Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд във връзка с чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс отм. .

Образувано е по касационна жалба на А. К. С. в качеството му на регионален данъчен директор – гр. С., против решение от 06.01.2005 г., постановено по адм. дело № 2738 от 2004 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отменен ДРА № 120 от 31.03.2004 г., издаден от ДП „Средец” и потвърден с решение № 1295 от 08.07.2004 г. на РДД гр. С., относно непризнато право на възстановяване на данъчен кредит в размер на 600392.45 лв. по справка декларация от 14.11.2003 г. и в тази част признато това право за възстановяване по отношение на ЕООД ”Визирингс” гр. С..

В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 218б, б. „в” ГПК във връзка с чл. 11 ЗВАС. Касаторът твърди, че решението на съда е неправилно, тъй като е признато право на данъчен кредит по фактура № 3/22.10.2003 г. с отразен данък в размер на 31761.00 лв., издадена от „Баустов” ЕООД с предмет доставка на лек автомобил, без да са изпълнени изискванията на чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС, тъй като нито в хода на ревизията, нито в производството по обжалване по административен и съдебен ред са събрани доказателства, че този автомобил ще се използва за облагаеми доставки. Твърди, че е налице получена облагаема доставка за която не се следва данъчен кредит, тъй като не е използвана за реализиране на облагаеми доставки и съдът неправилно в тази част без да са оборени констатациите в ДРА е отменил акта и признал това право. Поддържа също, че необосновани са изводите на съда...