10О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2143
гр. София, 30.04.2024 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ТРЕТО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
НЕВИН ШАКИРОВА
като разгледа, докладваното от съдия Н. Ш. гр. д. № 4618 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. А., подадена чрез процесуален представител адв. Ч. В. против решение № 215/18.04.2023г., постановено по в. гр. д. № 237/2023г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
С обжалваното въззивно решение след отмяна на първоинстанционно решение № 220/02.11.2022г. по гр. д. № 1199/2021г. по описа на Районен съд – Сандански, по предявения от М. Д. Я. с ЕГН [ЕГН] и Д. И. Я. с ЕГН [ЕГН] срещу А. С. А. с ЕГН [ЕГН] иск с правно основание чл. 128 от СК, съдът е определил режим на лични отношения на ищците – баба и дядо с децата и техни внучки Е. А. А. с ЕГН [ЕГН] и Д. А. А. с ЕГН [ЕГН], както следва:
- в продължение на 12 месеца от влизане на решението в сила М. и Д. Я. имат право да виждат внучките си Е. и Д. А. всеки втори съботен ден от месеца, по местоживеене на децата, за времето от 10:00 часа до 12:00 часа, като контактите между бабата и дядото и техните внучки се осъществява в присъствието на бащата на децата – А. С. А. и на психолог;
- след изтичане на този дванадесет месечен период М. и Д. Я. имат право да виждат внучките си Е. и Д. А. в продължение на 6 месеца всеки втори съботен ден от месеца, по местоживеене на децата, за времето от 10:00 часа до 14:00 часа, като контактите между бабата и дядото и техните внучки се осъществява в присъствието на бащата на децата – А. С. А.;
- след изтичане на една година и половина от влизане на решението в сила М. и Д. Я. имат право да виждат и взимат при себе си децата Е. и Д. А. всеки втори съботен и неделен ден от месеца, за времето от 10:00 часа на съботния ден до 16:00 часа на неделния ден, с преспиване на децата при бабата и дядото, както и една седмица през лятото – в периода от края на учебната година до началото на следващата учебна година, като седмичният период не следва да съвпада с платения годишен отпуск на бащата, който следва да уведоми до 30.04. писмено бабата и дядото на децата кога ще ползва този му вид отпуск, а ако до този срок бащата не уведоми бабата и дядото, те имат право да определят седмицата, през която ще вземат децата при себе си, като уведомят бащата писмено до 30.05. Децата се взимат от дома на бащата и се връщат обратно там от М. и Д. Я., освен ако не се споразумеят предварително с бащата за друго.
В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, с оглед на което се отправя искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване, обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за извършване на нови съдопроизводствени действия – събиране на актуален социален доклад от ДСП – Г. Д. както и провеждане на комплексна СППЕ, респ. делото да бъде решено по същество и предявената искова претенция да бъде отхвърлена.
Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно в обжалвания акт въззивният съд е пренебрегнал влязлата в сила присъда за извършено престъпление от Д. Я. срещу бащата на децата А. А., която е показателна за характеристиката на Д. Я. и пълната му безскрупулност в отношенията му спрямо бащата на двете деца; в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е допуснал нови доказателства – изготвяне на нов социален доклад от ДСП, [населено място]; не е отчел, че бабата и дядото на децата въвличат детето Е. в конфликтите с баща й, както са го правили приживе и с майка й, поставяйки под заплаха психичното и емоционално здраве на детето; не е съобразено, че детето Е. категорично отказва да се вижда с баба си и дядо си по майчина линия, а детето Д. дори не ги познава; определил общ режим на лични отношения на бабата и дядото с двете деца, без да отчете индивидуалните нужди, потребности, желания и минало, различна възраст и психо-емоционална зрялост на всяко.
Писмен отговор на касационната жалба не е депозиран от ответниците по касация М. Д. Я. и Д. И. Я..
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. В изложението е отправено искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в специалните хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното:
За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установени следните факти: ищците са баба и дядо по майчина линия на малолетните деца Е. А. А. с ЕГН [ЕГН] /на 11 години/ и Д. А. А. с ЕГН [ЕГН] /на 4 години/, които се отглеждат от техния баща А. А., след смъртта на майката Р. Д. Я., п. на 27.06.2020г. вследствие на суицид. Семейството на Е. и Д. А. живеело в апартамент на Р. Я. в [населено място], а понастоящем в апартамент на техния баща в същия град. М. и Д. Я. живеят в [населено място]. До кончината на дъщеря си ищците са поддържали отношения със своята внучка Е.. Те са ходили в [населено място] и Е. е отсядала при тях в [населено място], водена и прибирана от родителите си. След раждането на Д. А., дъщерята на ищците е изпаднала в тежка следродилна депресия, имала нужда от помощ в грижите за децата. М. Я. е отказала за дълъг период от време да се грижи за бебето, като се редува със св. Е. И. /майка на ответника/. Идвала за кратко да помага на дъщеря си. По време на тези посещения М. Я. не е била съгласна с начина на отглеждане на Д., която е смятала за трудно дете и е прилагала свой режим на хранене и спане на бебето. При срещите между ищците и семейството на ответника е имало скандали, тъй като ищците не харесвали ответника и не одобрявали връзката му с тяхната дъщеря, както и не били съгласни в закупеното от тях жилище майката на ответника да полага грижи за малката им внучка. След смъртта на Р. Я. отношенията между страните и между ищците и майката на ответника, която помага в отглеждането на децата, се изострили, като ищците са отправяли обиди по адрес на ответника и неговата майка. Ответникът е депозирал и жалба в РП-Сандански за извършена на 18.08.2020г. кражба на движими вещи от наследственото жилище на децата му, по която жалба е отказано образуване на досъдебно производство. След смъртта на своята дъщеря ищците само веднъж случайно срещнали внучките си на улицата, при едно от посещенията им в [населено място], придружавани от тяхната баба по бащина линия, при която среща са отправили обиди към последната в присъствие на децата. След смъртта на майка си Е. А. започнала да споделя със своя баща и своята баба по бащина линия /св. И./ на какво е била свидетел и какво е чула при посещенията си в [населено място]: че баба й е удряла майка й по главата; че майка й и тя са били настройвани от баба й срещу ответника; че М. Я. е карала другата си внучка да „прави записи на големите“; че братовчедка й М. е обиждала майка й и я е заплашвала да не казва, за да не й се случи най-лошото. След смъртта на майка си, Е. А. не искала да се среща със своите баба и дядо от [населено място], като споделяла на св. И., че се притеснява и се страхува от срещи с тях. От този момент ответникът не позволява на ищците да осъществяват контакт с децата Е. и Д., в резултат на което Д. не ги познава. За това поведение на ответника, Я. са депозирали жалба в РУ-Сандански на 26.09.2020г. От около шестгодишната си възраст Е. А. има тикови изяви – двигателни и вокални, за лечението на които е била настанена в болнично заведение през м. май на 2021г. и е посещавала психолог. След смъртта на майката с детето Е. А. е работил психолог ежеседмично, впоследствие – един път месечно, а понастоящем работата с психолог е прекратена, тъй като детето е в добро психо-емоционално състояние. От социалния доклад на ДСП-Сандански от 21.02.2022г. е установено още, че основните грижи по отглеждането и възпитанието на децата са поети от техния баща, подпомаган от своята майка, като са осигурени добри условия на живот. Децата са интегрирани в семейната среда, като осъществяват контакти с роднините по бащина линия. Е. А. е ученичка във втори клас, а Д. А. посещава детска ясла. Децата са спокойни, в добро здравословно състояние, с нормално за възрастта си нервно-психическо развитие, нямат нарушения в поведението си, с изградена емоционална връзка помежду си, както и че Е. А. демонстрира стабилно емоционално състояние. Отглеждат се в спокойна и стабилна семейна среда, гарантираща тяхното нормално развитие. Бащата А. А. притежава всички необходими родителски качества, отглежда и възпитава по най-добър начин двете си дъщери. Относно контактите на двете деца Е. и Д. с бабата и дядото по майчина линия не е настъпила промяна – малолетната Е. отказва да контактува с роднините си по майчина линия, а по – малката Д. изобщо не ги познава. Възстановяването на контактите на двете с техните баба и дядо по майчина линия е в интерес на децата, но е необходимо провеждане на продължителна психологическа работа, както с децата за промяна на нагласите им, така и с ищците, с цел усвояване на приемливо поведение за възстановяване на контактите им с двете деца по начин най-добър за тях, с цел гарантиране на емоционалния и психически комфорт на децата.
От социален доклад изготвен от ДСП – Г. Д. от 11.05.2022г. приел за установено, че ищците са пенсионери, живеещи сами в собствен апартамент в [населено място], състоящ се от кухня, хол, две спални, баня и тоалетна, което жилище разполага с топла и студена вода и електричество, обзаведено с всичко необходимо за нормално функциониране на едно домакинство и в което се поддържа добра битова хигиена; имат и друга внучка, която им гостува; общият им доход от получаваните пенсии е в размер на 1800лв.; бабата няма здравословни проблеми, а дядото е с диабет втора степен, като ходи редовно на прегледи и с медикаменти поддържа здравословното си състояние; че имат желание да поддържат контакт с децата на своята починала дъщеря, както и желание за съдействие при необходимост срещите между тях и децата да се осъществяват в присъствието на психолог. Съгласно изразеното в доклада становище, в интерес на децата е връзката между тях и баба им и дядо им по майчина линия да не бъде прекъсвана.
От заключението на вещото лице по приетата комплексна СППЕ, извършило освидетелстване на ищците, е приел за установено, че няма особености, които да се отразяват негативно на годностите им, а в базисните им психични и психологични качества не се установяват обективни данни за наследствена обремененост с психична патология; ищците са апсихотични, критични, фрустрирани, ситуативно тревожни в контекста на актуалната им житейска ситуация и спора, предмет на настоящото дело, както и че резултатът от извършеното психологично и психиатрично изследване не установява наличието на психопатологични проблеми у тях, които биха могли да рефлектират негативно върху личността, възпитанието, здравето, живота или имуществото на децата, а също и че не са установени факти за поведението им, поставящи в реална опасност живота, здравето, възпитанието, морала и интересите на внучките им. Според експерта Я. притежават необходимия капацитет и годност да осъществяват режим на лични контакти с децата Е. и Д. А., предвид актуалното на ищците психично състояние, личностови особености, образователна степен, възпитание, ценностна система и житейски опит. В заключението на експерта е обърнато внимание на усложнените и конфликтни взаимоотношения на двете страни в производството като е отбелязано, че съществува риск децата да бъдат натоварени осъзнато или неосъзнато с тези им емоции, което би се отразило на емоционалния им статус и би застрашило базовата им потребност от безопасност, затова е препоръчано полагане на усилие от двете страни в процеса да работят за преодоляване на личните им противоречия, включително и с психологична помощ, в името на правилното емоционално и социално развитие на децата.
При тези факти, от правна страна въззивният съд е приел, че в конкретния случай, интересите на децата и по-конкретно на Е. изискват да бъде определен по-щадящ режим на лични отношения с бабата и дядото по майчина линия – продиктуван от висшия интерес на децата и съобразен с желанията и чувствата на децата, емоционалните им потребности, възрастта и миналото на децата, опасността, която има вероятност да им бъде причинена и преживяната травма. Приел, че от данните по делото е установено, че Д. А. не познава ищците /същата е била само на 10м., когато майка й е починала и са преустановени отношенията й с ищците/, което е от значение при определяне вида и продължителността на мерките по чл. 128 от СК. Същото се отнася и за изразеното в хода на изслушването му нежелание на детето Е. да осъществява контакт с ищците, която промяна в отношението й към нейните баба и дядо е настъпила след смъртта на нейната майка. От друга страна, съгласно приет по делото социален доклад, изготвен от ДСП – Г. Д. съобразил, че ищците имат желание да поддържат контакт с децата на своята починала дъщеря, както и желание за съдействие при необходимост срещите да се осъществяват в присъствието на психолог, а заключението на СППЕ не установява наличието на психопатологични проблеми у тях, които биха могли да рефлектират негативно върху личността, възпитанието, здравето, живота или имуществото на децата, а също и че не са установени факти за поведението им, поставящи в реална опасност живота, здравето, възпитанието, морала и интересите на внучките им. Установено е, че ищците притежават необходимия капацитет и годност да осъществяват режим на лични контакти с децата Е. и Д. А., предвид актуалното им психично състояние, личностови особености, образователна степен, възпитание, ценностна система и житейски опит. Определянето на мерки за лични отношения с бабата и дядото на децата по майчина линия приел, че ще осигури възможност децата да получават приемане и подкрепа, да придобиват опит и знания в различни житейски ситуации, да изградят чувство за родова принадлежност и семейни традиции. За да се формират, като пълноценни личности посочил, че децата следва да общуват и да получават грижи и обич не само от баща си, но и от своите баба и дядо по майчина линия, така и от бабата по бащина. С цел децата да се адаптират към промяната в начина им на живот определил режим на лични отношения в рамките на диференциран адаптивен период /една година в присъствие на бащата и на психолог по местоживеене на децата; следващите 6 месеца в присъствие само на бащата, а след година и половина – да вземат при себе си децата с преспиване в дома на ищците в събота вечер/.
Касаторът А. С. А. се позовава на наличие на основание за допускане на касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Повдига в тази връзка следните въпроси:
1/ Какви са предпоставките, при които съдът преценява най-добрия интерес на децата, при определяне режима на лични отношения между малолетни деца и техните баба и дядо, съгласно чл. 128, ал. 1 и 3 от СК?
Интересът на детето свежда ли се само до общите постановки на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт и т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974г. или следва да се преценява персонално и индивидуално за всеки отделен случай и за всяко отделно дете?
Тези въпроси се сочат като обуславящи изхода на делото, но разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС, обобщена в раздел IV от ППВС № 1/12.11.1974г. и Решение № 275/18.01.2019г. по гр. д. № 799/2018г. на ВКС, IV ГО.
2/ Има ли преклузия за сочене и събиране на доказателства от въззивния съд в производство, в което следва да се преценят интересите на ненавършили пълнолетие деца?
При определяне на мерките за лични отношения между баба и дядо, и малолетни внуци по смисъла на чл. 128 от СК и наличие на твърдение от родителя, за съществуваща опасност за психическото и емоционалното здраве на децата, за съда съществува ли задължение служебно да събира доказателства, включително да изисква изготвянето на социален доклад, относно обстоятелства, имащи отношение при решаването на спора в интерес на ненавършилите пълнолетие деца?
Касаторът сочи противоречие с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 257 от 01.07.2015г. по гр. д. № 711/2015г. на ВКС, IV ГО; Решение № 253 от 15.02.2019г. по гр. д. № 5011/2017г. на ВКС, IV ГО; Решение № 110 от 07.06.2019г. по гр. д. № 4085/2018г. на ВКС, III ГО и Решение № 58 от 16.04.2019г. по гр. д. № 2931/2018г. на ВКС, IV ГО.
3/ По какви критерии следва да се ръководи съдът при преценката за интереса на детето при определяне на режим на лични контакти с техните баба и дядо по смисъла на чл. 128 от СК при наличие на твърдение от родителя за съществуваща опасност за психическото и емоционалното здраве на детето?
Сочи се противоречие с Решение № 60270 от 21.01.2022г. по гр. д. № 660/2021г. на ВКС.
4/ Коя е първата необходима предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК и съществува ли правен интерес от водене на дело по чл. 128, ал. 1 от СК, след като бащата, като единствен жив родител не препятства осъществяването на лични контакти, но детето не желае да осъществява такива?
По този въпрос се сочи наличие на противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обетивирана в Решение № 291 от 28.01.2020г. по гр. д. № 865/2019г. на ВКС, IV ГО; Решение № 18 от 25.02.2020г. по гр. д. № 2541/2019г. на ВКС, IV ГО
Възпрепятстването за осъществяване на личен контакт между бабата и дядото и внуците от страна на родителя, презюмира ли се или подлежи на пълно и главно доказване в производството по чл. 128, ал. 1 от СК?
Като основание за допускане на касационно обжалване в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК формулира следните въпроси:
1/ Имат ли значение за режима на лични отношения по чл. 128, ал. 1 от СК възрастта на децата, здравословните проблеми на дядото и прекъснатият за продължително време контакт между тях?
2/ Когато съдът е сезиран с искане по чл. 128, ал. 1 от СК длъжен ли е същият да се ръководи на първо място от интересите и желанията на децата при постановяване на съдебното решение и представлява ли нарушение на материалния закон поставянето на приоритетно място на качествата и желанията на бабата и дядото – ищци, при определяне параметрите на режима на лични контакти?
3/ При определяне на мерки за лични отношения по предявен иск с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК от бабата и дядото, какво е значението на обстоятелството, че едното дете заявява категорично нежелание за срещи и лични отношения с тях, а другото дете не ги познава и определянето на лични отношения в този случай, е ли е в най-добър интерес на децата?
4/ В най-добър интерес на детето ли е осъществяване на съдебно санкционирана принуда за осъществяване на лични контакти с негови близки, които детето категорично отказва да вижда?
5/ При съединени за общо разглеждане искове от двама ищци /баба и дядо/ за лични контакти с две деца, в едно производство, съдът длъжен ли е да постанови отделен диспозитив за мерките за лични отношения между всеки ищец и всяко дете?
6/ Какво е значението на обстоятелството, че постоянното местоживеене на бабата и дядото е в населено място, различно от населеното място, в което е постоянното местоживеене на децата при преценка интереса на детето, което е малолетно, когато се определят мерки за лични отношения по предявен иск с правно основание чл. 128, ал. 1 СК от бабата и дядото?
7/ При определяне на мерки за лични отношения по предявен иск с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК от бабата и дядото, какво е значението на обстоятелството, че дядото е осъден с влязла в сила присъда за извършено престъпление срещу бащата на децата и определянето на лични отношения в този случай, е ли е в най-добър интерес на децата?
За да се произнесе по твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 и от ГПК, съдът съобрази следното:
Първите два въпроса попадат в обхвата на произнасяне на въззивната инстанция и същите са обосновали решаващият извод на съда, че определянето на режим на лични отношения между бабата и дядото и техните внучки е в интерес на малолетните децата, както и че определянето на такъв не би застрашило психическото и емоционално здраве на децата.
В соченото от касатора Решение № 110 от 07.06.2019г. по гр. д. № 4085/2018г. на ВКС, III ГО е прието, че за съда в производство по чл. 128 от СК съществува задължение, съобразно ангажираните по делото доказателства, да определя – за всеки отделен случай – мерките за лични отношения, след преценка на конкретният интерес на децата. В съдебната практика понятието „интерес на детето” се определя като осигурена възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна среда, заобиколено от близки хора, по начин, който предпоставя неговото нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие и му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, така че то да се подготви за живота като отговорна и самостоятелна личност. В § 1, т. 5 от ДР ЗЗДт е дадено легално определение на понятието „най-добър интерес на детето” с изброяване на обстоятелствата, които във всеки случай следва да бъдат съобразени. В § 1 т. 5, б. ”г” изрично е посочено, че следва да се отчита не само „опасността или вредата, която е причинена на детето”, но и всяка опасност или вреда, която „има вероятност да му бъде причинена”. В хипотеза, когато в производството по чл. 128, ал. 2 от СК, са ангажирани доказателства с оглед особеностите на конкретния случай, създаващи вероятност да бъде застрашено здравето или да бъде създадена опасност за детето, съдът е длъжен /и служебно, без изрично искане/ да събере доказателства и да изясни дали – с оглед конкретните данни – съществуват и в каква степен рискове за децата, за да се извърши изискуемата преценка по чл. 128 от СК, съответно да бъдат определени най-подходящите и най-щадящи – и за двете страни – мерки за лични отношения.
В цитираното в последното Решение № 140 от 10.07.2015г. по гр. д. № 3356/2014г. на ВКС, ІV ГО е прието, че определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 от СК е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. Начинът по който е дефинирано съдържанието на понятието „най-добър интерес на детето” в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт налага извода, че подходът е индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните характеристики на детето, като най-разнообразни прояви на личността – физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и др. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо обаче следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност.
А съгласно даденото в т. 1 и т. 3 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС задължително за съдилищата в страната разрешение, при проверка на правилността на първоинстанционно решение, въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно личните отношения. Въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/ ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.
За проверка съответствието на обжалваното решение с цитираната практика на ВКС, а и служебно, с оглед интереса на децата, касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следния обобщен въпрос:
В производство по спорна съдебна администрация по чл. 128 от СК за определяне на мерки за лични отношения между баба и дядо и ненавършили пълнолетие техни внуци, задължен ли е съдът да извърши преценка за най-добрия интерес на всяко от децата по отделно, както и да събере служебно доказателства, необходими за формиране на тази преценка?
По останалите правни въпроси, с оглед връзката им с изведения, както и по тези, които по съществото си представляват оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, съдът ще вземе отношение при постановяване на решението си.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 вр. чл. 1 от ТДТССГПК на касатора следва да бъдат дадени указания в установения от закона срок от получаване на съобщението да представи по делото доказателство за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 25 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 215/18.04.2023г., постановено по в. гр. д. № 237/2023г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.
УКАЗВА на А. С. А., чрез процесуален представител адв. Ч. В. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер 25 лева, като при неизпълнение на даденото указание в срок касационната му жалба ще бъде върната, а производството по нея – прекратено.
След представянето на вносния документ, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.