Производството е по реда на чл. 33 и сл. от ЗВАС във връзка с чл. 131-132 от ДПК отм. във връзка с § 5 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП - гр. С., против решение от 10.10.2005 г., постановено по адм. дело № 373 от 2005 г. на Софийския градски съд - административно отделение, с което е отменен ДРА № 483 от 28.05.2004 г. на ръководител екип при ДП "Триадица" - гр. С., потвърден по реда на чл. 121, ал. 4 във връзка с чл. 120, ал. 1 ДПК, с който на "Ти Би Ай Лизинг" АД - гр. С., за данъчния период от 1.06 до 31.12.2003 г. е определен ДДС за внасяне в размер на 85 345,21 лв. при деклариран от дружеството ДДС за внасяне в размер на 44 979,37 лв. (т. е. 40 365,84 лв. повече), както и ДДС за възстановяване в размер на 79 589,08 лв. при деклариран от жалбоподателя ДДС за възстановяване 132 427,26 лв. (т. е. 52 838,08 лв. по-малко).

В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, представляващи касационно основание по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК във връзка с чл. 11 ЗВАС. Изложени са съображения, че съдът, неправилно приема, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ЗДДС, без да е обсъдил и съобразил разпоредбата на чл. 81, ал. 4 ЗДДС. По съображения в този смисъл касаторът моли съда да се отмени решението на СГС и да се постанови друго по същество, като се отхвърли подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба –"Ти Би Ай Лизинг" АД - гр. С., оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното:

С обжалваното решение съставът на Софийския градски съд е отменил данъчен ревизионен акт № 483 от 28.05.2004 г. на ръководител екип при ДП "Триадица" - гр. С., потвърден по реда на чл. 121, ал. 4 във връзка с чл. 120, ал. 1 ДПК, с който на "Ти Би Ай Лизинг" АД - гр. С., за данъчния период от 1.06 до 31.12.2003 г. е определен ДДС за внасяне в размер на 85 345,21 лв. при деклариран от дружеството ДДС за внасяне в размер на 44 979,37 лв. (т. е. 40 365,84 лв. повече), както и ДДС за възстановяване в размер на 79 589,08 лв. при деклариран от жалбоподателя ДДС за възстановяване 132 427,26 лв. (т. е. 52 838,08 лв. по-малко). За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният ДРА е издаден при спазване на предвидените в закона общи и особени изисквания за форма, както и на приложимите данъчни процесуални норми, регламентиращи извършването на данъчна ревизия. Приел е обаче, че обжалваният ДРА е незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на материалния закон. Изложил е и съображения относно характера на договора за финансов лизинг и изхождайки от това, че предоставянето на стоки при условията на договор за финансов лизинг следва да се разглежда като две доставки - доставка на стока и доставка на услуга, и вземайки предвид извършеното счетоводното отчитане на тези договори съгласно НСС 17, е приел, че в случая двете доставки, съставляващи в съвкупността си финансов лизинг, имат самостоятелен предмет, който е индивидуализиран, и презумпцията на чл. 66, ал. 1 ЗДДС не следва да намери приложение.

Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. По делото не е имало спор по фактите. Не се спори и по характера на сключените договори за лизинг между "Ти Би Ай Лизинг" АД и неговите съконтрагенти и по това, че поради същността си предоставянето на стоки при условията на договор за финансов лизинг следва да се разглежда като две доставки - доставка на стока и доставка на услуга. Доставката на стока е прехвърлянето на собствеността върху стоката - предмет на финансовия лизинг, като насрещната престация върху тази доставка е уговореното възнаграждение, а режимът на облагане е общият, при който се начислява ДДС върху данъчната основа на доставката. Доставка на услуга пък е извършването на услугата по отпускането на кредита, като насрещната престация при тази доставка е уговорената лихва. По отношение на тази услуга, както е посочил и съдът, доставчикът на основание чл. 36, ал. 2 ЗДДС в случаите на доставки при условията на договор за финансов лизинг по ал. 1, т. 1 на същата правна норма може да избере услугата по предоставянето на кредит да бъде облагаема доставка, като в настоящия случай при проверката от експертизата е установено, че за услугата по предоставянето на финансовия лизинг е избрано приложението на чл. 36, ал. 1, т. 1 ЗДДС, т. е. доставката да бъде освободена. Първоинстанционният съд в случая, анализирайки представените договор за лизинг и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, правилно е приел, че в случая неправилно е приложена от данъчните органи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ЗДДС. Това е така, тъй като съгласно тази разпоредба регистрираното лице има право на частичен данъчен кредит за получените от него стоки или услуги по облагаеми доставки, както и от внос, когато ще се извършват с тях както облагаеми, така и освободени доставки, и при получаване на стоките или услугите не може да определи каква част от тях ще използва за извършване на облагаеми доставки и каква част - за освободени доставки, а в настоящия случай, както е приел и съдът, всяка от двете доставки има самостоятелен предмет, който е индивидуализиран. Условията и параметрите на двете сделки са разграничени, като вещото лице е заявило, че размерът на данъчния кредит за ревизирания субект е този, който е посочен в колона № 4 на погасителния план, който е неразделна част от договора, а в колона № 5 на погасителния план е посочена сумата на лихвата за всеки падеж, т. е. в случая може да се направи разграничение между частта - предмет на облагаема доставка, и тази на освободената доставка, тъй като в самия лизингов договор е определена конкретно финансовата част, а именно размерът на кредита и неговата цена – уговорената лихва, от което следва, както е приел и съдът, че неправилно данъчните органи са приложили разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ЗДДС, приемайки, че ревизираният данъчен субект има правото само на частичен, а не на пълен данъчен кредит. Този извод не се променя и от анализа на разпоредбата на чл. 81, ал. 4 ЗДДС, в който смисъл е едно от възраженията в касационната жалба. Този текст е свързан с разпоредбата на чл. 66 от ЗДДС и при положение, че в случая не са били налице условията за прилагането й, то и данъчният орган не би могъл да извършва корекции на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 81 ЗДДС.

Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в полза на "Ти Би Ай Лизинг" АД в размер 750 лева.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 ЗВАС, Върховният административен съд - І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решението от 10.10.2005 г., постановено по адм. дело № 373 от 2005 г. на Софийския градски съд - административно отделение, ІІІ-Д състав. ОСЪЖДА

дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. С., да заплати на "Ти Би Ай Лизинг" АД разноски по делото в размер на 750 лева. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ц. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. К./п/ А. Д. В.О.