Производството е по реда на чл.208 и сл. във вр. с §4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс отм. във вр. с §5, ал.4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на ЕТ „А. П." с. Б., О. К., представляван от А. А. П. против Решение № 109/06.02.2007 год. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, Втори състав по адм. д. № 1009 по описа за 2004 год. на същия съд, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ДРА № 1-23-1218/05.03.2004 год. на ТДД Добрич, потвърден с Решение № 368/15.05.2004 год. на РДД Варна, с който на жалбоподателят не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 21869,94 лв. и са определени лихви за закъснение в размер на 4071,38 лв., за данъчния период 01.09.1998 год. - 31.12.1998 год. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл.218б, б."в" ГПК във връзка с чл.11 ЗВАС. Претендира се отмяна на Решението на Съда и постановяване на ново, с което жалбата срещу него да бъде уважена, а данъчните актове - отменени. Претендира разноски.

Ответната страна – Директорът на Дирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП, гр. В., не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба по аргументи, изложени в съдебно заседание.

Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение съставът на Варненския окръжен съд е отхвърлил жалбата на ЕТ „А. П." с. Б. срещу ДРА № 1-23-1218/05.03.2004 год. на ТДД Добрич, потвърден с...