Р Е Ш Е Н И Е

№ 40

гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 15 февруари, две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: К. Г.

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

и при участието на секретаря П. П. като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №1656/23 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК.

Подадена е молба с вх. № 283598/29.04.2022 г. от страна на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК[ЕИК]-гр.София, за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК на влязлото в сила решение № 1920 от 01.10.2015 г. по в. гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 803 от 25.10.2016 г. по т. д. № 233/2016 г. на ВКС, I т. о. С въззивното решение, чиято отмяна се иска, след отмяна на разпореждане № 4138 от 10.06.2014 г. на Софийски градски съд по гр. д. № 4921/2014 г. в обжалваната част, е признато и допуснато на основание чл. 623, ал. 5 ГПК във вр. чл. 38 и сл. на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела изпълнението на разпореждането (заключението) от 21.06.2013 г. по дело № 23752/299/2013 г. на П. Р. съд – Букурещ, с което се дава съгласие за принудително изпълнение срещу „Първа инвестиционна банка“ АД в полза на кредитора – Агенция за плащания и участие в земеделието (APIA), което следва да се извърши съгласно чл. 622, ал. 3 от румънския Граждански процесуален кодекс в съответствие с изпълнителния документ – писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012 г., за плащане на сумата 22 033 854.39 евро, ведно с разходите по изпълнението, възлизащи отделно на сумата от 1 725 832.38 леи. Претендира разноски.

Молителят е описал обстоятелствата, които според него попадат във фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК – с решение № 1672 от 02.04.2019 г. по дело № 34108/299/2013 Съдът в Сектор І – Букурещ, І -во гражданско отделение, е отменил принудителното изпълнение и изпълнителните действия по изп. дело № ST47/2013 г. на Кантора на съдебните изпълнители С. Ш. и Тету, в това число и разпореждането (заключението) от 21.06.2013 г. по дело № 23752/299/2013 г. на П. Р. съд – Букурещ, като съгласно съдебно удостоверение (сертификат), издадено от Градски съд – Букурещ, V -то гражданско отделение по дело № 34108/299/2013, решение № 1672 от 02.04.2019 г. е влязло в сила на 04.02.2022 г. след отхвърляне на подадената срещу него апелативна жалба от страна на APIA. Молителят сочи, че съгласно това въззивно решение писмото за банкова гаранция, на която се е позовала румънската Агенция за плащания и участие в земеделието, не може да бъде изпълнително основание, доколкото нито една правна норма не урежда такъв характер на този юридически акт, т. е. разпореждането (заключението) от 21.06.2013 г. няма сила на пресъдено нещо, като произнесено в рамките на формална процедура, която не засяга делото по същество, или с други думи – решението на румънския съд, с което се „анулира“ принудителното изпълнение и съответно отпадат правните последици на разпореждането (заключението) от 21.06.2013 г., „премахва“ качеството на разпореждането на съдебен акт по смисъла на чл. 32 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000 г., който е изпълняем, защото, ако разпореждането на румънския съд не е изпълняемо в държавата по произход на акта, то същото не следва да се допуска до изпълнение и на територията на Р. Б. Допълнително в подкрепа на този правен извод молителят сочи, че в хода на делото по разглеждане на апелативната жалба на APIA по изрично запитване на Агенцията е образувано тълкувателно дело № 643/1/2021 на Върховния касационен съд на Румъния, по което е постановено решение № 43/2021 от 07.06.2021 г. С това решение, Върховният касационен съд на Румъния, Състав за произнасяне по правни въпроси, по сезиралия го правен въпрос: „Може ли от съвместния прочит на разпоредбите на чл. 120 от Извънредна правителствена наредба № 99/2006 г. относно кредитните институции и капиталовата адекватност, чл. 2279 и чл. 2321 от Гражданския кодекс от 2009 г. да се допусне изпълнителният характер на банковата гаранция?“, т. е. дали банковата гаранция има характер на изпълнително основание само въз основа на което може да се извърши принудително изпълнение, на което ВКС на Румъния е отговорил, че банкова гаранция, издадена от кредитна институция, представлява изпълнителен титул само ако е издадена като гаранция по договор за банков кредит, докато банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012 г. гарантира изпълнението на задължения по договор за доставка, поради което според официалното тълкуване на Върховния касационен съд на Румъния тази банкова гаранция не може да изпълнява функцията на изпълнителен титул и не може да бъде основание за стартиране на принудително изпълнение срещу издателя на гаранцията.

Молителят сочи още, че по негово искане се е сдобил с европейско удостоверение, съгласно формуляр по Приложение № 1 на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. (предишно Приложение № V към Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000 г.), издадено съответно по цитираното решение № 1672 от 02.04.2019 г. на Съда в Сектор І – Букурещ, І -во гражданско отделение, което е основание за признаване и изпълнение на решението за отмяна на принудителното изпълнение и изпълнителните действия по изп. дело № ST47/2013 г. на Кантора на съдебните изпълнители С. Ш. и Тету.

Молителят е подал и втора молба с вх. № 262784/24.01.2023 г. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК на същото влязло в сила решение № 1920 от 01.10.2015 г. по в. гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд. Сочи, че основание за подаване на тази молба е изготвянето и съобщаването на банката на 25.10.2022 г. на мотивите на решение № 261/А/04.02.2022 г. по дело № 34108/299/2013 на Градски съд – Букурещ, V -то гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 1672 от 02.04.2019 г. по дело № 34108/299/2013 на Съда в Сектор І – Букурещ, І -во гражданско отделение. Що се отная до твърдяното основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК и в тази молба са изложени идентични доводи за отмяна на решението на Софийски апелативен съд, аргументирани вече от молителя в молбата с вх. № 283598/29.04.2022 г. Касателно основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молителят акцентира на съществуващата разлика между българското и румънското законодателство, като твърди, че съгласно последното (чл. 403, чл. 426 и чл. 427 от румънския ГПК) мотивите към съдебното решение, съгласно които съдът формира своите изводи, се изготвят в един по-късен момент, следващ този на последното открито заседание, на което се постановява диспозитивът на решението, и едва след като се изготвят мотивите, се счита, че е изготвено и подписано цялото съдебно решение, като същото официално се връчва на страните, т. е. – едва след постановяване на мотивите може да се счете, че е налице съдебно решение. Позовава се и на чл. 430 от румънския ГПК, съгласно който силата на пресъдено нещо според румънското гражданско процесуално право се разпростира не само върху диспозитива на съдебното решение, но и върху т. нар. „решаващи мотиви“ (в превод: „с които е решено нещо спорно“), които могат да се обжалват и отделно от диспозитива на съдебния акт. В случая, молителят сочи именно връчените му мотиви към решението като документ, с който се констатира съществуването на такива факти от действителността, настъпили преди неговото издаване, които, ако са били съобразени от решаващия съд, не би бил постановен порочният съдебен акт, чиято отмяна се иска в настоящото производство.

От страна на ответника по молбите за отмяна – Министерство на земеделието и селското развитие на Румъния чрез Агенция за плащания и участие в земеделието (APIA), чрез процесуални пълномощници, са постъпили писмени отговори в законния срок, в които се поддържа становище, че молбите са неоснователни, а установените факти са неправилно интерпретирани от молителя. Относно молбата за отмяна с вх. № 262784/24.01.2023 г. излага и съображения за нейната недопустимост поради просрочие.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, при осъществяване преценката по чл. 307, ал. 1 ГПК намира, че молбите за отмяна са подадени от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на отмяна. С оглед твърденията в тях относно навежданото основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, респ. – относно основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, и предвид момента на узнаване на акта за отмяна и съответно деня на узнаване на твърдяното ново писмено доказателство, следва да се приеме, че молбите са депозирани преди изтичането на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1 ГПК, както в първата, така и във втората хипотеза, на които е основано искането за отмяна.

По допустимостта на молбата:

Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна при спазване на преклузивните срокове по чл.305, ал.1, т.3 и т.1 ГПК и е допустима.

Влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд има значението на решение, постановено в исков процес - чл.623, ал.5 ГПК, поради което и с оглед произтичащите от съдържанието му правни последици може да бъде предмет на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. Аналогично разрешение е възприето и в други решения на ВКС - решение № 184/21.12.2017 г. по т. д. № 2451/2017 г. на ВКС, І т. о., и решение № 82/02.08.2017 г. по гр. д. № 3156/2016 г. на ВКС, ІV г. о., с които са разгледани по същество молби за отмяна по чл.303 и сл. ГПК на влезли в сила съдебни актове, постановени в производства по чл.623 ГПК с участие на същите страни.

По основателността на молбата :

С решение № 1920 от 01.10.2015 г. по гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд е отменено разпореждане № 4138 от 10.06.2014 г. по гр. д. № 4921/2014 г. на Софийски градски съд и на основание чл.623, ал.5 ГПК вр. чл.38 и сл. от Регламент № 44/2001 г. е признато и допуснато изпълнение на територията на Р. Б. на разпореждане (заключение) от 21.06.2013 г. по дело № 23752/299/2013 г. на Първи районен съд - Букурещ. Разпореждането от 21.06.2013 г. е постановено от компетентния съд в Румъния по повод искане, подадено от кантората на съдебни изпълнители С. Ш. и Тету от името на Агенция за плащанията и участие в земеделието (АПИА), за одобрение на принудително изпълнение по изпълнително дело № ST № 47/2013 г., предприето срещу „Първа инвестиционна банка” АД на основание писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436 от 31.07.2012 г. за плащане на сумата 22 033 854.39 евро, заедно с разноски по изпълнението. С разпореждането е дадено съгласие (разрешение) на агенцията - кредитор да пристъпи към принудително изпълнение на вземанията си към банката - длъжник. За да признае и допусне изпълнение на разпореждането, Софийски апелативен съд е приел, че то съставлява съдебно решение по смисъла на чл.32 от Регламент № 44/2001 г., постановено е по дело, попадащо в обхвата на чл.1 от регламента, изпълняемостта му е удостоверена с европейски сертификат съгласно чл.54 и чл.58 от регламента и не са налице пречки по смисъла на чл.34, т.1 - т.4 за изпълнението му в Р. Б. Решението на Софийски апелативен съд е било обжалвано с касационна жалба от „Първа инвестиционна банка” АД, но не е било допуснато до касационен контрол с определение № 803 от 25.10.2016 г. по т. д. № 233/2016 г. на ВКС, І т. о., и е влязло в сила на 25.10.2016 г. - чл.296, т.3 ГПК.

Съгласно чл.303, ал.1, т.3 ГПК, влязлото в сила съдебно решение може да бъде отменено по молба на заинтересованата страна, ако е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Според разясненията в т.13 от Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК се отнася до случаите, когато решението на съда е било обусловено от задължителната сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт; Отмяната на посочените актове ще е основание за отмяна на въззивното решение, само ако съдът е основал решението си на отменения акт.

Молителят „Първа инвестиционна банка” АД е обосновал основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК с постановеното решение № 1672 от 02.04.2019 г. по дело № 34108/299/2013 Съдът в Сектор І – Букурещ, І -во гражданско отделение за отменяна на принудителното изпълнение и изпълнителните действия по изп. дело № ST47/2013 г. на Кантора на съдебните изпълнители С. Ш. и Тету, в това число и разпореждането (заключението) от 21.06.2013 г. по дело № 23752/299/2013 г. на П. Р. съд – Букурещ, което съгласно съдебно удостоверение (сертификат), издадено от Градски съд – Букурещ, V -то гражданско отделение по дело № 34108/299/2013, което решение № 1672 от 02.04.2019 г. е влязло в сила на 04.02.2022 г. след отхвърляне на подадената срещу него апелативна жалба от страна на APIAот Районен съд.

Предвид разясненията в т.13 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, решението би могло да бъде подведено под основанието по чл.303, ал.1, т.3 ГПК, ако с него се отменя окончателно разпореждането (заключението) от 21.06.2013 г. по дело № 23752/299/2013 г. на Първи районен съд - Букурещ, признато и допуснато до изпълнение на територията на Р. Б. с влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд, или се отрича валидността на произтичащите от разпореждането правни последици. От съдържанието на текста на решението № 1672 от 02.04.2019 г. по дело № 34108/299/2013 на Съда в Сектор І – Букурещ, І -во гражданско отделение, се установява, че съдът е отменил принудителното изпълнение и изпълнителните действия по изп. дело № ST47/2013 г. на Кантора на съдебните изпълнители С. Ш. и Тету, като съгласно съдебно удостоверение (сертификат), издадено от Градски съд – Букурещ, V -то гражданско отделение по дело № 34108/299/2013, решение № 1672 от 02.04.2019 г. е влязло в сила на 04.02.2022 г.,поради отхвърляне на апелативната жалба срещу него като неоснователна.

Следователно: От така постановеното решение следва, че кредиторът не разполага с изпълнително основание, което да оправдае започването на процедурата по принудително изпълнение, поради което на практика, с него са отменени правните последици на разпореждането от 21.06.2013 г. До този извод еднозначно води и решение № 43/2021 от 07.06.2021 г. тълкувателно дело № 643/1/2021 на Върховния касационен съд на Румъния, с което по правен въпрос дали банковата гаранция има характер на изпълнително основание само въз основа на което може да се извърши принудително изпълнение, ВКС на Румъния е отговорил, че банкова гаранция, издадена от кредитна институция, представлява изпълнителен титул само ако е издадена като гаранция по договор за банков кредит, докато банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012 г. гарантира изпълнението на задължения по договор за доставка, поради което според официалното тълкуване на Върховния касационен съд на Румъния тази банкова гаранция не може да изпълнява функцията на изпълнителен титул и не може да бъде основание за стартиране на принудително изпълнение срещу издателя на гаранцията.

От всичко гореизложено за настоящия състав на ВКС, Търговско отд. следва, че доколкото с решението по дело № 34108/299/2013 на Съда в Сектор І – Букурещ, І -во гражданско отделение, което е влязло в сила, се отрича валидността на произтичащите от разпореждането, чиято отмяна се иска, правни последици, то е отпаднало и качеството на разпореждането от 21.06.2013 г. на изпълняем на територията на Р. Б. като държава членка на ЕС, съдебен акт по смисъла на чл.32 от Регламент № 44/2001 г. Влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд е основано на разпореждането от 21.06.2013 г. и постановеният с него резултат е обусловен от преценката на съда, че разпореждането се ползва с изпълнителна сила и е изпълняемо в Р. Б. при предпоставките на Регламент № 44/2001 г. Ето защо и доколкото решение № 1672 от 02.04.2019 г. по дело № 34108/299/2013 на Съда в Сектор І – Букурещ, І -во гражданско отделение окончателно отрича изпълнителната сила на разпореждането от 21.06.2013 г., съобразно правилата на Регламент № 44/2001 г., с което разпореждане е било дадено съгласие (разрешение) на агенцията - кредитор да пристъпи към принудително изпълнение на вземанията си към банката - длъжник то е осъществена хипотезата на чл.303, ал.1, т.3 ГПК, изискваща влязлото в сила решение да е основано на постановление на съд, което в последствие е било отменено. В случая, въпреки липсата на изрична отмяна, със самия диспозитив на съдебното решение е била отречена изпълнителната сила и валидността на изпълнителните действия по писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012 г.. С оглед изложеното молбата за отмяна следва да бъде уважена на предпочитаното от молителя основание - чл.303, ал.1, т.3 ГПК.

Отчитайки спецификата на спора за отмяна на съдебен акт на Софийски апелативен съд, с който е било признато и допуснато на основание чл. 623, ал. 5 ГПК във вр. чл. 38 и сл. на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела изпълнението на разпореждането (заключението) от 21.06.2013 г. по дело № 23752/299/2013 г. на П. Р. съд – Букурещ, с което се дава съгласие за принудително изпълнение срещу „Първа инвестиционна банка“ АД в полза на кредитора – Агенция за плащания и участие в земеделието (APIA), което следва да се извърши съгласно чл. 622, ал. 3 от румънския Граждански процесуален кодекс в съответствие с изпълнителния документ – писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012 г., за плащане на сумата 22 033 854.39 евро, ведно с разходите по изпълнението, възлизащи отделно на сумата от 1 725 832.38 леи и отричането на последиците на този акт по силата на последващо съдебно решение по дело № 34108/299/2013 на Съда в Сектор І – Букурещ, І -во гражданско отделение, то производството по молбата по чл. 623, ал. 5 ГПК във вр. чл. 38 и сл. на Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела изпълнението на разпореждането (заключението) от 21.06.2013 г. по дело № 23752/299/2013 г. на П. Р. съд – Букурещ, с което се дава съгласие за принудително изпълнение срещу „Първа инвестиционна банка“ АД в полза на кредитора – Агенция за плащания и участие в земеделието (APIA), което следва да се извърши съгласно чл. 622, ал. 3 от румънския Граждански процесуален кодекс в съответствие с изпълнителния документ – писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012 г., за плащане на сумата 22 033 854.39 евро, ведно с разходите по изпълнението, възлизащи отделно на сумата от 1 725 832.38 леи следва да се върне на САС за ново произвасяне от друг състав относно нейната оснавателност - така т.13 от ТР №7/2014 на ОСГТК на ВКС.

Относно основателността на молбата за отмяна на основание чл.303 ал.1,т.1 ГПК:

Представеното с молбата решение не съставлява ново обстоятелство или ново писмено доказателство, предпоставящо отмяна на влязлото в сила решение на поддържаното като евентуално основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. За да се квалифицира като ново обстоятелство/ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, решението на румънски съд трябва да е било окончателно постановено към момента на формиране на силата на пресъдено нещо на решението по чл.623 ГПК, но да не е било известно на молителя или по независещи от него причини той да не е могъл да го представи като доказателство пред инстанциите по същество в производство за признаване и допускане на изпълнение на разпореждането от 21.06.2013 г. на Първи районен съд – Букурещ. От самото решение е видно, че постановяването му и влизането му в сила следват по време приключването на производството по гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд и постановяването на решението, чиято отмяна се иска. Този факт изключва приложението на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 1920 от 01.10.2015 г. по гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд на основание чл.303 ал.1,т.1 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

По отношение отговорността за разноски :

Приложимо е правилото на чл.294 ал.2 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1920 от 01.10.2015 г., постановено по гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд, на основанията по чл.303, ал.1, т.3 ГПК.

ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане и произнасяне от друг състав .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Първа инвестиционна банка” АД - [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 1920 от 01.10.2015 г., постановено по гр. д. № 3275/2014 г. на Софийски апелативен съд на основание чл.303 ал.1,т.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: