Определение №3325/02.11.2023 по ч.гр.д. №4611/2023 на ВКС, ГК, III г.о., докладвано от съдия Жива Декова

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 3325

София, 02.11.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. Д. ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 4611 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 6148/02.10.2023 г., подадена от С. Г. Ш., чрез адв. Г. С., против определение № 752 от 15.09.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 584/2023 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, с което е потвърдено определение № 1602 от 10.07.2023 г. по гр. д. № 1687/2023 г. на Районен съд - Добрич, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения иск.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното определение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Приложено е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на ІII г. о., намира следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но с оглед предмета на делото, по което е постановено обжалваното определение, както и цената на предявения иск и на основание чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Г. Ш. против О. Д. за установяване, че ищцата не дължи на ответника сумите, предмет на изпълнение по изп. дело № 475/2023 г. на ЧСИ Л. Т., рег. № 737 с район на действие Окръжен съд - Добрич, а именно: 709,77 лева данък МПС за периода 2012 г. - 2016 г., ведно със законната лихва от 11.10.2021 г. до окончателното плащане и сумата от 517,95 лева лихви върху главницата до 11.10.2021 г., установени с АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 107-579/21-1/31.05.2022 г., поради погасяването им по давност. С обжалваното в настоящото производство определение Окръжен съд - Добрич е изложил, че макар и непрецизно заявено се касае за оспорване на правото на изпълнение по реда на чл. 439 ГПК– дължимостта на вземането на ответника-кредитор, за събирането на което е образувано изпълнителното дело, тъй като поради изтекла погасителна давност общинското публично вземане за данък МПС за периода 2012 г. - 2016 г. и лихви за забава плащането му е престанало да съществува още преди издаването на изпълнителното основание – АУЗ № 107-579/21-1/31.05.2022 г. Въпреки, че в обстоятелствената част на исковата молба се излагат съмнения /не и конкретни твърдения/ за ненадлежно връчване при условията на чл. 32 ДОПК на АУЗ, ищцата не твърди, че изпълняемостта на административния акт не е настъпила, тъй като административното производство не е приключило с влязъл в сила акт. Липсва каквото и да е позоваване, че АУЗ не е влязъл в сила, а в частната жалба се обосновава интерес от оспорване по реда на чл. 439 ГПК на вземането с твърдение за наличие на изпълнителен титул в полза на публичния кредитор. Ищцата се позовава на погасяване на вземанията по давност при изтекъл срок на погасителна давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК още преди издаването на АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 107-579/21-1/31.05.2022 г., т. е. че принудително събираното общинско публично вземане не е съществувало във вида, в който е установено с влезлия в сила АУЗ. Твърденията са за изтекла погасителна давност преди издаването на изпълнителното основание, а не след това, поради което предявеният отрицателен установителен иск чл. 439 ГПК е недопустим. За ищцата е съществувала възможността да релевира това си оспорване срещу вземанията в производство по обжалване на АУЗ по реда и в срока по чл. 107, ал. 4 ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а според чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Цената на иска е формален критерий, който изключва касационния контрол независимо от наличието на основанията за допускане на касационно обжалване. В конкретния случай, частната жалбоподателка обжалва определение по гражданско дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. Ето защо, подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 6148/02.10.2023 г. на С. Г. Ш. против определение № 752 от 15.09.2023 г., постановено по в. ч. гр. д. № 584/2023 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, като процесуално недопустима.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Дело
  • Жива Декова - докладчик
  • Александър Цонев - член
  • Филип Владимиров - член
Дело: 4611/2023
Вид дело: Касационно частно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Трето ГО
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...