О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3872

София, 04.12.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 4693 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

С определение № 1883 от 20.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1551/2023 г. на Софийския апелативен съд е оставена без уважение частна жалба вх. № 266219/21.02.2023 г. на Е. Е. И. срещу определение № 260731 от 08.02.2023 г. по гр. д. № 14146/2019 на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по предявения иск по чл.440 ГПК.

Въззивният съд е приел следното:

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.440 ГПК, предявен от Е. Е. И. срещу „Еластик“ АД, „Еластик 2000“ АД и „Д.“ АД, за признаване за установено по отношение на ответниците, че „Еластик“ АД не е било собственик на 305/1500 ид. части от процесните недвижими имоти. Искането е да се установи, че към един минал момент – момента на учредяване на договорната ипотека, ипотекарният длъжник „Еластик“ АД не е било собственик на ипотекираните имоти. Не са въведени твърдения по отношение на длъжника в изпълнителното производство „Еластик 2000“ АД. Според твърдението на ищеца като собственик на спорните 305/1500 ид. части от имотите се легитимира С. И.-Д. въз основа на влязло в сила решение.

С постановление за възлагане от 04.10.2019 г. по изп. д. № 599/2018 г. за купувач на имотите е обявено „Т. ЕмВи“ ООД.

При тези данни въззивният съд, като се е позовал на т.4 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че искът по чл.440 ГПК е допустим при наличието на правен интерес, когато по започнало принудително изпълнение за събиране на вземане са предприети изпълнителни действия върху дадена вещ. Тъй като целта на иска е да се предотврати принудително изпълнение, което може да засегне права на ищеца, този иск е допустим когато принудителното изпълнение не е приключило.

Прието е, че за ищеца по настоящото дело не съществува правен интерес от иска по чл.440 ГПК. Ищецът твърди, че към посочения минал момент на учредяване на ипотеката процесните идеални части са били собственост на неговата леля С. И. - Д., която по общо завещание е получила същите от майката на ищеца. Никъде в исковата молба не се заявяват собствени права на ищеца върху недвижимия имот, предмет на принудителното изпълнение, а се сочи евентуалното им установяване в един бъдещ момент. Освен това длъжник по изпълнителното дело е „Еластик 2000“ АД, а съдът е сезиран с искане да бъде установено, че към датата на сключване на договора за ипотека между „Д.“ АД и „Еластик“ АД последното дружество не е било собственик на процесните 305/1500 ид. части от имота. Отричат се само правата на ипотекарния длъжник. По тези причини не са налице предпоставките за допустимост на иска по чл.440 ГПК. На основание чл.235, ал.3 ГПК съдът е отчел и настъпилия в хода на процеса факт – постановлението за възлагане от 04.10.2019 г. Прието е, че по аргумент от чл.498, ал.2 ГПК ищецът може да се брани спрямо купувача на публичната продан „Т. ЕмВи“ ООД само с иск за собственост.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищеца Е. Е. И..

Жалбоподателят счита, че определението противоречи на практиката на ВКС по въпроса: допустим ли е иск по чл.440 ГПК с цел защита интересите на трети лица, когато изпълнението е насочено върху имущество, чиято собственост е реституирана и отнета от владението на длъжника, но същата е използвана от него за обезпечаване на чужд дълг, вследствие на което е осъществена публична продан. По този въпрос въззивното решение влизало в противоречие с решение № 133 от 07.01.2023 г. по гр. д. № 3439/2018 г. на ВКС, II-ро г. о.; решение № 173 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 2906/2018 г. на ВКС, IV-то г. о.; решение № 212 от 02.01.2018 г. по гр. д. № 4897/2016 г. на ВКС, I-во г. о. и ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.

При мотивиране на поставения въпрос жалбоподателят се позовава на твърденията, които е изложил в исковата си молба по чл.440 ГПК: че е ипотекиран и възбранен имот, който отчасти е негова собственост; че ипотеката и възбраната са извършени малко преди да влезе в сила съдебното решение, с което е уважен иск по чл.108 ЗС на леля му С., в лично качество и като правоприемник по завещание на майка му Е., срещу „Еластик“ АД, за 610/1500 ид. части от имота; че половината от признатите права на С. – 305/1500 ид. части от имота, се оспорват от жалбоподателя по друго дело посредством оспорване на завещанието на Е.; че взискателят, длъжникът и ипотекарният длъжник в изпълнителното производство са свързани лица и че в изпълнителния процес били продадени идеалните части на жалбоподателя, без той да е конституиран като съсобственик.

Жалбоподателят счита, че единствената му защита е в предявения от него иск по чл.440 ГПК, тъй като бил трето за изпълнителното производство лице, но със самостоятелни права по отношение на имота, към който е насочено изпълнението и с права, противопоставими на взискателя, предвид липсата на действие на вписаните възбрани поради неточна индивидуализация на възбранените имоти. Двете предходни инстанции въобще не съобразили тези обстоятелства. Смисълът на иска по чл.440 ГПК бил не само ищецът да осуети принудителното изпълнение върху имот, върху който е придобил право на собственост, „но и да се защити /в случаите на трето лице, закупило имота след вписване на възбраната/ придобитото право на собственост, като отрече възможността на кредитор на праводателя да насочи принудително изпълнение по отношение на неговите идеални части“. Освен това жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че към момента на завеждане на иска по чл.440 ГПК изпълнителното производство било висящо. Излага и становището си по въпроса с какви правни средства за защита разполагали длъжникът и третите лица в изпълнителното производство.

Ответниците „Еластик“ АД и „Д.“ АД оспорват частната жалба. Считат, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускането й до разглеждане по същество от ВКС.

Ответникът „Еластик 2000“ АД не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция, което подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Не е налице поддържаното от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Поставеният въпрос /допустим ли е иск по чл.440 ГПК с цел защита интересите на трети лица, когато изпълнението е насочено върху имущество, чиято собственост е реституирана и отнета от владението на длъжника, но същата е използвана от него за обезпечаване на чужд дълг, вследствие на което е осъществена публична продан/ е свързан с твърденията на жалбоподателя, развити в исковата му молба, че има право на собственост върху процесните идеални части по реституция и въз основа на влязло в сила решение по чл.108 ЗС, като след постановяване на това решение, което обвързва със сила на пресъдено нещо ответника по този иск „Еластик“ АД, същото дружество обезпечило чужд дълг /на „Еластик 2000“ АД/ чрез учредяване на ипотека върху имота, а впоследствие върху имота е насочено принудително изпълнение и той е изнесен на публична продан. Твърденията на ищеца са, че неговите права върху 305/1500 идеални части ще бъдат установени в друг процес, тъй като за тях е възникнал спор между него и леля му С. И.-Д., която формално се ползва с всички права по уважения ревандикационен иск. Въпросът отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, но по него няма противоречие между обжалваното въззивно решение и посочената практика на ВКС.

Обжалваното определение е в пълно съответствие с приетото в мотивите на т.4 на ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК, че целта на иска по чл.440 ГПК е да се отрече възможността да се насочи принудителното изпълнение за задължение на длъжника върху имущество, което принадлежи на трето лице и поради това, за да е допустим искът, се изисква принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило. В настоящия случай според твърденията в исковата молба на 17.09.2019 г. с протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения ЧСИ е обявил за купувач на публичната продан „Т. ЕмВи“ ЕООД, а от данните по делото се установява, че постановлението за възлагане по чл.496, ал.1 ГПК е издадено на 04.10.2019 г. Няма данни това постановление да е отменено. Исковата молба по чл.440 ГПК е подадена в съда на 24.10.2019 г., т. е. след като вече е отпаднала възможността изпълнението върху процесните имоти да бъде предотвратено. Не може да се споделят доводите на жалбоподателя, че към момента на подаването на исковата молба изпълнителното производство все още не е приключило, поради което не е отпаднал и правният интерес от иска по чл.440 ГПК. Изпълнителното действие, което към този момент е било предстоящо, е въвод на купувача във владение на имота. Няма колебание в практиката на ВКС, че влязлото в сила постановление за възлагане е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички - решение № 794 от 22.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 674/2010 г., III г. о., решение № 273 от 14.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3303/2014 г., IV г. о., решение № 87 от 22.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 659/2015 г., III г. о.; че в този случай въводът във владение се извършва освен срещу длъжника, но и срещу всяко лице, което бъде заварено в имота, включително и срещу истинския собственик, щом като той не е предотвратил принудителната продан чрез жалба при условията на чл. 435, ал.4 ГПК или иск по чл.440 ГПК; че третото лице не може да заявява никакви права срещу купувача от публичната продан – нито да обжалва действията на съдебния изпълнител, нито да предяви владелчески иск, като единствената му защита е предявяването на иск за собственост - решение № 794 от 22.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 674/2010 г., III г. о.

В настоящия случай, като трето за изпълнението лице, жалбоподателят може да се брани с иск за собственост или с иск за делба, какъвто той твърди да е предявил по гр. д. № 9486/2013 г. на СРС, спряно по негови твърдения. Този иск е предявен срещу лелята на ищеца С. И.-Д., чиито права по реституция, признати с влязлото в сила решение по чл.108 ЗС, той оспорва за Ѕ ид. част. Тези спорни права са били предмет на изпълнителния процес и са преминали в купувача на публичната продан, който се явява правоприемник на С. И.-Д. по смисъла на чл.226 ГПК. Именно в този процес за делба съдът ще преценява не само дали ищецът и настоящ жалбоподател Е. Е. И. има права върху процесния имот по наследство от майка си Е., но и дали тези права са противопоставими на взискателя в изпълнителния процес, а оттам и на купувача на публичната продан. Тези проблеми не възникват в настоящото производство поради късното завеждане на иска по чл.440 ГПК, който е лишен от предмет след издаване на постановлението за възлагане.

Въззивното определение не противоречи на посочената практика на ВКС. Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС разглежда предпоставките за допустимост на иска по чл.440 ГПК, а както беше посочено по-горе, една от тях не е налице. Решение № 133 от 07.01.2023 г. по гр. д. № 3439/2018 г. на ВКС, II-ро г. о., се занимава с въпроса за валидността на наложена възбрана, при условие, че в нея имотът не е бил надлежно индивидуализиран съгласно изискванията на чл.6, ал.1, б.“в“ и чл.24 и чл.26 от ПВп, както и за правното действие на наложени възбрани върху право на строеж на сграда по време, когато правото на строеж е реализирано и дали тези възбрани запазват автоматично действието си върху самостоятелните обекти в сградата след трансформирането на правото на строеж в право на собственост, като основания за преценка на правния интерес от заявен отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК. Решение № 173 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 2906/2018 г. на ВКС, IV-то г. о., е по въпроса за съотношението между защитата на третите лица, когато изпълнението е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника с отрицателен и с положителен иск за собственост, както и с иск за оспорване на даденото обезпечение и за обвързващата сила по отношение на трети лица, които не са участвали в производството по делото, на съдебно решение, с което е обявена за нищожна придобивна сделка (и по-специално в случай на учредена ипотека и наложена възбрана в хода на принудително изпълнение за събиране на обезпеченото вземане), както и по въпросите за трансформацията на неупражненото право на строеж в право на собственост върху изградения върху чужда земя самостоятелен обект в сграда или върху сграда, както и за правното значение на завършването на сградата в „груб строеж“ за възникването на правото на собственост върху отделните обекти в нея. Решение № 212 от 02.01.2018 г. по гр. д. № 4897/2016 г. на ВКС, I-во г. о. е по въпроса дали предвиденият в закона отрицателен установителен иск по чл.440 ГПК изключва възможността третото лице да предяви срещу взискателя и длъжника положителен установителен иск за собственост върху имота, върху който е насочено принудително изпълнение за събиране на парично вземане. Всички тези въпроси не възникват по настоящото дело. Обстоятелствата по посочените дела са различни и нямат никаква връзка с настоящия спор, затова и приетото от ВКС по тези дела няма отношение към решаващия проблем по настоящото дело, а той се свежда до това дали е допустим иск по чл.440 ГПК, след като е издадено постановление за възлагане по чл.496, ал.1 ГПК на спорния имот.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1883 от 20.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1551/2023 г. на Софийския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: