Производството e по реда 145 АПК във вр. с чл. 80а, ал. 3 от ЗДС.
Образувано е по жалба, подадена от С.К от [населено място], срещу заповед № ЗС-213/23.10.2017 г. на министъра на отбраната на РБългария, с която е разпоредено принудително изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ апартамент [номер], находящ се в [населено място], [район],[жк], [жилищен адрес]. Твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като счита, че между него и Министерство на отбраната е налице валиден договор за наем, по който той е редовен платец. Заявява, че е правил искания за закупуване на имота, но по тях не е получавал отговор. Излага твърдения, че жилището се ползва от неговото семейство и от възрастната му майка.
Ответникът - министърът на отбраната на РБългария, оспорва изложените в жалбата доводи. Твърди, че още през 2007 г. жалбоподателят е бил уведомен, че наемното правоотношение се прекратява, поради което е налице основание за изземване на жилището. Излага становище, че през голяма част от времето, през което Куцаров е обитавал жилището, е бил нередовен платец и към момента на издаване на заповедта дължи 1388 лв. за наем от април до ноември 2017 г. Заплатеният наем след прекратяване на договора е за ползването на жилището и от него не може да се прави извод за валидността на договора.
Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149 от АПК и е процесуално допустима.
По делото е установено, че процесният недвижим имот - апартамент [номер], находящ се в [населено място], [район],[жк], [жилищен адрес] е частна държавна собственост, видно от приложения Акт за частна държавна собственост № 06361 от 09.08.2007 г. и е включен в жилищния фонд на Министерство на отбраната. Със заповед № 1300/22.09.1989 г. в жилището е настанен С.К, заедно с четиричленното му семейство. Въз основа на...