О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 985

София, 18.04. 2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на десети април през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 1807 по описа за 2023 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД срещу решение 519 от 24.07.2023г. по в. т.д.№ 239/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението по т. д.№ 1253/2019г. на СГС. С последното „ЕСО“ ЕАД като преносен оператор е осъден да заплати на основание чл.55,ал.1, предложение трето ЗЗД на „Гранд енерджи дистрибюшън“ЕООД, [населено място] в качеството му на координатор на балансираща група сумата 611 903.44лв. - платени без основание от координатора на балансиращата група суми по фактура № [ЕГН]/31.08.2018г. за балансираща енергия за месец август 2018г.: 589 956.52лв. с ДДС за небаланси в размер на 2 744,452 MWh за обект на участника в балансиращата група „Брикел“ЕАД и сума в размер на 21 946.92лв. - лихви за забава, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2019г.

С касационната жалба е въведен довод за неправилност на въззивното решение на основанията по чл.281,т.3 ГПК с искане за отмяната му и отхвърляне на исковете. Поддържа се, че основният спор между страните е, дали „Гранд енерджи дистрибюшън” ЕООД може да се позове на настъпването на непреодолима сила по отношение на неизпълнението на заявения график за производство на електрическа енергия от участника в координираната от него група „Брикел“ и да претендира, че начислените му в качеството му на координатор на балансиращата група отрицателни небаланси, са недължими. Оспорва се правилността на извода, че паричното вземане на ответника за отрицателни небаланси не е възникнало. Оспорва се и правилността на мотивите за този извод, че небалансът (в случая енергийният недостиг) като причинен от непреодолима сила, дава право на ищеца като координатор на балансираща група да спре изпълнението на своите задължения за изпълнение на подадения график. Посочва се, че аварията, предизвикана от силна ураганна буря, продължила от 20 часа на 27.08.2018г. до 24 часа на 29.08.2018г., е с локален характер, тъй като е засегната централата единствено на участника в балансиращата група, координирана от ищеца - „Брикел“ЕАД и единствено достъпът на централата на „Брикел“ към електропреносната мрежа е бил преустановен. Касаторът посочва, че процесният случай безспорно съставлява аварийна ситуация и/или непреодолима сила с локален характер, при която ищецът, съгласно чл. 83, ал. 1 от ПТЕЕ, е следвало да предприеме необходимите мерки за съгласуване на графици за покупка и продажба, които да отчетат променените обстоятелства за следващия период на доставка. Поддържа се, че „ECO“ ЕАД като независим преносен оператор, не прекратява и не променя графици за обмен след регистрирането им при наличие на непреодолима сила с локален характер - чл. 83, ал. 2 от ПТЕЕ. Посочва се, че съгласно констатациите на вещо лице К., пазарният сегмент „пазар в рамките на деня“ дава възможност на търговските участници да търгуват електроенергия след затваряне на пазара „ден напред“, до един час преди часа на доставка, минимизирайки небалансите си в реално време. Поддържа се, че „Гранд енерджи дистрибюшън“ ЕООД е имало възможност да се възползва от пазарния сегмент „пазар в рамките на деня“ и да купи електрическа енергия, с която частично или напълно да компенсира непроизведеното количество електрическа енергия от „Брикел“ ЕАД. Касаторът се позовава на измененията и допълненията на ПТЕЕ -ДВ бр.40 в сила от 05.05.2020г., с които е приета нова алинея трета на чл. 83, съгласно която, в случаите на чл. 83, ал. 1 търговските участници подлежат на балансиране, което означава, че графиците не се променят и всеки търговски участник урежда генерираните си небаланси, както и разходите за тях съобразно сключените договори и нормативната уредба.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите, за които без обосновка, се сочи, че са „от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото“:

1/ „Императивни ли са разпоредбите на чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Дерогират ли те прилагането на чл. 306 от Търговския закон в хипотезата на аварийна ситуация и/или непреодолима сила с локален характер?“ 2/ „Подлежи ли на балансиране координаторът на балансираща група за процесния случай „Гранд енерджи дистрибюшън ” ЕООД, при наличие на хипотезата на чл. 83, ал.1 и ал. 2 от Правилата за търговия с електрическа енергия?“

Въведен е и довод за очевидна неправилност на обжалваното решение с аргументи за противоречивото и неправилно тълкуване на разпоредбите на чл. 83, ал. 1 и ал. 2 от ПТЕЕ и въведеното през 2020 г. (ДВ, бр. 40 от 2020 г., в сила от 05.05.2020 г.) изменение на разпоредбата чрез създаване на нова ал. 3 на чл. 83 от ПТЕЕ. Поддържа, че при тази регламентация, отговорността на „ЕСО“ ЕАД е ангажирана без да са налице материалноправните предпоставки за това. Посочва се, че въззивният съд не е изложил последователно и логически обосновано своите мотиви и съображения, въз основа на които е формирал волята си, произнесъл се в нарушение на формалната логика, при явно несъобразяване на безспорно установените факти и обстоятелства, излагайки мотиви, противоречащи на възприетата фактическа обстановка и е формирал необоснован и неправилен краен извод. Неправилният извод на съдебния състав, че за конкретния случай приложима е нормата на чл. 306 ТЗ, според касатора също обуславя допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК.

В подробен писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Съставът на САС е посочил, че предмет на договорите за балансиране по чл.11,т.8 ПТТЕ е компенсиране на отклоненията (небалансите) между измерените количества произведена или потребена ел. енергия от енергийните обекти в балансиращата група на координатора и регистрираните графици за производство и потребление на ел. енергия; Че небаланс е всяко отклонение на балансиращата група, което се формира като разлика между реално измерените количества произведена или потребена ел. енергия и регистрираните графици за производство/потребление; Че небалансът може да е енергиен излишък или енергиен недостиг.

Въззивната инстанция е приела за безспорно установено, че „Гранд енерджи дистрибюшън“ ЕООД е дружество, което има право да извършва дейност като координатор на балансираща група. В това си качество е сключило с „Електороенерегиен системен оператор“ договор за балансиране от 27.02.2015г на основание чл.11,т.8 във вр. с чл.18 от Правилата за търговия с електрическа енергия, чийто предмет е компенсиране на отклоненията -небалансите между измерените количества произведена/потребена енергия от енергийнните обекти в балансиранаща група на ищеца и регистрираните графици за производство и потребление. Съгласно чл. 2.15, в случай на аварийна ситуация и/или непреодолима сила, които имат локален характер и засягат отделен член на балансиращата група, координаторът на балансиращата група предприема необходимите мерки за съгласуване на графици за покупка и продажба, които да отчитат променените обстоятелства за следващия период на доставка. В този случай операторът не прекратява и не променя графици на координатора на балансирашата група. Съгласно чл.3.6. координаторът се задължава да изпраща балансиран график, така че прогнозното производство в балансиращата група и покупка по график да бъде равно на прогнозното потребление.

За безспорно е прието и сключването на договор по чл.11,т.9 ПТТЕ за участие в балансираща група от 29.04.2015г. между „Гранд енерджи дистрибюшън“ в качеството му на координатор и „Брикел“ ЕАД в качеството му на участник, с предмет условията за участие в балансиращата група, прехвърляне на отговорността за балансиране и методика за разпределение на общия баланс в балансиращата група между отделния член и координатора. Съгласно чл.4.4.1. координаторът отговаря за небалансите на участника и вътрешното агрегиране на небалансите на балансиращата група като купува и продава балансираща енергия, за да покрива небалансите на всички обекти в своята балансираща група. Съгласно чл.5.2 участникът прехвърля отговорността за балансиране на своите обекти на координатора; ЕСО фактурира небалансите на координатора, а последният разпределя небалансите между участниците в групата при спазване на посочените в чл.6.3 принципи. Съгласно чл.10.5, докато трае непреодолимата сила изпълнението на задълженията по договора се спира.

За установено е прието, че на 27.08.2018г. поради ураганна буря са аварирали съоръжения, собственост на оператора, в резултат на което е бил прекъснат достъпът на члена на балансиращата група на ищеца - на „Брикел“ ЕАД до електропреносната система на страната за периода 20 часа на 27.08.2018г. до 24 часа на 29.08.2018г. и поради това този участник е бил възпрепятстван да произведе и достави заявените количества електрическа енергия. Свързването на „Брикел“ с националната електропреносна мрежа е прекратено на 27.08.2018г. в 19.59ч. и на 29.08.2018г. в 21.35 ч. отделните съоръжения на ТЕЦ „Брикел“ отново са влезли в паралел. Няма спор за своевременно уведомяване на координатора за форсмажора и за уведомяването на ответника, който е бил в известност за прекъсването на достъпа и аварийното изключване на съоръженията на централата. В резултат на тази невъзможност балансиращата група е реализирала отрицателен небаланс в размер на 2 744,452 MWh на стойност 589 956,52лв. с ДДС.

Въз основа на заключението на допълнителната експертиза е прието за установено, че в дните, в които е имало невъзможност ТЕЦ „Брикел“ да доставя ел. енергия на пазара, на така наречения „пазар в рамките на деня“ в часовата зона 20ч. - 24ч. била търгувана свободна ел. енергия: 52.4 MWh за 27.08.2018г., 1 241 MWh за 28.08.2018г. и 379,5 MWh за 29.08.2018г. Ищцовото дружество е закупило енергия на този пазар в размер на 350,4 MWh на 28.08.2018г. и 12,9 MWh на 29.08.2019г., т. е. закупило е по-малко енергия от търгуваната.

Въззивната инстанция е разграничила, че основният спор се концентрира във възможността ищецът да се позове на настъпването на непреодолима сила по отношение на неизпълнението на заявения график за производство на ел. енергия и съответно да претендира, че начислените му за отрицателен небаланс суми са недължими. Обсъдила е, че съгласно чл.306, ал.1 ТЗ длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила, а докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира - чл.306,ал.4 ТЗ. С оглед на безспорно установения факт, че поради настъпила непреодолима сила ответникът „ЕСО“ ЕАД е преустановил преноса на електрическата енергия, произвеждана от „Брикел“ ЕАД, е преценено, че е възникнало правото на този доставчик да спре изпълнението на своите задължения за изпълнение на подадения график за производство. Обсъдено е, че това право рефлектира върху възможността на координатора на балансиращата група да осигури спазването на подадения график на групата по отношение на количеството ел. енергия, която е следвало да бъде осигурена от този производител. По отношение на последиците от непреодолимата сила за координатора, въззивната инстанция е посочила, че ответникът се позовава на нормата на чл.83,ал.1 от ПТЕЕ, възпроизведена в чл.2.15 от договора между „ЕСО“ ЕАД и „Гранд енерджи дистрибюшън“ ЕООД - в случай на аварийна ситуация и/или непреодолима сила, които имат локален характер, координаторите на балансиращи групи предприемат необходимите мерки за съгласуване на графици за обмен за следващия незатворен период на доставка, които да отчитат променените обстоятелства. Съдебният състав е приел, че задължението на координатора да направи всички възможно, за да предотврати небаланса, не изключва възможността той да се позове на настъпването на непреодолимата сила и да претендира нейното въздействие върху агрегирания небаланс да бъде отчетено. Въззивната инстанция е анализирала, че с въведеното през 2020г. (ДВ, бр. 40 от 2020г., в сила от 05.05.2020г.) изменение на разпоредбата на чл.83 ПТТЕ чрез създаване на нова ал.3, е предвидено, че в случаите по ал. 1 търговските участници подлежат на балансиране. Възприет е изводът, че тази норма е императивна и действието й дерогира прилагането на чл.306 ТЗ в хипотеза на аварийна ситуация и/или непреодолима сила с локален характер, но разпоредбата е материалноправна и действа занапред, поради което не обхваща конкретния казус, а приложение следва да намери общият текст на чл.306 ТЗ. За неоснователни са приети оплакванията във въззивната жалба, че е налице виновно поведение на производителя, който е заявявал търговски графици въпреки знанието, че е в невъзможност за изпълнение на дневните графици и в противоречие с изискването графиците да съдържат информация за реалното производство/потребление от мрежата в деня. Въз основа на представената по делото Инструкция за известяване и валидиране на брутни и нетни графици решаващият състав е установил, че търговските графици се заявяват до 15.30ч. на предходния ден за всеки следващ ден: така търговският график за 27.08. е бил регистриран до 15.30 часа на 26.08., а този за 28.08. е заявен до 15.30 ч. на 27 август, т. е. графиците за 27 и 28 август са регистрирани преди да възникне аварията. По отношение на търговския график за 29.08. 2018г. е прието за основателно възражението на ищеца, че за производителя е възникнало основателно предположение, че за този ден ще може да бъде осъществена доставка на ел. енергия, което кореспондира с установеното от приетата по делото експертиза, че свързването на „Брикел“ ЕАД с електропреносната мрежа е било осъществено на 28.08.2018г., но в последствие възникнали проблеми при извършване на манипулации по събиране на схемите и съоръженията на ТЕЦ „Брикел“, които окончателно са влезли в паралел в ЕЕС в 21.35 часа на 29.08.2018г., а същевременно достъпът на „Брикел“ до електропреносната мрежа е бил преустановен до 24ч. на този ден. За неоснователни са приети и доводите на ответника, че ищецът е могъл да минимализира небаланса като закупи ел. енергия на пазара „ден за ден“ по съображения, че това предпоставя извършването на разход за закупуване на тази енергия и ефектът за координатора ще е същият, както ако трябва да заплати цената за небаланс. Мотивирано е и, че ищецът не е имал основание да счете, че групата, която балансира, задължително ще подлежи на балансиране въпреки наличието на непреодолима сила. Като допълнителен аргумент е изложен и фактът, че небалансът е причинен от авария на съоръжения, собственост на оператора, и именно той следва да понесе негативите от небалансите от тази авария, а не да възлага същите на координатора на групата.

Неоснователността на искането за осъществяване на факултативния касационен контрол пряко произтича от обстоятелството, че по двата поставени въпроса в изложението отсъства въведена допълнителна предпоставка. Формалното възпроизвеждане на законовия текст - „въпросът е от значение за правилното прилагане на закона, както и за развитието на правото“ не съставлява надлежно посочване на кумулативно необходимото допълнително основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, което в единство с общата предпоставка може да обуслови допускане до касационно обжалване. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика на Върховния касационен съд, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се обосновава и непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да се откаже допускане на касационното обжалване. Изложеното налага извода, че двата поставени въпроса касаят конкретното производство, тъй като не се обосновава, че чрез тях се цели преодоляване на евентуални неправилни разрешения по прилагане на правната уредба.

Същевременно произнасяйки се по приложението на разпоредбите на чл.83,ал.1 и ал.2 ПТЕЕ в рамките на конкретния спор въззивната инстанция не е отрекла императивния характер на задължението на координатора на балансиращата група в случая на аварийната ситуация - спиране достъпа на централата на производителя на ел. енергия „Брикел“ до електропреносната система в периода 27.08.2018г. - 29.08.2018г., да предприеме необходимите мерки за съгласуване на графиците за обмен за следващия незатворен период на доставка при отчитане на променените обстоятелства. Въззивната инстанция ясно е анализирала, че това е задължение на координатора, но то, с оглед приложимия нормативен режим, не изключва възможността координаторът да се позове на непреодолима сила по отношение на задължението си за поемане на отговорността за балансиране на енергийните обекти, тъй като едва с новата разпоредба на чл.83, ал.3 на ПТЕЕ в сила от м. май 2020г. е уредена отговорността на участниците за небаланси. В същия смисъл е разрешен и вторият поставен от касатора въпрос, но правилността на изводите на въззивната инстанция е извън обхвата на приложното поле на селектирането на касационната жалба до втората фаза на касационното обжалване.

Същите съображения, с които обосновава искането си за осъществяване на факултативния касационен контрол касаторът отново възпроизвежда при доводите си през призмата на очевидна неправилност. Твърденията, които страната изляга като обосноваващи очевидна неправилност по своята същност са оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, а двата института не са тъждествени. Не може да бъде възприет като нелогичен и очевидно неправилен изводът на САС, че след като май 2020г. законодателно е въведена отговорността за небаланси при аварийна ситуация с локален характер, в предхождащ времеви момент задължението на координатора се изчерпва с дължимите мерки по чл.83,ал.1 ПТТЕ, без да води до отговорност на координатора/участниците в балансиращата група за небаланси.

При недопускане на касационното обжалване касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба - сумата 24 000лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС. По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т. о.

О П Р Е Д Е Л И : Не допуска касационно обжалване на решение 519 от 24.07.2023г. по в. т.д.№ 239/2023г. на Софийски апелативен съд. Осъжда „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД да заплати на „Гранд енерджи дистрибюшън“ЕООД, [населено място] сумата 24 000лв. разноски за производството. Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: