Образувано е по три касационни жалби от: Г. С. Ш., З. Д. Ш. и от Е. Б. Ц., и тримата от гр. С., срещу Решение №81/10.07.2007 г. постановено по адм. д.№124/2003 г. на Сливенският окръжен съд, административно отделение, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед №РД-01-0011/08.01.2002 г. на Областния управител на област-Сливен, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти в м."Среди дол",с. о."Изгрев",в землището на гр. С., по отношение на път, обслужващ имоти №№:1824, 1825, 1822, 1606, 9478 и 9479, като неоснователна.
С молба от 04.10.2007 г.,към касационната жалба на Е. Б. Ц., е направил присъединяване Б. Г. Ш., от гр. С..
И трите касационни жалби съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, без конкретизация на отменителните основания по чл.209, т.3 от АПК.
О. О. управител на област - Сливен не се явява и не изпраща представител. От същия, чрез пълномощникът му-ст. юрисконсулт Радева, е постъпила молба, с която оспорва жалбите, като неоснователни
Останалите ответници също не се явяват и не се представляват.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Е. Б. Ц. за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Останалите касационни жалби, макар и просрочени, са също процесуално допустими, тъй като подателите им се явяват необходими дпугари на Е. Ц. и подадената от последната жалба, се счита като подадена и от тях. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни.
С обжалваното решение Сливенският окръжен съд, административно отделение е отхвърлил жалбата на настоящите касатори, на М. Г. Г., Д. М. П., П. В. А. и А. В. А. против Заповед №РД-01-0011/08.01.2002 г. на Областния управител на област-Сливен, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти в м."Среди дол", с. о. "Изгрев", в землището на гр. С., по отношение на път, обслужващ имоти №№ 1824, 1825, 1606, 9478 и 9479, като неоснователна. За да направи този извод първоинстанционният съд е приел, че одобреният с обжалваната заповед план на новообразуваните имоти /ПНИ/, в обжалваната му част, е съобразен с изискванията на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и при изготвянето му са съобразени всички императивни изисквания на закона за заснемане на новообразуваните имоти, визирани от чл.28 от ППЗСПЗЗ, §4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и Указанията за прилагане на §4-4л, изготвени от МЗГ и МРРБ и по точно т.3.3.41 и 3.3.5. Отделно е констатирал, че заснетия път, към който процесните имоти имат лице /излаз/, с нищо не накърнява правата на собствениците на обслужващите имоти, с изключение на собственика на имот №1606, но с него се накърняват най-малко интереси и същият следва да остане, тъй като съответствува на чл.16, ал.1 от ЗУТ и на чл.28 от ППЗСПЗЗ. Съдът е приел още, че жалбоподателите не сочат конкретни закононарушения на одобрения план, а доводите им са по целесъобразност.Поради това е направил и краен извод за законосъобразност на оспорения административен акт, респ. за неоснователност на жалбата срещу него.
Производството пред Сливенският окръжен съд е второ по ред, след като с Решение №4888/20.05.2003 г. по адм. д.№2686/2003 г. ВАС, ІV - отделение, е отменил Решението на същия съд от 31.01.2003 г. по адм. д.№95/2002 г., което се явява първо по спора, и е върнал далото за ново разглеждане от друг състав.
При така изложеното настоящият състав на Върховен административен съд, четвърто отделение, намира обжалваното, второ по ред, решение за правилно.
Първоинстанционният съд, въз основа на установената от него фактическа обстановка, е направил законосъобразни и обосновани изводи, за отсъствието на нарушения при изработването и одобряването на ПНИ за м."Среди дол", с. о."Изгрев" в землището на гр. С., досежно имотите на жалбоподателите и в частност имотите на касационните жалбоподатели - имоти №1824 и №1825. Заснетият с този план път, фактически е съществувал на място и е обслужвал тези имоти и преди изработването на ПНИ. Сега с този план става юридическото му узаконяване, в интерес не само на касационните жалбоподатели, а и на всички други собственици на имоти, непосредствено граничещи с пътя, на които, съгласно чл.28, ал.5 от ППЗСПЗЗ този план следва да осигури достъп до улица или път, за да може да бъдат обслужвани, тъй като няма възможност за друг път. При заснемането на пътя правилен е извода на съда, че са спазени всички технически изисквания на специалните закони - ЗУТ, чл.28, ал.4-11 от ППЗСПЗЗ. При изработването на ПНИ са спазени и изискванията, дадени с Указанията, изработени съвместно от МРРБ и МЗГ,на основание чл.28, ал.11 от ППЗСПЗЗ.
Поради това неоснователно е възражението, че с предвидения в този план път се нарушава правото на собственост на касационните жалбоподатели. Последните не са конкретизирали закононарушенията на одобрения план, не са го направили и пред касационната инстанция. Поради това правилно първоинстанционният съд е приел, че такива нарушения няма. За да направи изводите си, съдът се е позовал и на приетото и неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза. От това заключение е видно, че площа на имот №1825, собственост на Г. Б. Ш., не е засегната от ПНИ, спрямо отразената в нот. акт на същия. За имот №1824, собственост на другите касатори, като н-ци на Божик Г. Ш., е налице незначително, спрямо общата площ на имота по нот. акт, засягане, което е в рамките на законно допустимото.В ПНИ този имот е заснет с площ от 1436,99 кв. м., която отговаря на площа по чл.28, ал.6 от ППЗСПЗЗ, тъй като правото на собственост е чрез правоприемство от ползувателя Я. Н.. Съдът се е позовал и на установената от вещото лице липса на възможност за прокарване на друг път, чрез който всички тези имоти, вкл. и имоти №1824 и №1825, да могат да се обслужват.
От изложеното следва, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Същото се явява валидно, допустимо и правилно, поради съответствието му с материалния закон, поради което следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №81/10.07.2007 г. постановено по адм. дело №124/2003 г. по описа на Сливенския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ Е. К. Е.К.