Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от "Б. Б" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Т., представлявано от управителя С. В., чрез пълномощника адв. В., против решение № 419 от 02.10.2020 г., постановено по адм. дело № 258/2020 г., на Административен съд - Перник в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД-09-228 от 28.02.2020 г., на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2019 г., в частта, касаеща заявените от дружеството площи за подпомагане, останали извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане".
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички възражения на настоящия касатор и не е изложил мотиви по тях, необосновано е приел, че след като по безспорен начин е установено, че целият процесен парцел се обработва/окосен е/- неоснователно жалбата срещу административния акт е частично уважена.
Ответникът - министърът на земеделието, храните и горите, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното съдебно решение за правилно и моли да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, в частта му която е неблагоприятна за касатора, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на контрол в производството пред Административен съд -Перник е заповед № РД-09-228 от 28.02.2020 г., на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2019 г., в частта, касаеща декларираните от дружеството площи за подпомагане.
Съдът е събрал и обсъдил относимите за спора доказателства, в това число е назначил и възприел заключението на техническа експертиза, като въз основа на доказателствата е приел, за установено от фактическа страна следното:
Дружеството жалбоподател, понастоящем касатор, за което не се спори, че е земеделски производител, е подало заявление за подпомагане с УИН 14/280519/53442 от 15.05.2019г. за подпомагане по схемите и мерките за плащания на площ през 2019г.
Със заповед № РД-46-485 от 27.11.2019 г. министърът на земеделието, храните и горите е одобрил проект на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2019 г., част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), чрез дешифрация на нова цифрова ортофото карта (ЦОФК) на страната по самолетно и сателитно заснемане и отразяване от теренни проверки. Жалбоподателят е подал възражение против проекта, в което е посочил 9 парцела, за които счита, че са допустими за подпомагане. Възражението е разгледано и отхвърлено, като с оспорената заповед, издадена на основание чл. 25, ал. 4 от ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА) (ЗЗД), чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП) и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) (Наредба № 105/2006 г.) е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2019 г., като част от СИЗП.
Установено е, че процесните площи попадат под самолетно заснемане, направено на 14.08.2019 година. Въз основа на извършена дешифрация на актуална цифрова ортофото карта, в резултат на което част от площите попадат извън специализирания слой "„Площи допустими за подпомагане“, тъй като са оценени като неподдържани и следователно негодни за подпомагане.
От заключението на вещото лице, съдът е установил, че относно парцели с идентификатори 48252-39-2-1;62205-30-3-1 и 62205-30-4-1 разчитането на цифровата ортофотокарта е извършено правилно и площите останали извън слой „ПДП“- не отговарят на критериите за подпомагане.
Установено е също така, че за парцели с идентификатори 48252-61-1-1 и 67458-2020-5-1, експертното заключение е, че съответни части от 0,22 ха и 0,02 ха – следва да бъдат включени в площите за подпомагане, а за останалите части - съответно 1,68 ха и 10,27 ха, разчитането на ЦОФК е правилно и те следва да останат извън слой ПДП“.
Съдът е събрал и гласни доказателства, като е изслушал показанията на един свидетел.
При така установеното, от правна страна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган - министърът на земеделието, храните и горите, в изпълнение на правомощията по чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП, във връзка с реда по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП. Същата отговаря на изискванията за форма, както и е издадена при спазване на административно производствените правила, тъй като е спазен реда, предвиден в ЗПЗП и чл. 16а, 16б от Наредба № 105/22.08.2006 г. - производството е открито със заповед на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105/2006 г., оповестена по предвидения ред, дадена е възможност за запознаване с проекта на специализиран слой, жалбоподателят е упражнил правото си да подаде възражение, същото е разгледано, като констатациите за част от парцелите са потвърдени, чрез последвалото издаване на оспорената заповед.
След като е разгледал констатациите за всеки един от парцелите поотделно, съдът е приел, че при обобщената преценка за всички парцели, с изключение на сочените части от два, правилно е прието от административния орган, че площта им е недопустима за подпомагане на основание чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г., регламентиращ кои площи не са земеделски площи - тези, които са необработваемите площи, непригодни за извършване на земеделска дейност - захрастени територии, дерета, оврази, полски пътища, прокари и просеки, както и на основание чл. 8, ал. 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. – площта е неподдържана/пустееща, заета с храсти, тръни и висока тревна растителност, без следи от земеделска дейност (паша или коситба), както и на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. - трайно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, заети от: т. 1. дървесна и храстовидна растителност; т. 2 - нежелана растителност и временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, за които в календарната година се установи, че са изоставени - земеделски площи без наличие на земеделска дейност (производство на продукция или поддържане в състояние, годно за производство); временно неподходящи за подпомагане са земеделски площи или части от тях, които са наводнени/ал.2 на чл.10/.
Касаторът е недоволен от първоинстанционното решение, в частта с която е прието, че не цялата площ от парцел с идентификатор 67458-202-5-1 -е подходяща за подпомагане. Решението е законосъобразно в оспорената част.
Както заключава експерта при извършеният оглед на място, изключени и неподходящи за подпомагане са онези части от парцелите/ включително и процесния/, които се намират в преовлажнени и мочурливи терени, чийто ботанически състав на тревната растителност е смесен от различни тревни видове, папратовидни и блатни треви, т.е. от нежелана растителност. Извършване на земеделска дейност/“косене“/ не е основание за включването им в слоя за подпомагане, както неправилно се твърди в касационната жалба.
Съдът правилно е приложил материалния закон и по-специално нормите на Наредба № 2/2018 г., като изводите му се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
По изложените съображения, решението като валидно, допустимо и правилно, не страдащо от пороците, посочени в касационната жалба, следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и на основание, чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 419 от 02.10.2020 г., постановено по адм. дело № 258/2020 г., на Административен съд - Перник в оспорената част, с която е отхвърлена жалбата на "Б. Б" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Т. против заповед № РД-09-228 от 28.02.2020 г., на министъра на земеделието, храните и горите. Решението не подлежи на обжалване.