О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1992

Гр.София, 23.04.2024г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Д. П.

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.4503 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. С. С. срещу решение №.803/13.06.23 по г. д.№.580/23 на АС София, 14с., с което, след частична отмяна на реш.№.263180/24.10.22 по г. д.№.1390/21 на СГС, І-6с.- в осъдителната му част, предявения от касатора иск за заплащане на 50 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му М. С. С. е отхвърлен като неоснователен, със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна ЗАД“Д. Б. Живот и Здраве“АД оспорва жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е установено, че на 22.09.20 е настъпило ПТП, при което е загинал братът на ищеца М. С. С.; двамата братя били много близки; живеели в едно домакинство с майка си, П. изцяло разчитал на брат си за всичко – намирал си работа на парче, а брат му го издържал финансово и по всякакъв начин; никой от тях нямал свое семейство; смъртта на М. се отразила много зле на ищеца-и преди той употребявал алкохол, но сега тотално изпаднал в някаква дупка, в депресия. Съдът се е позовал на Тълкувателно решение /ТР/ №.1/21.06.18 по тълк. д.№.1/16, ОСНГТК на ВКС, с което е разширен кръгът на лицата, имащи право да претендират и получат обезщетение за претърпени неимуществени вреди от загуба на близък, и е изследвал въпроса попада ли ищецът сред тях. Посочил е, че в ТР е прието, че за да бъде основателна претенцията, е необходимо да се установи, че се касае до изключение, свързано със създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и произтекли от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди /като „особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци/; в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг; връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; в тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а и вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС №.4/61 и ППВС №.5/69 - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

Въз основа на преценка на събраните доказателства въззивната инстанция е намерила, че разглежданата хипотеза не попада във визираното по-горе изключение - конкретната житейска ситуация не се характеризира със специфика, отличаваща я от обичайните отношения между братя. Отразила е, че безспорно ищецът е живеел със загиналия в едно домакинство, преживял е болки и страдания от загубата му, започнал е да употребява алкохол в още по-големи количества, изпитвал депресивни емоции. Не се установяват, обаче, нетипично сложили се обстоятелства, които в актуалната практика на съдилищата са послужили за признаване на право на обезщетение, като например внуци, отглеждани от баби и дядовци, по-големи братя и сестри, изпълняващи функции на родители, братя и сестри, живеещи съвместно без родители, близнаци и пр. /доказва се, че между ищеца и брат му са били установени добри отношения, но няма данни в тях да е налице посочения по-горе елемент на специфичност, който по нехарактерен и нетипичен начин да е създал връзка със засилена емоционална близост и необичайно силна и интензивна привързаност между тях; двамата брата са били връстници (с една година разлика), на средна възраст, без данни за специфични потребности или здравословни проблеми на ищеца, и твърдението, че загиналият е поемал почти изцяло и преимуществено издръжката на своя брат, е житейски необосновано и недостоверно/. Не може да се приеме от доказателствата, че загиналият, макар и да е подкрепял ищеца, е изпълнявал ролята на баща, с присъщите функции на стожер и опора за по-малък брат, нито се установява двамата братя да са съжителствали сами и да са били единствената си подкрепа. Обратно - данните сочат, че те са живеели заедно с майка си, а отделно от това са имали и сестра. Категорично ясно е, че загубата е травмирала ищеца, но съгласно практиката на съдилищата тези неимуществени вреди, поради неустановена изключителност или особена, извънредна близост на отношенията, не могат да обусловят материално правната легитимация, въз основа на която да се уважи предявената искова претенция.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД с твърдения за разрешаването му в противоречие с ППВС 4/68.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.

Изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведеният от касатора въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и е неотносим към решаващата й воля. Съдът не е обсъждал по какви критерии следва да се определи дължимо на ищеца обезщетение, а дали същият попада в кръга на лицата, имащи право на такова, съгласно ТР №.1/18 по тълк. д.№.1/16, ОСНГТК на ВКС. По този въпрос е изложил подробни аргументи, изхождайки от постановките на ТР и установените по делото обстоятелства във връзка с характера на връзката между загиналия брат и ищеца - и е намерил, че последният не е материалноправно легитимиран да търси обезщетение. Налице са изчерпателни мотиви, които са в съответствие с установената с ТР №.1/18 по тълк. д. №.1/16, ОСНГТК на ВКС, практика. Цитираната от касатора - ППВС 4/68, касае критериите, по които следва да се определи дължимо обезщетение на лица, за които е безспорно, че попадат в кръга на оправомощените да получат такова. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/09 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в жалбата. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/09 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване при условията на тази разпоредба не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.803/13.06.23 по г. д.№.580/23 на АС София, 14с

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: