О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60190

София, 29.09.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова

Евгений Стайков

изслуша докладваното от съдия Е. С. т. д.№1892/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „А. И. ООД –гр.София, срещу решение №262041 от 26.03.2021г., постановено по в. т.д.№479/2020г. на Софийски градски съд, ГО, ІV „Д“ състав, с което е отменено решение №178147/29.07.2019г. по гр. д.№18756/2018г. на СРС, ІІІ ГО, 88 с-в. и вместо това е постановено отхвърляне на предявените от „А. И. ООД искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД против Л. И. К. за сумата 3 294.95 евро (с левова равностойност от 6 442.59 лв.), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение по договор от 01.06.2017г., ведно със законната лихва, считано от 21.03.2018г. и за сумата 274.34лв. – мораторна лихва за периода от 20.10.2017г. до 21.03.2018г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като делото неправилно е разгледано от районен съд по общия исков ред. Излагат че доводи, че търговският характер на делото обуславя разглеждане на спора по реда на гл.ХХХІІ ГПК, в която е предвидена компетентност на окръжния съд като първа инстанция по търговски спорове. Според касатора въззивният съд е следвало да обезсили решението на районния съд като недопустимо. Отделно се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, респ. решаване на спора по същество от касационния състав и уважаване на предявените искове. Иска се спиране на изп. дело №202188480400392 на ЧСИ Р. А. до влизане в сила на решение по делото.

В изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.2, предл.1, 2 и 3 ГПК и по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като са формулирани 11 процесуалноправни въпроса.

В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от Л. И. К., в който се твърди, че касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Същевременно се излагат доводи, че формулираните от касатора въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и на допустимостта на касационната жалба по чл.280 ал.3 т.1 ГПК, приема следното:

Въззивното решение №262041 от 26.03.2021г. по в. т.д.№479/2020г. на СГС не подлежи на касационно обжалване (както правилно е посочено и в диспозитива на въззивното решение). Претенциите на ищеца за неустойка в размер на 3 294.95 евро (с левова равностойност от 6 442.59 лв.) + 274.35лв. – мораторна лихва, са основани на неизпълнено задължение от страна на ответницата по договор от 01.06.2017г. с брокерската фирма „А. И. ООД. Независимо от квалификацията на сделката като договор за търговско посредничество (както са приели съдилищата) или като комисионен договор, спорът между страните е спор по търговска сделка на основание чл.286, ал.2 вр. чл.1, ал.1 т.5 и т.6 ТЗ и чл.286, ал.1 ТЗ, което обуславя търговския характер на делото по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Ето защо и доколкото цената на иска е под 20 000лв. въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Касационната жалба на „А. И. ООД срещу обжалваното решение на СГС е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Ирелевантно за допустимостта на касационната жалба е твърдението на касатора, че първоинстанционното решение е било недопустимо като постановено от родово некомпетентен съд. Необжалваемостта пред ВКС на въззивно решение, постановено по търговско дело с цена на иска под 20 000лв. произтича от закона, като за това е без значение дали въззивното решение е неправилно или евентуално недопустимо. Съвсем отделен е въпросът, че компетентността на районния съд да разгледа иск по търговско дело с цена на иска под 25 000лв., е регламентирана (по аргумент за противното) в чл.104, ал.1, т.4 ГПК. С оглед недопустимостта на касационната жалба се явява неоснователно искането на касатора за спиране на изп. дело №202188480400392 на ЧСИ Р. А.. На основание чл.78, ал.4 ГПК касаторът дължи на ответницата 652лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.3 т.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „А. И. ООД срещу решение №262041 от 26.03.2021г., постановено по в. т.д.№479/2020г. на Софийски градски съд, ГО, ІV „Д“ състав,.

Оставя без уважение искането на „А. И. ООД за спиране на изп. дело №202188480400392 на ЧСИ Р. А..

ОСЪЖДА „А. И. ООД – ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], 6т.6, офис 613 чрез адв.Д., да заплати на Л. И. К. – ЕГН [ЕГН] съд. адрс: [населено място], [улица], вх.Б, ет.3, ап.9 чрез адв.Г., сумата 652 лв. (шестстотин петдесет и два лева) – разноски за касационната инстанция.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на търговската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :