Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури срещу Решение №15 от 8.01.2021 г. на Административен съд (АС) - Пазарджик по адм. дело №917/2020 г.
С обжалваното решение съдът е отменил Решение №РД-292 от 05.08.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на "Еко-Хидро-90" ООД, на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 и 10 от Закон за управление средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), е определена финансова корекция в размер на 26 547,52 лв.
Касационният жалбоподател – изпълнителният директор на ИАРА, счита решението за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Излага фактите по делото. Сочи, че окончателното плащане по договора за безвъзмездна финансова помощ е извършено на 11.12.2013 г. Въз основа на влязло в сила съдебно решение на бенефициера е извършено доплащане на 30.09.2015 г., но то е допълнение към вече извършеното окончателно такова, поради което за първа производствена година за проекта на бенефициера се счита 2014 г. Изчисленото неизпълнение за първа производствена година, заложена в Таблица 4, спрямо декларираното по счетоводни документи количество произведена продукция за календарната 2014 г., е 73,26 %. Счита за доказано нарушението на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 03.05.2012 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2. 1. "Производствени инвестиции в аквакултурата" по Приоритетна ос № 2 "Аквакултура, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура" от Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" на Р. Б, финансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 - 2013 г. (Наредба № 6 от 3.05.2012 г.), съответно на чл. 56 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27.07.2006 г. за Европейския фонд за рибарство (Регламент (ЕО) № 1198/2006).
Оспорва извода на съда за липса на мотиви, касаещи съставомерните елементи на понятието за нередност. Излага приложимата нормативна уредба като сочи, че всяко от регламентираните в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ основания води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането, и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като води до отчитането на неоправдан разход в общия бюджет. Твърди, че констатираното неизпълнение на производствената програма, представлява и неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, като част от изпълнение на целите и индикаторите за резултатност, заложени за постигане с оперативната програма. Неизпълнението на производствената програма означава, че с реализираната с публични средства инвестиция не са достигнати целите в обема, в който са заложени, като по този начин е нанесена вреда на бюджета на Европейският фонд за развитие и на националния бюджет.
Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрк. Д. В..
Ответникът по касационната жалба – "Еко-Хидро-90" ООД, счита същата за неоснователна. Сочи, че окончателното плащане по договора е извършено на 30.09.2015 г. въз основа на влязло в сила съдебно решение, поради което 2014 г. не е пълна финансова година от окончателното плащане и не следва да се налага финансова корекция.
Счита за правилен извода на съда за липса на мотиви за нанесена вреда на бюджета на Европейския съюз.
Прави искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от пълномощник Г. Б..
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, следното:
На 07.03.2012 г. "Еко-Хидро-90" ООД е подало заявление за кандидатстване по мярка 2. 1 "Производствени инвестиции в аквакултурата" с проект "Изграждане и оборудване на ферма за аквакултури - садкова инсталация "Еко-Хидро" за отглеждане на риба в плаващи мрежени клетки (садки) в акваторията на язовир "Танова могила" и брегова база за отглеждане и продажба на риба", с приложено инвестиционно намерение.
На 22.06.2012 г. между "Еко-Хидро-90" ООД и Управляващия орган (УО) на Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 – 2013 г. (ОПРСР) е сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) №85 в размер на 1 019 372,40 лв. за проект "Изграждане и оборудване на ферма за аквакултури - садкова инсталация "Еко-Хидро" за отглеждане на риба в плаващи мрежени клетки (садки) в акваторията на язовир "Танова могила" и брегова база за отглеждане и продажба на риба", със срок за изпълнение 22.03.2013 г.
Съгласно чл. 14, ал. 1 и 4 ДБФП "Еко-Хидро-90" ООД е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с таблицата за одобрени инвестиционни разходи, като в срок от 5 години е длъжен да използва придобитите, въз основа на одобрения проект, активи по предназначение.
Според чл. 11, ал. 1 и 2ДБФП УО упражнява постоянен контрол върху целевото използване на инвестицията за срок от 5 (пет) години, считано от датата на сключване на договора. При осъществяването на контрола ОУО: 1.) извършва проверки на място; 2.) проверява материалните ценности, счетоводната отчетност, документите и техническите носители на информация, както и техническото оборудване за нейното набиране и програмно осигуряване във връзка с одобрената инвестиция; 3.) изисква от бенефициента или от упълномощените от него лица документи, сведения и справки; 4.) изисква необходимата информация по осъществяването на инвестицията.
Член 26 от ДБФП гласи, че: "Бенефициентът връща на ДФЗ-РА предоставената му безвъзмездна финансова помощ, ведно със законната лихва, от момента на извършване на нарушението, респективно от момента на неговото установяване, в следните случаи: 1.) бенефициентът не изпълнява задълженията си по раздел VI и раздел VII от настоящия договор".
Според чл. 34 от ДБФП "С подписването на договора бенефициентът декларира, че е запознат със съдържанието на договора и всички приложения, изразява съгласие с тях и се задължава да изпълнява всички произтичащи от тях задължения", а съгласно чл. 35 УО “отпуска безвъзмездната финансова помощ при условията и сроковете, определени в настоящия договор и приложенията, неразделна част от него и действащите нормативни актове“.
Към договора са сключени четири анекса на 17.12.2012 г., 14.01.2013 г., 22.08.2013 г. и 3.10.2013 г. Срокът за реализация на проекта е удължен с анекс №1 до 22.09.2013 г.
На 27.07.2015 г. изпълнителният директор на ИАРА е уведомил "Еко-Хидро-90“ ООД, че e констатирано неизпълнение на производствената програма, заложена в Таблица 4, част Б от инвестиционното намерение, неразделна част от ДБФП. Дадена му възможност в 10-дневен срок от получаването на уведомлението да предостави писмена обосновка с приложени писмени доказателства и допълнителна информация относно изпълнението на производствената програма за 2014 г.
На 11.08.2015 г. от "Еко-Хидро-90“ ООД е представена писмена обосновка с приложени доказателства.
На 18.05.2020 г. изпълнителният директор на ИАРА е уведомил "Еко-Хидро-90“ ООД, че на основание член 3, б. "р" и член 96 от Регламент (ЕО) № 1198/2006, чл. 73, ал. 2 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 и 10, чл. 71, ал. 1 и чл. 72, ал. 1 ЗУСЕСИФ, чл. 46 във вр. с чл. 41 от Наредба № 6 от 3.05.2012 г. и чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 11 от ДБФП №85 от 22.06.2012 г. е констатирано нарушение и му е определена финансова корекция в размер на 4,5 % върху стойността на изплатената и сертифицирана по ДБФП безвъзмездна финансова помощ в размер на 26 547,52 лв. На дружеството е дадена възможност да представи писмени възражения в 14-дневен срок. Документът е озаглавен "откриване на производство по налагане на финансова корекция".
От "Еко-Хидро-90“ ООД не е представено възражение.
На 05.08.2020 г., с Решение №РД-292, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, на основание член 3, б. "р" и член 96 от Регламент (ЕО) № 1198/2006, чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 7 и 10, чл. 71, ал. 1 и чл. 72, ал. 1 и ал. 3 ЗУСЕСИФ, чл. 6, ал. 4 от ЗРА (ЗАКОН ЗЗД РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ) (ЗРА), чл. 46 във вр. с чл. 41 от Наредба № 6 от 3.05.2012 г. и чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 11 от ДБФП №85 от 22.06.2012 г., за нарушение на член 56 от Регламент (ЕО) № 1198/2006, чл. 70, ал. 1, т. 7 и 10, чл. 40, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 41 от Наредба № 6 от 3.05.2012 г. и на чл. 14, ал. 4, т. 1 и чл. 34 във вр. с чл. 11 и чл. 35 от ДБФП № 85 от 22.06.2012 г., "което се изразява в неизползване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение чрез неизпълнение на производствената програма в обема заложен в таблица 4 от инвестиционното намерение, част Б, неразделна част от заявлението за кандидатстване с вх. №ЕФР-13-16 от 07.03.2012 г., неразделна част от ДБФП №85 от 22.06.2012 г.", е определил на "Еко-Хидро-90“ ООД финансова корекция в съответствие с Методика за определяне на размера на финансови корекции по проекти финансирани от Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство", съфинансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 – 2013 г. За установеното неизпълнение на производствената програма от 73,26 % е определена финансова корекция от 4,5% върху стойността на изплатената безвъзмездна финансова помощ (589 944,82 лв.), а именно 26 547,52 лв.
Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон.
Първоинстанционният съд приема, че неправилно административният орган възприема 2014 г. за първа производствена година, с оглед на извършеното доплащане по проекта на 30.09.2015 г. Счита, че за първа производствена година съгласно Методиката следва да се приеме 2016 г.
Според първоинстанционния съд в решението не се обуславя каква точно вреда е нанесена на бюджета на Европейския съюз като действителна или възможна последица от извършено нарушение. Липсват по същество мотиви, касаещи съставомерните елементи от понятието за нередност - нанесена финансова вреда или опасност, възможност за такава върху бюджета на ЕС в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с нарушението. Липсват мотиви на какво се дължи констатираното неизпълнение.
Въз основа на горното прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя.
Решението е правилно като краен резултат.
По отношение на компетентността на издателя на акта, следва да се посочи следното:
О. Р № РД-292, е издадено на основание чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ от изпълнителния директор на ИАРА.
Съгласно член 70, параграф 1, б. б) от Регламент (ЕО) № 1083/2006, приложим с оглед на член 152, параграф 1 от Регламент № 1303/2013, държавите членки, при спазване на принципа на споделеното управление – член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1083/2006, са отговорни за управлението и контрола на програмите, като предотвратяват, откриват и отстраняват нередности и осигуряват възстановяването на неправомерно изплатени суми – член 70, параграф 1, б. б) от Регламент (ЕО) № 1083/2006. Съгласно член 59, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 всяка държава членка определя за всяка оперативна програма орган, който да изпълнява функциите на управляващ орган. Самите функции на управляващия орган са изрично регламентирани в член 60 от Регламент (ЕО) № 1083/2006.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗРА от ЗРА (ЗАКОН ЗЗД РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ) Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури осъществява дейностите по управление на Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 – 2013 г. в качеството си на управляващ орган.
Съгласно ЗУСЕСИФ ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията, в чиято структура се намира управляващият орган. С оглед на това и в съответствие с чл. 9, ал. 5 ЗУСЕСИФ изпълнителният директор на ИАРА изпълнява правомощията на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 – 2013 г. Следователно той се явява компетентният орган, който има правомощието да определя финансови корекции за нередности, осъществени от бенефициери по Оперативна програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 – 2013 г., но следва да издава актове за това в качеството си на ръководител на Управляващия орган. В случая издателят на оспорваното Решение № РД-292 е изпълнителният директор, но никъде в акта не е посочено, че той упражнява правомощията на ръководител на Управляващия орган Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 – 2013 г.
Ръководителят на Управляващия орган на Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" 2007 – 2013 г. не е спазил изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 1 и 8 АПК и не се е идентифицирал като издател на оспорения акт, а е посочил като издател на акта изпълнителния директор на ИАРА, като в качеството си на такъв няма правомощие за издаване на оспорения акт.
Изложената непрецизност в реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1 и 8 АПК на оспореното Решение № РД-292 не води до нищожност на акта, но е еманация на разбирането на ръководителя на Управляващия орган за изпълнение на задълженията му по издаване на акта.
Основателни са доводите на касатора за неправилност на извода на съда, че за първа производствена година съгласно Методиката следва да се приеме 2016 г.
Действително в случая е безспорно, че по този проект е налице плащане към дата 30.09.2015 г., извършено въз основа на влязло в сила Решение №257 от 08.05.2015 г. по адм. дело №550 на Административен съд - Пазарджик. С посоченото решение е изменено уведомително писмо за извършени плащания №01-2600/12066 от 14.12.2013 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с което са приети за недопустими част от разходите по процесния проект. В резултат на съдебното решение на бенефициера е извършено доплащане по посочения проект на 30.09.2015 г.
В случая направената корекция на окончателното плащане не води до промяна на първата производствена година, обратно на изводите на съда. Касае се за фактическо доплащане направено въз основа на изменение на уведомителното писмо. Изменението на административния акт, направено въз основа на съдебно решение, е следствие на установена незаконосъобразност на акта към момента на издаването му, следователно и изменението касае именно този момент.
С. М, раздел "II. Специфични случаи за определяне размер на финансовите корекции", т. 1, 1. 1., за първа производствена година следва да се счита първата пълна финансова година от окончателното плащане на безвъзмездната финансова помощ. Касае се за „окончателно плащане“, а не изплащане на безвъзмездната финансова помощ. Процесното доплащане е извършено във връзка с искането за окончателно плащане, удовлетворено през 2013 г. Не може да се сподели формалистичния подход на първоинстанционния съд, тъй като подобно тълкуване би довело до цялостна промяна на инвестиционната програма.
Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и по размер. Националният законодател е дефинирал лимитативно основанията за определяне на финансова корекция в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ.
Органът е приел, че две от визираните в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ основания в случая са налице.
По основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ:
Органът приема, че в случая е налице хипотезата на точка 7 – неизпълнение на одобрените индикатори: Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "индикатори", в т. ч. и в приложимата Наредба № 6 от 3.05.2012 г. Поради това и в съответствие с разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (Указ № 883) съдът приема, че съдържанието на понятието "индикатор" е това на общоупотребимия български език. С. Б тълковен речник, София, Наука и изкуство, 2008, с. 326 "индикатор" е измервателен уред, устройство или някакво вещество, които установяват, определят, измерват, показват наличието и количеството, интензивността на нещо. В контекста на предмета на делото това значи, че индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект.
Видно от доказателствата по делото, както приема и първоинстанционният съд, процесният проект е одобрен при точно определени параметри – инвестиционно намерение, включващо, съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 6 от 3.05.2012 г., посочените, съгласно Приложение № 1 части. То включва структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, анализ на приходите и разходите от реализацията на продукцията след реализация на инвестиционния проект. Тези компоненти на инвестиционното намерение, които са същността на процесния проект, са мотивирали органа да одобри предоставянето на безвъзмездната помощ в процесния размер, защото чрез тях той е бил убеден, че процесният проект не само ще създаде сочената материална база, но и ще има принос за постигане на целите на оперативната програма и в частност на процесната процедура в рамките на ос 2, тъй като е с доказана икономическа жизнеспособност по смисъла на § 1, т. 20 от Наредба № 6 от 03.05.2012 г. Одобреният проект, в т. ч. и инвестиционното намерение в неговите две части, е не само част, той е предмет на договора за безвъзмездна помощ. Именно производствената програма е това, което при кандидатстване за одобрение мотивира органа да финансира проекта и точно тя е тази, която доказва ефекта от инвестицията. Поради това сключеният договор обвързва бенефициера с изпълнението на производствената програма и е логично органът да има правен инструментариум за въздействие при нейното неизпълнение. Задължението за изпълнение на производствената програма е пряко следствие на изпълнението на предмета на ДБФП.
С изтичането на срока за изпълнение инвестиционната програма не свършват задълженията на бенефициера по договора, защото той има задължение да докаже, чрез изпълнение на производствената програма, ефективността на инвестицията. Горното обаче не значи автоматично, че всеки един елемент на одобрения проект е и индикатор по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. Тъй като органът не е нарекъл предварително и изрично, кои от елементите на одобрения проект ще бъдат и индикатори за неговото изпълнение е необходимо съдът да прецени дали приетото от органа в оспорения акт е действително индикатор за изпълнението на проекта. Видно от оспорения акт органът приема, че индикатор е използването на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение. Само по себе си използването или неизползването на придобитите активи не може да бъде индикатор, тъй като в самия одобрен проект не са заложени показатели, въз основа на които да се отчита степента или самото използване на активите. Наред с това по делото органът не е представил никакви доказателства, които да доказват някакво неизползване на придобитите активи, още по-малко такова, което не съответства на установено в договора и релевантните документи използване. Напротив. От доказателствата по делото е видно, че активите са използвани по предназначение, тъй като чрез тях е произведена определено количество продукция, предмет на процесния проект.
Вярно е, че съгласно чл. 14, ал. 4, т. 1 от договора, съответно чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 03.05.2012 г., бенефициерът има задължението в срок от пет години да използва придобитите активи по предназначение, както и че съгласно чл. 26, ал. 1 от договора бенефициерът е длъжен да върне предоставената му безвъзмездна помощ, ако не изпълнява задълженията си по раздел VI и раздел VII договора. Но това не значи осъществяване на състава на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, тъй като неизползването на придобитите активи по предназначение само по себе си не може да бъде индикатор при положение, че не установява, не определя, не измерва и не показва каквито и да било данни, въз основа на които да може да се направи извод за постигане или не на заложен показател. Неизползването на придобитите активи по предназначение може да бъде основание само по себе си за връщане на предоставената безвъзмездна помощ, но това не е индикатор по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. Още по-малко индикатор може да бъде неизползването на придобитите активи по предназначение чрез неизпълнение на производствената програма в заложения обем. Целта на индикатора е да покаже, да установи наличие на нещо – в случая постигнати ли са заложените от бенефициера цели на проекта, а не да установява резултат – използване/неизползване на активите поради определена причина. Още повече, че такова специфично обвързване – неизползване на активите поради неизпълнение на производствената програма вместо непостигане на заложената програма поради неизползване на придобитите активи, ако е необходимо да се установи причината, обръща логиката на производствения процес наопаки – активът се използва, за да се произведе продукт, а не продуктът не се произвежда, за да не се използва активът и то при положение, че целта на проекта е да се произвежда продукт. Видно от изложеното приетото от органа фактическо основание за осъществяване на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ не съответства на фактическия състав на това основание, което изисква да се установи неизпълнение на заложен в одобрения проект, и съответно в сключения договор, показател (индикатор) за постигане на декларираната ефективността (цел) на проектната дейност. Това прави неправилен извода на органа за осъществена от бенефициера нередност по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, както е приел и първоинстанционният съд.
По основанието по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ:
Визираната в точка 10 нередност, за която е допустимо да се определи финансова корекция, е друга нередност, която съставлява нарушение на правото на Съюза или на българското право, извършено чрез действие или бездействие от бенефициера, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Така формулирана нередността е всъщност единствено дефиницията за нередност. Без тази разпоредба да е обвързана с точно установено нарушение на правото на Съюза или на националното право разпоредбата е неприложима, защото в този си вид тя би позволила на органа да субсумира под нейния фактически състав всяко едно деяние, действие или бездействие, което реши, че е нарушение на правото на Съюза или на националното право. Това би било в противоречие с изискванията за предвидимост и правна сигурност. В своята практика Съдът на Европейския съюз изрично сочи изискването "правната уредба да бъде ясна и точна, така че правните субекти да могат да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях" – решение от 3 юни 2008, Intertanko, С-308/06, EU: C: 2008: 312, точка 69. Както и че това изискване "се налага с особена строгост, когато се касае за акт, който може да съдържа финансови последици, за да се даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с точност с обхвата на задълженията, наложени им от него" - решение от 22 януари 1994 г., Opel Austria v Council, Т-115/94, EU: T: 1997: 3, точка 124 и цитираната там практика. С оглед на горното дотогава, до когато законодателят не е обвързал нередността по точка 10 с конкретно нарушение то не би могло да бъде годно правно основание за определяне на финансова корекция.
Ръководителят на Управляващия орган при издаване на акт с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ е длъжен да квалифицира нередността като такава по някоя от точките на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ и да изложи съображения за квалифицирането на нередността по посочената точка. Едновременното позоваване в титулната част на акта на няколко основания за едни и същи фактически действия при липса на връзка с обстоятелствената част на акта, както е в настоящия случай, е незаконосъобразно.
Един и същ факт – защото органът твърди само едно фактическо основание за определяне на финансовата корекция – "неизползване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение чрез неизпълнение на производствената програма в обема заложен в таблица 4 от инвестиционното намерение, част Б", не би могъл да бъде субсумиран към фактическия състав на две основания по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Целта на законодателя не е да подведе едни и същи факти към няколко правни основания, а да създаде различни правни основания с различни фактически състави.
Издателят на акта е задължен не само да установи и изложи фактите във връзка с твърдяното нарушение, но и да даде вярна правна квалификация като обоснове от фактическа и правна страна състав на конкретното основание за определяне на финансова корекция. Това задължение в случая не е изпълнено, като сочената в титулната част на решението правна квалификация по две нередности във връзка с установените противоречиви и несъответстващи мотиви сочи на материална незаконосъобразност на акта, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Без правно значение за изхода на спора, само за пълнота на изложението следва да се посочи, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд за липса на мотиви, касаещи съставомерните елементи от понятието за нередност. Анализът на разпоредбите на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ показва, че от регламентираните основания за извършване на финансова корекция единствено тези по т. 9 и 10 касаят нередности, за които се изисква съставомерност съгласно дефиницията, дадена в чл. 3, б. "р" от Регламент (ЕО) № 1198/2006 г. за Европейския фонд за рибарство. За останалите основания наличието им е достатъчно, за да обоснове отмяната на финансовата подкрепа.
С оглед на изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е приел за незаконосъобразен оспорения акт, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №15 от 8.01.2021 г. на Административен съд - Пазарджик по адм. дело №917/2020 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.