О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2709

гр. София, 23.09.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито съдебно заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски т. д. № 657 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по подадена молба с вх. № 13501/18.07.2025 г. на адв. Й. М. П., в качеството му на процесуален представител на Б. П. К., с искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 1904 от 18.06.2025 г. в частта за разноските. В молбата се твърди, че искането за определяне и присъждане от съда на справедливо адвокатско възнаграждение на адвоката, оказал правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗАдв, е своевременно заявено още с отговора на касационната жалба на „Банка ДСК“ АД, но съдът не се е произнесъл по него. По подробно изложени аргументи относно фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката действия и положения от него труд, отчитайки и обжалваемия пред ВКС материален интерес, се сочи, че минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) е в размер на 5 223.73 лв., като са наведени доводи в подкрепа на тезата на молителя за определяне и присъждане на възнаграждение над този размер.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Банка ДСК“ АД, чрез процесуален пълномощник, с изразено становище за неоснователност на молбата. Твърди се, че с определението, чието допълване в частта за разноските се...