О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3263

София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 4479/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез адв. И. Ц., срещу постановеното в производство по чл. 432 КЗ въззивно решение № 287 от 12.07.2023 г. по в. т. д. № 187/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.

Касаторът оспорва решението в частта му, с която застрахователят е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди в полза на Н. М. И., претърпени в следствие на ПТП, настъпило на 20.09.2019 г. в [населено място] за сумата над 25 000 лв. до 70 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2020 г. до окончателното й изплащане.Счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД, при съществени процесуални нарушения и е необосновано. Моли за неговата отмяна и постановяване на решение по същество, с което да се приеме съпричинителна квота на пострадалата в в по - голям размер и да се намали присъденото обезщетение, което счита и за завишено .

Ищцата Н. М. И., представлявана от адв. Ч. Д., оспорва жалбата в писмен отговор по съображения за нейната неоснователност, съответно необоснованост на поддържаните основания за допускането до разглеждане по същество. Претендира разноски за адвокатска защита.

След преценка Върховен касационен съд, ІІІ г. о., счита, че е сезиран с процесуално допустима и редовна касационна жалба.Същата не обосновава допускане на въззивното решение до касационен контрол поради следните съображения:

По делото е прието за установено, че на 20.09.2019 г., около 19.30 часа, в [населено място], Б. В. Г. при управление на МПС - мотоциклет марка „Ямаха“, модел „Маджести“, рег. [рег. номер на МПС] , е нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 2 ЗДвП, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, и по непредпазливост е причинил на Н. М. И. средни телесни повреди както следва: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепната основа, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив между твърдата мозъчна обвивка и костите на черепа и контузия на мозъка; счупване на лицевия скелет, обхващащо външна и предна стена на дясна орбита и тялото и дъгата на яблъчната кост вдясно, реализиращо медико-биологичен признак – счупване на челюст; счупване на короновидния израстък на долната челюст, вдясно, реализиращо медико-биологичния признак – счупване на челюст; счупване на дясна лопатка, което поради анатомично и функционално свързване на тази кост с горния крайник е довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник; счупване на дясната срамна кост на таза, довело до трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предложение 2-ро във връзка с чл. 342, ал. 1 НК. Като безспорно е посочено обстоятелството, че водачът на този лек автомобил, причинил виновно ПТП, е бил застрахован при ответното застрахователно дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При тези констатации е възприета за установена материалноправната легитимация на ищцата да претендира застрахователно обезщетение като увредено лице по смисъла на чл. 432 ГПК.

Пред настоящата инстанция не се оспорват механизма на увреждането, и основанията за отговорност на застрахователя. Всички оплаквания са сведени до несъгласие с определения размер на дължимото обезщетение и процента на съпричиняване.

За да се произнесе по въпроса за справедливия размер на обезщетението, въззивният съд е обсъдил събраните доказателства относно вида и характера на причинените увреждания. Въз основа заключението по СМЕ, приема за установено, че ищцата е получила: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепната основа, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив между твърдата мозъчна обвивка и костите на черепа и контузия на мозъка, представляващи разстройство на здравето, временно опасно за живота. При нея има както счупване на лицевия скелет, обхващащо външна и предна стена на дясна орбита и тялото и дъгата на яблъчната кост вдясно,; така и счупване на короновидния израстък на долната челюст вдясно реализиращи медико-биологичен признак – счупване на челюст ; заедно с това - счупване на дясна лопатка, което поради анатомично и функционално свързване на тази кост с горния крайник е довело до трайно затрудняване на движенията на дясната ръка ; счупване на дясната срамна кост на таза, довело до трайно затрудняване на движенията на двата долни крайника; счупване на 7-ми шиен прешлен контузия на главата и тялото, разкъсна контузна рана на лицето, кръвонасядания в областта на дясна орбита, охлузвания по главата и тялото, които трами са болезнени, наложили сложно оперативно лечение, неудобства и страдания .Описаните травматични увреждания наложили провеждането на консервативно лечение и оперативно лечение – наместване на счупената скула, а след това извършена фиксация на горната към долната челюст по метода на П. за срок от 35-40 дни. Вещото лице е посочило, че непосредствено след инцидента болките и страданията са били значителни по сила, на моменти нетърпими, като положението е било много тежко предвид множеството увреждания; оздравителния процес, доколкото няма други медицински данни, е с благоприятен ход /3-4 месеца/.По делото са ангажирани надлежни доказателства по отношение получените травматични увреждания, които са многобройни, със значителен по интензитет болки в първоначалния етап след настъпване на ПТП,включително до степен на нетърпимост, а след това постепенно затихващи, тяхното болнично лечение за период е в Клиника по НХ, а след това за 5 дни - в Клиника по лицевочелюстна хирургия, Налагало се е спазване режим на легло в период от 30 дни след дехоспитализацията с оглед тазовата фрактура, обездвиждане за около 25 дни на дясната лопатка.Установено е, че в първите месеци ищцата е имала нужда от чужда помощ при битовото си обслужване предвид предписания й режим, което е обяснимо при съчетана травма, довела до почти пълно обездвиждане на крайниците за оздравителния период . В момента ползва услугите на социален патронаж

Въззвинят съд е приел че липсват данни за начина на протичане на оздравителния процес след изписването й от болница, както няма данни и за настъпили усложнения,Въззивният съд е изтъкнал някои ревизиращи съображения и не е приел сочената до 4 месеца обичайна продължителност за пълно възстановяване, по заключението на вещото лице, предложено поради липса на други данни. Въззивният съд е отчел възрастта на пострадалата, към момента на произшествието на 73 години, ползваща патронажни грижи за хора с увреждания .Касае се за пет на брой средни телесни повреди, всяка достатъчно тежка и болезнена .Преживяна и е черепно - мозъчна травма, опасна за живота . Не е доказана по-тежка степен при отразяване на случилото се върху психиката на ищцата, не е назначавана експертиза от съответен специалист, но има и данни от психологическо изследване на статуса, сочещ нарушения

Относно размера на съпричиняването въззивния съд е заключил, че същият следва да бъде определен на 30 %. За да достигне до този извод съдебния състав взема предвид конкретно установения механизъм на ПТП, възможността на водача на мотоциклета да възприеме пешеходката още преди същата да представлява опасност за движението и неизпълнението от негова страна на задълженията по чл. 20, ал.1 и ал. 2 ЗДвП и на чл. 5, ал. 2, т.1 ЗДвП.Съобразно тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение от двамата участници в процесното ПТП, които са довели до настъпването на процесното увреждане, апелативния съд е постановил, че не може да се приеме еднакъв принос и на двамата участници, в какъвто смисъл са изводите на първоинстанционния съд. При така установените данни въззивната инстанция определя обезщетение за неимуществените вреди в размер на 100 000 лева, като е присъдено обезщетение от 70 000 лв.

В контекста на тези мотиви касаторът се позовава на предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК при формулирани въпроси:

1. „Въззивния съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания всички събрани относими и релевирани доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл. 236, ал. 2 вр. с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материално правни норми?“;

2. „При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?“;

Според касатора въззивния съд не е съобразил правилно приноса на пострадалата за настъпилия пътен инцидент.Касаело се за нарушение на чл.236, ал. 2 ГПК,тъй като съдебния състав не се е произнесъл по направените във въззивната жалба доводи и не е съобразил мотивите на първоинстанционния съд, поради което е постановил немотивиран съдебен акт относно определената степен на съпричинявне. Водещо следва да е дали при конкретното поведение настъпва или не настъпва резултатът Твърди се, че не е съобразена задължителната практика на ВКС, като въззивната инстанция не е посочила всички обстоятелства имащи значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди.Вследствие на всичко това, решението се явявало и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

По отношение на поставените въпроси следва да се посочи, че неимуществените вреди се обезщетяват по справедливост и според задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г. и доразвити с трайната практика на ВКС по чл. 290ГПК, справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни установени по делото обстоятелства, засвидетелстващи реално причинените морални вреди – кои, в каква степен и колко продължително са засегнати неимуществените блага на пострадалия, което е от значение за съпоставка с разрешенията в съдебната практика за аналогични случаи.Като база за определяне на паричния еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди следва да служи още общият икономическият измерител към датата на увреждането, а не доходите на конкретно увреденото лице, респективно стандартът на живот в конкретното населено място, където то живее. Именно поради това ВКС в практиката си приема, че справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези, без да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Не следва да се допуска неравно третиране при обезщетяването на едни и същи нематериални блага в зависимост от социалното и финансово положение на увредения, което е противно на закона .

В разглежданата хипотеза съдът е изследвал и обсъдил от една страна характера и естеството на претърпените травматични увреждания, отчитайки броя им, проведеното лечение и възстановителния период.Непренебрежими са установените със заключение на вещо лице множество увреждания върху здравословното състояние на пострадалата, констатирани вследствие на катастрофата, броя и тежестта им. Оплакванията за несъобразяване на определеното на тази база обезщетение с и оглед определение процент на съпричиняване, съответно за допуснато завишаване на паричната оценка на претърпените вреди в сравнение с присъжданите в сходни случаи обезщетения остават бланкетни и неаргументирани.Касаторът цитира трайно установени постулати и тълкувания във връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД, с което не удовлетворява изискването за точно и мотивирано изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, така както същото е заложено в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК. Сама по себе си, присъдената сума не дава основание да се поддържа нарушено изискване за сходно разрешаване на аналогични случаи, без да се отчитат съответните различния в казуистиката на разглежданите правни спорове.

В разглежданата хипотеза произнасянето на въззивния съд е съобразено с установените указания относно приложението на закона /чл. 52 ЗЗД/, след преценка на всички обективно съществуващи, установени по делото обстоятелства, и без да се установява несъответствие между конкретно определения размер на обезщетението и присъжданите от съдилищата такива в сходни случаи, при аналогични травматични увреждания, при съблюдаване съответната социално-икономическа конюнктура в страната към датата на увреждането. Съобразени са и водищите в практиката на ВКС указания за опредляне размера на съпричиняването въз основа на обективния принос на всеки от участниците в пътно-транспортно произшествие, като се изясни неоговия механизъм /ППВС № 17/18.11.1963г.,т.7.решение № 301/21.12.2018 г. по т. д. № 2503/2017г. на II т. о. на ВКС решение № 117/08.07.2014г. по т. д. № 3540/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33/04.04.2012г. по т. д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 96/15.10.2012г. по т. д. № 936/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 39/16.07.2010г. по т. д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 71/08.08.2016г. по т. д. № 36/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 97/06.07.2009г. по т. д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други: Съобразявана е степента на приноса, което предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и. отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения на правилата за движение, довели до настъпване на вредоносния резултат, като въззивният съд е достигнал до извод, че поведението на водача в по-голяма степен е предизвикало настъпването на ПТП,след обсъждане на релевантните обстоятелства.Както е изтъквал Върховен касационен съд в последователната си практика, при предвидима опасност задължението на водача по чл. 20, ал.2 ЗДвП(отм) се обема не само от реакцията, необходима от негова страна за избягване на произшествието чрез аварийно спиране, а и от избора на подходяща за конкретните пътни условия скорост. Като съответно на съдържанието на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е възприето тълкуването, че на водача на МПС е вменено задължение да избере такава скорост на движение, която да му позволи реакция на възникнала, но все още невъзприета от него опасност.Както скоростта на МПС, така и преценката за опасност, подлежат на съобразяване от водача предварително с оглед пътната обстановка и чл. 20, ал. 2 ЗДвП изисква тази предвидимост .Такъв е случаят при ограничичаващи видимостта на пътното платно обстоятелства (в случая инцидентът се е случил в сумрачната част на денонощието),за които водач на движещ се в централна градска зона мотор е следвало да следи за възможната поява на пешеходци, съобразявайки характера и интензивността на движението в конкретните условия. Тротоарът е бил в ремонт и очаквано е било при това положение пешеходците, както в случая и пострадалата, да се движат по пътното платно.Обсъдена и съобразена е автотехническа експертиза, неоспорена от страните. Съпричиняването е въпрос на причинно - следствена връзка, която поначало подлежи на доказване и има своите степени.

След като обжалваният съдебен акт е съобразен с установената практика на ВКС по разрешаването на аналогични правни спорове, при което действащата законова норма е тълкувана и прилагана еднопосочно, не може да бъде споделено повдигнатото оплакване за очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Като самостоятелно основание за допускане до касационен контрол тази квалифицирана степен на порочност е изводима от съдържанието на въззивни решения, при които законът е приложен в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл, нарушени са основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, или видимо от мотивите на съдебното решение се касае за явно и грубо нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда, а това не се констатира от Върховен касационен съд в настоящия случай. Приложимото право се съдържа в нормите, изтъкнати в определението и основополагащите за процеса правила са спазени.

Претенцията за разноски на ответницата следва да бъде уважена за сумата 4 900 лв. – заплатено по банков път адвокатско възнаграждение съобразно представено пълномощно и вносна бележка за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 287 от 12.07.2023 г. по в. т. д. № 187/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с ЕИК 200299615 да заплати на Н. М. И. с ЕГН [ЕГН] сумата 4 900 /четири хиляди и деветстотин/ лева – разноски за касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.