Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Г. М. Ф. от с. И., област Р., понастоящем лишен от свобода и изтърпяващ присъда в Затвор-гр. В. чрез процесуалния му представител адв.. Т. срещу решение № 24 от 27.12.2011г.,постановено по адм. д. № 345/2011г. по описа на АС-Враца, с което е отхвърлена изцяло исковата претенция на касатора срещу Министерство на правосъдието за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за причинените му неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.208, т.3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът, Министерство на правосъдието на РБългария, редовно призован, се представлява от юрк.. В., която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалваното съдебно решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения :

С обжалваното решение АС - Враца е отхвърлил иска на Г. Ф., лишен от свобода в ОЗ-Враца, срещу Министерство на правосъдието – гр. С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв, изразяващи се във влошаване здравословното състояние на ищеца чрез заболяване от туберколоза, причинено вследствие бездействието на завеждащия „Здравна служба” при Затвора – Враца д-р. С., който не е изпратил Филипов на специализиран преглед за периода м. август 2010г.-10.12.2010г., както и резултат на бездействието на длъжностните лица от администрацията на затвора, които с бездействието си са способствали за установяване

лоши, нездравословни условия в затвора – наличие на влага и мухъл в килията, в която е настанен; настаняването му в килия на пушачи, въпреки, че същият е непушач; прекалено малък прозорец на килията и дим от двора на затвора, проникващ директно в обитаваната от ищеца килия.

За да стигне до този правен резултат, Административен съд – Враца, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен. На първо място – съдът е заключил, че не са събрани достатъчно доказателства, за да се приеме че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на медицинските органи при затвора– Враца, свързано със здравословното състояние на ищеца за периода м. август2010г.-10.12.2010г., довело до вреди за същия. Според съда действията на доктора при затвора – Враца не съставляват „административна дейност” по смисъла на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ. Отделно от това не се доказват и реално настъпили за ищеца неимуществени вреди, доколкото, съгласно изслушаната, приета и кредитирана като неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, се установява, че Филипов не е болен от активна форма на туберкулоза.

Решението на АС-Враца е правилно, макар и по частично различни от изложените в мотивите на съдебния акт съображения.

На първо място – искът за неимуществени вреди е предявен срещу ненадлежен ответник. Искът е насочен срещу Министерство на правосъдието, видно от уточнителна молба на особения представител на ищеца адв. Р. Т. от 03.11.2011г. , с която се уточнява първоначално предявената искова молба. Както завеждащият „Здравна служба” при затвора – Враца, така и самата администрация на ОЗ-Враца са служители - било държавни такива, било назначени по трудов договор, към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, която осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. Видно от разпоредбата на чл.12, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, макар и структура – второстепенен разпоредител на бюджетни средства към министъра на правосъдието, е самостоятелно юридическо лице, поради което тази главна дирекция, а не Министерство на правосъдието е надлежния ответник по така предявения иск. Насочването на иска за обезщетение за вреди по ЗОДОВ срещу ненадлежен ответник е въпрос на основателност, а не на допустимост на същия иск, поради което когато се претендират вреди от ненадлежен ответник, тази претенция се явява неоснователна.

На следващо място – дори да се приеме, че Министерство на правосъдието е надлежно пасивно легитимирана страна в съдебното производство / каквото не е становището на настоящия съдебен състав/, то и в този случай правилно съдът е отхвърлил иска като неоснователен поради следното :

За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие.

Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди.

Правилно АС-Враца е приел, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди не е налице.

Претендират се неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от заболяване от туберкулоза, причинено според ищеца от паралелно проявили се два фактора : бездействието на завеждащия „Здравна служба” при ОЗ-Враца д-р. С., който, въпреки оплакванията на Филипов за проблеми със здравето в продължение на около пет месеца не е насочил същия към специализирани изследвания и лечение, както и от бездействието на администрацията на затвора - Враца, която, въпреки задълженията си по чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, не е действала и не е осигурила на ищеца здравословни условия за живот, което е довело до заболяването му от ТБЦ.

На първо място - съдът правилно е приел, че не се доказва неправомерно бездействие на завеждащия „Здравна служба” при ОЗ - Враца по отношение Г. Ф.. Отделно от това, дори да е налице бездействие от страна на д-р. С., същото бездействие не е „при и по повод осъществяване на административна дейност” по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което не ангажира отговорността на държавата по този законов текст. Видно от разпоредбата на чл.2 от Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, препращащ към чл.5 от Закона за лечебните заведения, както и от установената трайната съдебна практика в тези случаи, дейността, свързана с упражняване на лекарска практика, не съставлява „ административна дейност” по см. на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ. Отделно от това, резултатите от пробата и последвалото лечение биха били същите, дори Филипов да беше изпратен на изследване за ТБЦ още през м. август 2010г. / отговорите на вещото лице в с. з. от 06.12.2011г./

На следващо място – обосновано АС-Враца, базирайки се на приетата като неоспорена от страните и компетентно изготвена съдебно –медицинска експертиза, е стигнал до извода, че не е налице и реално претърпяна от ищеца вреда като елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, доколкото Филипов не е болен от активна първична туберкулоза в нито една от познатите в медицината форми на нейното проявление, както и от вторични проявни форми на същото заболяване . Налице е единствено латентна туберкулозна инфекция, която е клинично безсимптомна и ищецът не е източник на инфекция. При констатиране на тази инфекция Филипов е бил лекуван незабавно и адекватно.

Въпреки че, неизпълнението от страна на администрацията на затвора на задължението й по чл.128, ал.1 от ЗИНЗС да създаде условия за опазване физическото и психическо здраве на лишените от свобода съставлява по съществото си „ административна дейност” по см. на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и решение № 5 на Конституционния съд, постановено по к. д.№ 3/1994г., то в конкретния случай не е установено подобно бездействие, а евентуално – дори такова да е налице, същото не е в причинна връзка с твърдяните от ищеца вреди, които - отделно от това и с оглед изложеното по-горе, настоящият съдебен състав приема, че не са реално настъпили.

Ищецът твърди, че неправомерно е бил настанен в килия с пушачи, въпреки че самият той не е пушач. Видно от анамнезата, снета на ищеца при проведения му на 03.12.2010г. преглед, по данни от самия Филипов същият е пушач и пуши по 20-30 цигари дневно / л.71 по делото /. Твърдените от ищеца дим и пушек, влизащи от двора на затвора през прозорчето на килията, също по данни на вещото лице /с. з. от 06.12.2011г./ не могат да причинят влошаване на здравословното му състояние, водещо до ТБЦ, каквато болест не се констатира.

Неоснователни са развитите от касатора в касационната му жалба оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение поради недопускане на своевременно поискана от него съдебно-медицинска експертиза, която да установи условията в килията, в която Филипов е настанен и влиянието на тези условия за заболяването му. Условията в килията – има ли мухъл или не, каква е големината на прозореца и т. н. са обстоятелства, които не изискват специални знания, поради което не могат да се установяват чрез експертиза. Недопускането на исканите от ищеца свидетели за установяване на тези обстоятелства също не води до незаконосъобразност на съдебното решение, тъй като условията в килията се твърдят единствено във връзка с неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване на заболяване от ТБЦ, а такова съгласно изслушаната експертиза не е налице.

На последно място - дори да се приеме, че установената латентна форма на туберкулоза съставлява вреда за Филипов, предвид характеристиките на тази форма на инфектиране организма на ищеца, не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между диагностицираната латентна форма на ТБЦ и поведението на здравните служители при затвора - от една страна, както и между евентуалното заболяване и условията на живот в килията, доколкото, според експертизата и съгласно медицинските данни по делото, може да се приеме, че лицето е прекарало в миналото туберкулозна инфекция, което най-често се случва в детска възраст.

С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея решение на АС-Враца следва да бъде оставено в сила като правилно.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 24 от 27.12.2011г.,постановено по адм. д. № 345/2011г. по описа на АС-Враца.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Н. У.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Г./п/ А. Р.

А.Р.