Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на А.А, от [населено място], срещу решение № 131/08.10.2019 г. по адм. д. № 166/2019 г. на Административен съд Габрово. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - кметът на община С. чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед №0447/17.05.2019 г. на заместник-кмета на община С., с която му е наредено да премахне незаконен строеж "санитарен възел-баня и тоалетна с размери 2, 64/2, 43 м с височина 2, 55 м от тухли, покривна конструкция-стоманобетонова плоча с покритие от рифелова ламарина върху дървена конструкция като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

В жалбата не се твърди, че за спорната постройка са налице одобрени проекти и е издадено разрешение за строеж, както и не се сочи година на изграждането. Излага се единствено, че построеното е при режим на търпимост. В заключението си вещото лице посочва, че съдейки по вложените материали, както и тяхното състояние към момента вероятно строежа е изграден след 2016г., а според свидетелите процесният строеж е бил изграден преди 1989 г. По ЗТСУ и ППЗТСУ, действали от 1973г. до 2001г. не е допустимо да се изграждат външни тоалетни, при условие че населеното място е водоснабдено - чл. 119, ал. 6 от ППЗТСУ отм. Действително, съгласно приетите доказателства по делото липсват основания за...