О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3537

гр. София, 09.07.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4548/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 6640 от 21.08.2023 г. на Областна дирекция на МВР - Пловдив, чрез юрисконсулт И. П., и касационна жалба вх. № 6856/31.08.2023 г. на В. С. К., чрез адвокат Н. С., срещу въззивно решение № 140 от 19.07.2023 г. по гр. д. № 252/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив. Жалбоподателят В. К. е починал на 20.12.2023 г. и на основание чл.227 ГПК негов правоприемник в процеса е С. Л. К.

В касационните жалби се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на ОДМВР-Пловдив се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК определя ли обективните предели на силата на пресъдено нещо и върху доказателствата, събрани по делото и върху правнорелевантните факти, относими към предмета на делото; 2. В случай че силата на пресъдено нещо не се разпростира върху доказателствата, събрани по делото и върху правнорелевантните факти, относими към предмета на делото, следва ли съдът да направи преценка на всички доказателства, събрани по делото, независимо че някои от тях са създадени в период преди исковия, но са от значение за изхода по делото; 3. За да се приложени чл. 51, ал. 2 ЗЗД и да се намали...