Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д СТОЙНОСТ) (ЗДДС).
Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите против решение № 1795 от 28.10.2019 г. на Административен съд - Бургас, постановено по административно дело № 2218 по описа за 2019 г. на съда, с което е отменена издадената от касатора заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-367-0344641/12.08.2019 г.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът изразява несъгласие с доводите на съда за липса на изложени мотиви в оспорената заповед относно срока за запечатване на обекта. Твърди, че в заповедта се съдържат изрични мотиви в тази насока, същата е издадена в съответствие с целта на закона и при определяне продължителността на срока, за който е приложена мярката, е спазен принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът - „Криптос 2018“ ЕООД, ЕИК 205211811, не взема становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата на дружеството.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Бургас е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-367-0344641/12.08.2019 г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „Криптос 2018“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на търговски обект“ – магазин за спортни стоки, находящ се в к. к. „Слънчев бряг“, хотел „П. Х“, общ. Несебър, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от пет дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.), във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Фактическо основание за издаване на заповедта е установеното при извършена проверка на 3.08.2019 г. в търговския обект на жалбоподателя - магазин за спортни стоки, при която е констатирано, че търговецът, в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., не съхранява в обекта свидетелството за регистрация на монтираното и работещо в обекта фискално устройство - модел Datecs DP 150, с ИН на ФУ: DT 786168 и ФП № 02786168. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер. АА № 0344611/03.08.2019г. руги нарушения не са установени.
С оспореното решение първоинстанционният съд е уважил жалбата на „Криптос 2018“ ЕООД и е отменил заповедта за налагане на ПАМ като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният орган е следвало да обоснове защо е определил срок именно от 5 дни за това нарушение за непредставяне на свидетелството за регистрация на ФУ и като не е сторил това, същият не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие с целта на закона, което е пречка за съдебен контрол относно спазване принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. В конкретния случай е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта, без обвързване с конкретни факти, което е равнозначно на липсата на мотиви, независимо от техния обем. Според съда, в заповедта липсват и конкретни фактически основания за определяне срока за запечатване на обекта, което представлява нарушение на изискванията за форма на административния акт по чл. 183, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Решението е правилно.
Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител.
Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. е предвидено задължение за лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект да съхранява в търговския обект свидетелството за регистрация на фискалното устройство.
В конкретния случай по делото не е спорно и е установено при извършената на място проверка на 3.08.2019 г., че търговецът не е изпълнил задължението си за съхраняване на свидетелството за регистрация на функциониращото фискално устройство в търговския обект, в какъвто смисъл е изискването на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006г. Неизпълнението на това задължение е основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС, но по отношение на запечатване на обекта и забрана достъпа до него органът по приходите е длъжен да изложи всички конкретни факти и обстоятелства от търговската дейност на лицето по чл. 3, въз основа на които го определя.
Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на определения срок от 5 дни за запечатване на обекта и забрана достъпа до него.
От съдържанието на заповедта е видно, че продължителността на мярката е мотивирана с вида и характера на търговската дейност в обекта. Счетено е, че неизпълнението на задължението за съхраняване на свидетелството за регистрация на фискалното устройство в обекта води до отрицателни последици за фиска, тъй като не се води отчетност на реализираните от лицето приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Посочено е, че вредата от нарушения на чл. 118 от ЗДДС, във връзка с чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006г., изразяващо се в липсата в обекта на задължителен документ за фискалното устройство, е във факта, че за контролните органи е невъзможно да проверят дали това устройство е декларираното за обекта, а оттам и дали оборотите са правилно отчетени.
Така изложените мотиви са бланкетни, общи и неясно формулирани и не могат да бъдат обвързани с вида на констатираното нарушение, за което е приложена принудителната административна мярка. В акта не са коментирани констатациите при проверката за липса на нарушения на реда и начина за издаване на документи за продажбите обекта, както и констатациите за липса на разминаване между отчетената касова наличност в обекта и фактическата наличност. Установено е, че продажбите в обекта се отчитат, като при извършената контролна покупка е издаден фискален бон, а фактическата наличност съответства на отчетната касова наличност от работещото в обекта фискално устройство, описано в протокола за извършена проверка с индивидуализиращите го данни - модел, рег. № на ФУ в НАП, дата на регистрация в НАП, ИН на ФУ, ИН на ФП и разчетен оборот, поради което не остава съмнение, че именно това фискално устройство е декларирано за обекта. Всички останали документи, включително и възможност за проверка на фискалното устройство са осигурени и не са констатирани други нарушения. Касае се за неизпълнение на формално изискване за съхранение на документи, което не е свързано с отчитане на приходите от продажби, поради което няма как същото да е насочено срещу документалната отчетност и да препятства контролните органи да проследят дали задълженото лице реализира и отчита приходи във връзка с последващо данъчно облагане, за да е налице твърдяната възможна увреда на фиска. Изцяло бланкетно е и изложеното от органа, че определеният срок осигурява необходимото време за създаване на организация по отстраняване на нарушението и нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Ето защо, правилно първоинстанционният съд е приел, че срока на наложената ПАМ не е мотивиран.
Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед за прилагане на ПАМ като незаконосъобразна, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1795 от 28.10.2019 г. на Административен съд - Бургас, постановено по административно дело № 2218 по описа за 2019 г. на съда. Решението е окончателно.