Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. В. ЧЛЕНОВЕ:М. Г. Ю. Р. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдиятаЮ. Р. по адм. дело № 1917/2021

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

По делото е постъпила молба от адв. Ю. Д. в качеството на пълномощник на Р. Р. и П. В. за изменение на Решение № 8843 от 23.07.2021 г. по адм. дело № 1917/2021 г. на Върховния административен съд, седмо отделение в частта за разноските. В молбата са изложени доводи, че съдът не е следвало да осъжда поотделно всеки един от жалбоподателите да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, а е следвало да осъди жалбоподателите общо да го платят. Изразява се и несъгласие с размера на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на адв. Д. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗЗД) за предоставена безплатна правна помощ на близък – в случая на жалбоподателката П. В.. Твърди се, че присъденият от съда размер на адвокатското възнаграждение е занижен и не отговаря на фактическата и правна сложност на делото, което има за предмет оспорване на нормативен акт.

По делото е постъпила молба от жалбоподателя П. З. за присъединяване към горното искане в частта му за намаляване на присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – министърът на здравеопазването, не представя становище.

След обсъждане на постъпилите искания съдът приема следното:

1. Искането на жалбоподателя П. З. е недопустимо, тъй като е просрочено.

Искането на Запрянов касае решението в частта, с която е осъден да заплати на Министерството на здравеопазването сумата от 80 лв. Възможността за подаване на искане от жалбоподателя П. З. за изменение на решението в частта на разноските е преклудирана поради изтичане на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, който в случая е 14 дни. Съдебното решение е съобщено на Запрянов на 02.08.2021 г., а искането за изменение е подадено на 13.09.2021 г. За разлика от възможността за присъединяване към оспорването на нормативен акт по чл. 189, ал. 2 АПК, законодателят не предвижда възможност за присъединяване към искане по чл. 248 ГПК. По изложените съображения искането на Запрянов следва да бъде оставено без разглеждане.

2. В молбата на адв. Д. е изразено несъгласие с присъдените от съда разноски в следните части:

2.1. В частта, с която Р. Р. и П. В. са осъдени да заплатят поотделно юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. в полза на Министерството на здравеопазването. В тази част искането е допустимо и основателно.

По настоящото дело разноските в полза на ответника са присъдени в съотношение 4:5 съобразно изхода на делото, равняващи се на сумата от 80 лв. при предвиден минимум на юрисконсултското възнаграждение в размер от 100 лв. в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Всеки един от жалбоподателите Р. Р. и П. В. са осъдени да заплатят поотделно на Министерството на здравеопазването сумата от 80 лв. В тази част основателно се иска решението да се измени, като двамата жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят поотделно сумата от 26,66 лв. юрисконсултско възнаграждение, равняваща се на 1/3 от 80 лв., тъй като оспорващите по делото са общо трима.

2.2. В частта, с която Министерството на здравеопазването е осъдено да заплати в полза на адв. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗД за предоставена безплатна правна помощ на близък – в случая на жалбоподателката П. В..

В тази част искането е допустимо, но неоснователно.

Разноските в полза на жалбоподателите са присъдени в съотношение 1:5 съобразно изхода на делото. В същото съотношение е присъдено и адвокатското възнаграждение в полза на адв. Д. за оказаната безплатна правна помощ на един от тях – 100 лв., които се равняват на 1/5 от предвидения минимум от 500 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При определянето на адвокатското възнаграждение в минимален размер съдът е взел предвид, че делото е приключило в едно съдебно заседание, в което адв. Д. не се явява. Предвид обема на оказаната от адв. Д. правна помощ (изготвяне на жалба без явяване в съдебно заседание) и частичната основателност на жалбата няма основание за изменение на съдебното решение в частта му на присъденото в полза на адв. Д. адвокатско възнаграждение. Искането на адв. Д. следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения Върховният административен съд, седмо отделение ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на П. З. за изменение на Решение № 8843 от 23.07.2021 г. по адм. дело № 1917/2021 г. на Върховния административен съд, седмо отделение в частта за разноските.

ИЗМЕНЯ Решение № 8843 от 23.07.2021 г. по адм. дело № 1917/2021 г. на Върховния административен съд, седмо отделение в частта, с която Р. Р. и П. В. са осъдени да заплатят поотделно в полза на Министерството на здравеопазването разноски в размер на 80 (осемдесет) лв., като намалява сумата, която всеки един от тях е осъден да заплати, от 80 (осемдесет) лв. на 26,66 лв. (двадесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки).

ОТХВЪРЛЯ искането на адв. Ю. Д. от Софийска адвокатска колегия с личен № [номер] за изменение на Решение № 8843 от 23.07.2021 г. по адм. дело № 1917/2021 г. на Върховния административен съд, седмо отделение в частта, с която Министерството на здравеопазването е осъдено да заплати в полза на адв. Ю. Д. от Софийска адвокатска колегия с личен № [номер] адвокатско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Вачева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мирослава Георгиева

/п/ Юлия Раева