Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на П.М чрез нейния пълномощник срещу решение №1331/18.06.2019 г. по адм. д. №300/2019 г. на Административен съд - Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - кметът на община М. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-09-85/16.01.2019 г. на кмета на община М., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “паянтова постройка“, находящ се в имот частна общинска собственост с идентификатор 11845.17.20 по КККР на [населено място], община [община], като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Изградена е паянтова постройка от тухли и покрив от дървена конструкция с размери 11м/4м и с височина 2,3м, в имот частна общинска собственост. За констатирания на място строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ не е издадено разрешение за строеж и не са одобрявани инвестиционни проекти. Строежът не попада и в изключителната хипотеза по § 16 от ПР на ЗУТ, тъй като е извършен в противоречие на правилата и нормативите, действали към момента на извършването му, както и с установените сега правила и нормативи. Не са налице и предпоставките на § 127 П. З. З..Аистративния акт не е издаден в нарушение правилото на чл.4, ал. 1 ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ). По делото не са представени доказателства мерките на премахване на незаконно строителсво...