Производството е по чл.237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по искане на Й. Н. от град София за отмяна на решение № 3853/12.03.2020г., постановено по административно дело № 8755/2018г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 1/18.04.2018г., постановено по административно дело № 772/2017г. на Софийски окръжен съд.

Отмяната на посоченото съдебно решение се претендира на основание чл.239, т.4 от АПК като се твърди, че то противоречи на решенията, постановено по гр. д. № 219/1991г. на Сливнишкия районен съд, по гр. д. № 440/1992г. на Софийския окръжен съд и по гр. д.№ 1028/1992г. на Върховния съд. Поради това Й. Н. моли съда да отмени влязлото в сила решение.

Ответната страна - кметът на община Б., не заявява становище по искането за отмяна.

Ответната страна Л. П. моли съда да отхвърли молбата за отмяна като неоснователна. Претендира присъждането на направените в това производство разноски.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, след преценка на изложените в молбата за отмяна обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства, констатира следното:

Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено в срока по чл.240 от АПК и от страна, за която съдебният акт, чиято отмяна се иска, е неблагоприятен. Разгледано по същество, искането е неоснователно.

С решение № 3853/12.03.2020г., постановено по административно дело № 8755/2018г. Върховният административен съд е оставил в сила решение № 1/18.04.2018г., постановено по административно дело № 772/2017г. на Софийски окръжен съд, с което са отменени заповед № ТС 143/02.06.2006 г. и заповед № ТС 151/20.06.2006 г. на кмета на община Б.. Установените по делото факти са следните:

С удостоверение № 152/26.10.1989 г. на М. К. - наследодател на Й. Н., е предоставена за ползване слабопродуктивна земя от 600 кв. м. в землището на с. Г., местност "До стопански двор" на основание ПМС № 58/1987 г. Въз основа на подадена от него молба...