Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на ЗД "Б. И" АД срещу решение № 1055 от 02.08.2019 г. по адм. д. № 677/2019 г. на Административен съд София област, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу решение № 621/18.04.2019 г. на заместник - председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ на Комисията за финансов надзор за приложена принудителна административна мярка с която е разпоредено на „ЗД Б. И” АД, в срок пет работни дни от датата на получаване на решението за прилагане на принудителна административна мярка, да изплати на К.А - наследник на С.Ц, застрахователно обезщетение по претенция № 1801031007, заведена на основание задължителна застраховка „Злополука на местата“, обективирана в застрахователна полица №ВС/02/218000015701, с която са застраховани здравето, животът и телесната цялост на пътниците в автобус МАН ХОЛЦ, с рег. [рег. номер на МПС], претърпял пътнотранспортно произшествие в района на гр. С..
Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Сочи, че дружеството е разгледало в законоустановения срок предявената претенция за заплащане на обезщетение и издало изричен писмен отказ преди издаване на обжалваното пред съда решение № 621/18.04.2019 г. Счита, че с акта се изземва компетентността на съда, който е компетентен да реши дали мотивирания отказ за изплащане за застрахователно обезщетение е основателен. Въпросът дали следва да се получи застрахователно обезщетение може да се разреши единствено от гражданските съдилища. В случая заместник - председателяна КФН в противоречие с чл. 474, ал.1 от КЗ и материалните разпоредби, определящи "случаен превоз" на пътници като вид обществен транспорт на пътници приел, че е покрит от задължителна застраховка "злополука".
Ответната страна, чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че евентуално съдебното решение следва да се обезсили, жалбоподателят не е имал правен интерес от обжалване на акта след като е преразгледал отказа си и е изплатил застрахователното обезщетение след издаване на акта. Представя писмена защита. Претендира юрисконсулско възнаграждение.
Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
За да отхвърли подадената жалба съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя относно възможността административния орган да разпорежда изплащане на обезщетения по застрахователен договор, с доводи, че само съд може да се произнесе по този въпрос, тъй като с оспореното решение не се създава или изменя застрахователно правоотношение, а се упражнява контрол по изпълнението на правоотношението и своевременно изплащане на обезщетения, като адресат на акта е само жалбоподателя.
Съдът е коментирал изводът на административния орган, че случайният превоз е обществен превоз, за който задължителната застраховка „злополука“ на пътниците е изцяло валидна, като това е посочено изрично в чл.71, т.7 от Наредба N9 33. По делото са представени доказателства за характера на превоза /пътен лист и пътническа ведомост за случаен превоз/ и валидна застраховка „злополука“ на пътниците, поради което е налице предпоставката за прилагане на принудителната административна мярка. Поставената цел от чл.2 от КЗ е именно осигуряване защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги, като оспореното решение е издадено с цел да се създадат предпоставки за защита на интересите на потребител на застрахователни услуги. Решението е правилно.
Правилно е прието от съда, че в случая са налице материалноправните предпоставки на чл. 587, ал. 1, т. 4 от КЗ, видно от установената и анализирана в мотивите на решението фактическа обстановка, което обуславя и компетентността на органа да издаде съответното решение за налагане на принудителната административна мярка съгласно чл. 587, ал. 2, т. 1 от КЗ.
Правилно е прието, че в случая съдът се произнася по законосъбразността на принудителната административна мярка, т. е., че е била необходима за да се защитят интересите на застрахованите лица и че е приложена при предпоставките предвидени в закона. Както е посочил съдът страни в производството са застрахователя и КФН. В случая КФН и административният съд не се произнася по гражданското правоотношение между застрахователя и застрахованото лице, респективно неговите наследници, което може да бъде предмет на гражданско правен спор между тези лица, който да формира сила на присъдено нещо между тях. Настоящият спор касае административното правоотношение между КФН и застрахователя. Застрахователят може да изплати застрахователно обезщетение по щета, с което интересите на застрахования са защитени и да претендира, установи по исков ред, че не е налице задължение за плащане, както твърди. Компетентността на органа да приложи принудителна административна мярка при застрашаване интересите на ползувателите на застрахователни услуги не изключва общия исков ред.
Мярката е издадена в съответствие с целта на закона, съдът правилно приема, че осигурява по-пълна и своевременна защита на интересите на потребителите на застрахователни услуги.
От представените пред съда доказателства с молба с вх. № 4010/10.07.2019 г. по описа на АССО е установено, че с платежно нареждане от 27.05.2019 г. на К.А, наследник на С.Ц е изплатено застрахователно обезщетение по претенция № 1801031007 в размер на 50 000 лв., по решение на УС на дружеството по образуваната претенция от наследника на С.Ц. В случая застрахователното обецщетение е изплатено след издаване на оспорения пред съда акт, поради което са били налице материалноправните предпоставки за издаването му и правилно жалбата срещу акта е отхвърлена от административния съд.
Неоснователни са доводите на ответната страна, че подадената от ЗД "Б. И" АД жалба срещу акта е процесуално недопустима. От събраните по делото доказателства, изявлението, съдържащо се в молба с вх. № 4010/10.07.2019 г. по описа на АССО, се установява, че застрахователят е преразгледал първоначалния си отказ да изплати застрахователната сума в полза на К.А със свое решение, взето на 22.05.2019 г. и оповестено публично. Плащането, видно от платежното нареждане хронологически следва взетото решение за плащане, а в платежно нареждане като основание за плащането е посочен номерът на щетата. Съгласно представения в съдебно заседание на 15.07.2019 г. протокол от заседание на Комитет по риска причината за преразглеждане на щетата е развилата се в медиите ситуация на събитието от гр. С. и медийния отзвук. Срокът за изпълнение на принудителната административна мярка, който е 5 работни дни от получаването й е изтекъл на 07.05.2019 г. Обстоятелството, че след издаване на административния акт, застрахователят е изплатил застрахователното обезщетение, не означава, че жалбата подадена пред съда е поцесуално недопустима, независимо дали изплащането е в изпълнение на акта или по други съображения на застрахователя. Застрахователят може да изпълни решението на КФН и независимо от това да подаде жалба срещу издадения административен акт. Същественото в случая е, че застрахователят е изплатил застрахователното обезщетение месец след издаване на акта, поради което е било необходимо неговото издаване и са били налице материалноправните предпоставки за издаването му.
Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което се определя на 200 лв.
Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1055 от 02.08.2019 г. по адм. д. № 677/2019 г. на Административен съд София област.
Осъжда ЗД "Б. И" АД да заплати на Комисията за финансов надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Решението не подлежи на обжалване.