О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60287

гр.София, 30.09.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч. гр. д.№ 3086/ 2021 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Банка ДСК“ АД, гр.София срещу определение на Софийски апелативен съд № 485 от 17.02.2021 г. по ч. гр. д.№ 236/ 2021 г., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд от 19.06.2019 г. по гр. д.№ 15888/ 2018 г. и по този начин е прекратено производството, образувано въз основа на искова молба, подадена от частния жалбоподател против П. А. Д., гражданин на И., за заплащане на сумите 33 665,87 лв – главница по договор за кредит за текущо потребление, 6 553,33 лв договорна възнаградителна лихва и 463,75 лв договорна лихва за забава. Производството е прекратено по съображения, че българският съд не е компетентен да разреши спора по правилата на Регламент /ЕС/ 1215/ 2012.

Жалбоподателят поддържа, че съдът постановил акта си неправилно тълкувайки разширително защитната компетентност по чл.17 и сл. от посочения Регламент . Счита, че тази компетентност не касае договорите за кредит за текущо потребление, които според него не са „потребителски договор“ по смисъла на Регламент /ЕС/ 1215/ 2012. Поддържа, че приложима за спорното правоотношение е нормата на чл.7 ал.1 б.“Б“ второ тире от Регламент /ЕС/1215/ 2012, тъй като в случая се касаело за договор за заем, който съставлявал договор за услуга. Въз основа на тази разпоредба българският съд бил международно компетентен да разгледа и разреши спор, произтичащ от договор за кредит, сключен на територията на Република България. Евентуално обосновава...