О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2340
гр.София, 15.05.2024г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА
ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 4649/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Й. Д. срещу решение № 741/21.06.2023г. по гр. д.№ 829/23г. по описа на ОС Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение за прекратяване на сключения на 19.10.1969г. брак между К.Д. и С. С. Й.; призната е вината на съпруга за разстройството на брака; предоставено е семейното жилище за ползване на съпругата и тя е осъдена да заплаща за ползването по 150 лева месечно на касатора.
Касационната жалба е подадена в срок, представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но като насочена срещу неподлежащ на касационен контрол въззивен акт е недопустима. Съображенията на касационната инстанция са следните:
С атакуваното въззивно решение е налице произнасяне по брачен иск – иск за развод, и по задължително предявения с него и разгледан иск по чл. 56 СК за ползване на семейното жилище. Решението, с което съдът предоставя ползването на семейното жилище на един от бившите съпрузи при условията на чл. 56 от СК, не може да е безвъзмездно, тъй като императивна негова законна последица е възникването на наемно отношение между бившите съпрузи - чл. 57, ал. 1 от СК. Правоотношението възниква ex lege с влизането на решението в сила, а съдът определя наемната цена, ако някоя от страните поиска това - чл. 57, ал. 2 от СК. Хипотезата е на спорна съдебна администрация.
Нормата на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, в действащата й редакция, изключва от обхвата на касационния контрол въззивните решения по...