Производство по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по касационна жалба на П. К. Т. от гр. П. срещу решение № 128 от 10.02.2006 г. по адм. дело № 1300/2005 г. на Пловдивския окръжен съд и по частна жалба на същата жалбоподателка срещу определението от 07.03.2006 г., с което е осъдена да заплати на Районно управление "Социално осигуряване" – гр. П. 80 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС, а частната жалба е подадена в срока по чл. 214, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 11 ЗВАС. И двете жалби са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете жалби са неоснователни.

От данните по делото е видно, че основният спор между страните е на коя дата касационната жалбоподателка е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърдението й, че е направила това на 13.01.2005 г. с общо заявление за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не се подкрепя от доказателствата по делото. В пенсионната преписка се намира само едно заявление (вх.№ 2450), подадено на 13.01.2005 г. В него е вписано единственото искане за инвалидна пенсия поради общо заболяване и няма вписано искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обстоятелството, че към заявлението са били приложени документи за осигурителен стаж и за прекратяване на осигуряването, не обуславя извод, че заявлението с вх.№ 2450 от 13.01.2005 г. е подадено и за пенсия за осигурителен стаж и възраст, освен за посочената в него инвалидна пенсия поради общо заболяване. Според чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж към заявлението за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване се прилагат същите документи, които се прилагат и към...