2017г., за която сума е издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, по ч. гр. д. № 17355/2017 г., на РС Варна.

В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на изводите на въззивната инстанция за неоснователност на възраженията на авалистите, произтичащи от каузалната сделка, за неправилност на изводите, че ответниците не могат да черпят права във връзка с откритото производство по несъстоятелност на издателя „Бултрейд-2002”ООД, в което кредиторът е предявил вземането си, основано на каузалното кредитно правоотношение, а друг кредитор е оспорил основанието на вземането и е образувано производство по чл.694 ТЗ. Оспорват правилността и на изводите във връзка с възраженията срещу редовността и действителността на ценната книга /порок в падежа и непосочване на размера на дължимата лихва/, и изводите по възраженията им за злоупотреба с право и недобросъвестност на приносителя. Позовават се и на допуснати процесуални нарушения. Искането е за отмяна на въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение и отхвърляне на предявените искове.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/Падежът, определен на предявяване, което да се извърши до определена дата, отговаря ли на предписаната от закона форма за съществени реквизити по чл.535 ТЗ при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, чието приложно поле е аргументирано с довода, че на касаторите не е известна задължителна практика на ВКС и ВС, поради което е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

2/Представлява ли недобросъвестност и злоупотреба с право прикриването на каузалното правоотношение от кредитора по запис на заповед и наличие на издадена заповед и изпълнителен лист по каузалното правоотношение срещу главния длъжник и солидарните длъжници по него, при претендиране на ефекта срещу авалиста с исковата молба. Въведена е същата допълнителна предпоставка, аргументирана с идентични съображения.

3/Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди всички събрани доказателства по делото и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения от страните, както и да не излага такива по невъведени от страните факти и обстоятелства при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1,предл. последно ГПК.

4/Рефлектира ли върху валидно възникналото менителнично поръчителство оспорването от кредитор в производството по несъстоятелност на вземането по каузалната сделка като преюдициален въпрос. Твърдението е, че доколкото постановените в производството по несъстоятелност решения по искове с правно основание чл.694 ТЗ имат действие по отношение на всички кредитори и длъжника, т. е.- и срещу приносителя на ефекта, то суброгацията на авалиста в правата на приносителя на ефекта, не би могла да бъде предявена в производството по несъстоятелност, поради което установителният иск по чл.694 ТЗ има преюдициално значение. Въведената допълнителна предпоставка - чл.280,ал.1,т.3 ГПК е аргументирана със съображенията, посочени към първите два въпроса.

В писмен отговор „Ю. Б. АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция е приела, че представеният запис на заповед от 05.04.2017г., издаден от „Бултрейд-2002”ООД на 05.04.2017г. с падеж на предявяване в срок до 30.03.2019г., с който издателят се е задължил, при предявяване да заплати без протест на „Б. П. Б. АД или на нейна заповед, сумата от един милион лева плюс законна лихва върху тази сума, считано от деня на издаване на записа до окончателното плащане на всички задължения по него, авалиран от ответниците, при условията, при които е издаден, притежава изискуемите реквизити по чл.535 от ТЗ. Прието е, че падежът е посочен в съответствие с разпоредбата на чл.476,ал.1 ТЗ - на предявяване, което да се извърши до определена дата - в срок до 30.03.2019г., поради което е неоснователно възражението на ответниците, касаещо падежа на ценната книга Счетено е, че обстоятелството, че след посочване на сумата, която издателят се е задължил да плати, е посочена и законна лихва върху нея за период от датата на издаване до окончателното плащане на всички задължения по записа, не опорочава формата на записа на заповед, нито разколебава безусловния характер на поетото задължение за плащане, поради което и следва да се счита за неписана. По съображения, че авалистът отговаря солидарно с всички останали задължени лица по ефекта и приносителят може да предяви исковете си срещу всички задължени по лица, заедно или поотделно, без да губи правата си срещу някой от тях, в случай, че първо е предявил иск само срещу един от длъжниците - чл.513,ал.2 ТЗ е мотивирано, с предявяването на ефекта с нотариалната покана, е настъпила изискуемостта на задължението както спрямо издателя, така и спрямо авалистите. По възраженията, че между лицето, спрямо което е авалиран менителничният ефект, и поемателя съществува правоотношение, което е причина за издаването на ценната книга - каузална сделка, е даден отговор, че авалистът не разполага с възможност да противопостави на ищеца като приносител на ценната книга възражения, които произтичат от каузалното правоотношение между издателя на записа на заповед и приносителя на ценната книга, които съображения са основани на цитирана съдебна практика - Решение №17/21.04.2011 г. по т. д.№213/2010 на II т. о. на ВКС, Решение №5/09.02.2010 г. по т. д.№268/2009г. на II т. о. на ВКС. Мотивирано е, че авалът, съобразно чл.483 - 485 от ТЗ е самостоятелно, неакцесорно задължение, което възниква единствено по силата на едностранно волеизявление на авалиста, независимо от задължението, което обезпечава; че поради автономния характер на задължението на менителничния поръчител, същият не може да противопоставя на приносителя на менителничния ефект възраженията, които самият издател би могъл да противопостави - както абсолютните възражения за недействителност на ефекта, така и неговите лични(относителни) възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Изложено е, че от страна на авалиста са допустими всякакви възражение, включително и лични, във връзка с каузалното отношение на хонората и приносителя единствено в случаите, когато авалистът е страна по него, но когато страни по каузалното правоотоношение са само приносителят и хонората, свързаните с него относителни възражения на хонората могат да бъдат противопоставени от авалиста на приносителя, само ако последният е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право, като злоупотребата с право и недобросъвестността на приносителя подлежи на изрично доказване от авалиста. Възраженията за злоупотреба с право от страна на приносителя, изразяващо се според ответниците в прикриване на каузалното правоотношение и наличие на издадена заповед и изпълнителен лист за задълженията по него срещу кредитополучателя и солидарните длъжници по него са счетени неоснователни и не съставляващи злоупотреба с право. Отново е акцентирано, че записът на заповед е едностранна сделка и за неговата действителност не се изисква да бъде изразена причината на задължението, нито тя се обуславя от условията, които са уговорени между страните, поради което и кредиторът няма как да посочи в ефекта дали ценната книга обезпечава конкретно правоотношение, а и самите авалисти не са страна по такова правоотношение. Обсъдено е и възражението, че в полза банката е била издадена заповед по чл.417 ГПК срещу кредитополучателя и солидарните длъжници по договора за кредит от 21.04.2004 г. и анексите към него, сключени за периода 24.09.2004 г. - 30.01.2018 г., която след успешно проведен иск по чл.422 от ГПК по т. д. № 1278/2018 г. на ВОС, се е стабилизирала. Във връзка с това обстоятелство въззивната инстанция е посочила, че ответниците не са установили вземането по тази заповед за изпълнение да е било събрано по реда на изпълнителното производство от издателя или някой от солидарните длъжници по договора. За неоснователни са счетени и доводите на авалистите, основани на откритото производство по несъстоятелност спрямо издателя „Бултрейд - 2002“ ООД /т. д.№15/2019 год. по описа на ТОС/. Въззивната инстанция е приела за установено, че кредиторът е предявил вземане срещу несъстоятелния длъжник, произтичащо от каузалното кредитно правоотношение и че същото е прието по смисъла на чл. 693 ТЗ; че това вземане е установено с влязло в сила съдебно решение и за издателя и кредитополучател, не е налице възможност да го оспорят в производството по несъстоятелността, а обстоятелството, че друг кредитор е оспорил това вземане, произтичащо от каузалното правоотношение, не може да рефлектира върху валидно възникналото менителнично поръчителство. Искането за допускане на факултативния касационен контрол не следва да бъде уважено: Отговор на първия въпрос се съдържа в разпоредбата на чл.487,ал.1, изр. трето и ал.2 на ТЗ, която регламентира падежа на менителница на предявяване. Законът изрично предписва, че когато записът на заповед определя падежа с израза на предявяване в определен срок от издаването по - къс или по-дълъг от едногодишен - чл. 487, ал. 1 пр. второ ТЗ, се касае за падеж на предявяване, по смисъла на чл. 537 вр. с чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ с възможност издателят да определи по-къс, респ. по-дълъг срок за плащане по ефекта, какъвто е падежът, уговорен в процесната ценна книга - на предявяване до фиксирана дата. В конкретния случай не е спорно, че изискуемостта на така уговорения падеж „на предявяване“ е настъпила с предявяването на ефекта на издателя му, което предявяване, е условие за настъпването на изискуемостта на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници - издател и авалист. Следователно, по отношение на първия въпрос е налице ясна законова регламентация, поради което е изключено приложното поле на въведената от касаторите допълнителна предпоставка. Същевременно с Определение по ч. т.д. № 822/2011г. на Второ т. о. на ВКС е даден отговор на въпроса за относно допустимостта съгласно чл. 487, ал. 1, предл. 3 от ТЗ в ценната книга да бъде определен краен срок за предявяването й - когато в нея е посочен падеж на предявяване, наред с краен срок за това. Неоснователността на искането за допускане на обжалването по втория въпрос пряко произтича от съответствието на изводите на въззивната инстанция с константната съдебна практика по въпроса за относно правната характеристика на авала като самостоятелно неакцесорно задължение и тълкуването на разпоредбата на чл.485,ал.2 ТЗ - авалистът не може да противопостави на поемателя, пред когото е гарантирал чуждото изпълнение както абсолютните възражения на длъжника за недействителност на ефекта /с изключение на възражението относно формата/, така и относителните и личните му възражения, произтичащи от правоотношението, което е създал с кредитора /дали то е действително и поражда последици и ако е така - дали възникналите от него задължения съществуват или са вече погасени/. Изводите, че не са налице хипотезите при които са допустими възраженията на авалиста, основани на несъществуването на каузалното правоотношение: авалистът да е страна по каузалното правоотношение, във връзка с което е създадено абстрактното (респективно и обезпечаващият го авал), както и хипотезите на недобросъвестност на поемателя (кредитор) по смисъла на чл.465 ТЗ /разбирана като знание на приносителя на ефекта за наличието на възражения по каузалното правоотношение с хонората, като предприемането на правни действия, създаващи реална възможност за получаване на двойно плащане, като знание за погасяване на задължението – решение по т. д.№ 84/2017г. на Второ т. о./ и извършена от него злоупотреба с право по смисъла на чл.289 ТЗ, са в синхрон със съдебната практика, поради което не е налице въведената допълнителна предпоставка. Не би могло да съставлява злоупотреба с право от страна на приносителя твърдяното от ответниците „прикриване“ на каузалното правоотношение, както и издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за задълженията по него срещу кредитополучателя и солидарните длъжници, след като не е доказано, при лежаща върху тях доказателствена тежест, погасяване на задължението по този изпълнителен лист. Изводите, че тези обстоятелства са ирелевантни за хипотезите на недобросъвестност и злоупотреба с право с оглед защитата на авалистите, почиват на трайната съдебна практика. Отсъстват твърдения и аргументи тази практика да е неправилна, да подлежи на осъвременяване или преосмисляне.

Последният въпрос е основан на теза на касатора за „преюдициалност“ на каузалното правоотношение за ангажиране на отговорността на авалистите, с оглед на което касационното обжалване не може да бъде допуснато по съображенията към втория въпрос като се има предвид и съдебната практика, обективирана в решението по т. д.№ 1035/2016г. на 1 т. о. на ВКС по въпроса необходимо ли е, когато записът на заповед гарантира изпълнението на задължения, произтичащи от каузалната сделка, то последната да е действителна. Третият въпрос не е правен, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения, които не е основание за допускане на касационното обжалване, а основание за касиране на решението. За касационната инстанция не съществува задължение, а тя няма и правомощие да извежда значимия за изхода на спора правен проблем от оплакванията на касатора за неправилност на въззивното решение и от въведените от него касационни основания. Основанията за неправилност не са тъждествени на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, неправилността е касационно основание, а не основание за допускане до факултативния касационен контрол. Ответникът по касация претендира разноски за производството, но доказателства за договарянето и плащането им не са представени към отговора на касационната жалба. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на Решение № 260037 от 30.09.2020г. по в. т.д.№ 307/2020г. на Апелативен съд Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: