О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4211

гр.София, 23.09.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

осемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч. гр. д.№ 2749/ 2025 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Р. С. П. против определение на Силистренски окръжен съд № 414 от 05.06.2025 г. по ч. гр. д. № 254/ 2025 г., с което е потвърдено определение на Силистренски районен съд от 21.02.2025 г. по гр. д.№ 946/ 2024 г. /поправено с определение по същото дело от 23.04.2025 г./ и по този начин е прекратено производството по делото в частта по предявените от Р. С. П. против Й. М. Т. искове за заплащане на половината от продажната цена на семеен имот с идентификатор 66425.500.4113.1.7 в размер на 22 500 лв. и на половината от продажната цена на семеен имот с идентификатор 66425.501.2456.1.4 в размер на 18 000 лв.

Жалбоподателката счита за неправилен извода на въззивния съд, че разпоредбата на чл.23 СК дерогира общата суброгация, регламентирана в чл.74 ЗЗД. Според нея чл.23 СК не урежда суброгация в облигационен смисъл и не води до встъпване в правата на трето лице, каквито са последиците от приложението на чл.74 ЗЗД. Счита, че когато единият от съпрузите изпълни личен дълг на другия съпруг към трето лице при наличие на правен интерес от това, платилият съпруг встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу другия съпруг и че именно такава претенция е била заявена по делото в условията на евентуалност на исковете по чл.23 и чл.29 СК. Като приел тази претенция за недопустима, въззивният съд пренебрегнал установената практика с решение на ВКС, ІV г. о. по...