Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано e по касационна жалба на К.С, от [населено място], [община], чрез адв.. Х, против решение № 2371/20.11.2019 г., постановено по адм. дело № 2301/2019 г. по описа на Административен съд -Пловдив.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му.

Ответникът – Кмет на община М., чрез юрк.. К – счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на решението, намира същата за неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД- 09-1051/16.07.2019 г., издадена от кмета на община М., с която на основание чл. 225а, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на К.С да премахне извършения от нея незаконен строеж, представляващ "Масивна сграда", находяща се в ПИ № 38950.501.337 по КК на [населено място], [община], [област]. Съдът е приел, че заповедта е законосъобразна-издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми. Въз основа на представения по делото НА № 2, том 12, нот. дело № 6556/1986г. на нотариус при ПРС, е установил, че жалбоподателката, като наследник на своя баща И.Ш е собственик на ПИ № 38950.501.337 по КК на [населено място], [община], [област]. Счел е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР ЗУТ, описан в заповедта и констативния...