О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 981

Гр. София, 18.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 12.04.2024 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА

Ч. т. д. № 1810/2023 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е частна касационна жалба, подадена от Д. И. Ж. от [населено място], приподписана от процесуален пълномощник, срещу определение № 269 от 28.07.2023 г. по в. ч. т. д. № 440/2023 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 260061 от 17.02.2023 г. по т. д. № 368/2019 г. по описа на Окръжен съд – С. З. за връщане на въззивна жалба вх. № 260725 от 18.02.2022 г. на ищцата Д. И. Ж. против решение № 260006 от 13.01.2022 г. по т. д. № 368/2019 г.

В частната касационна жалба се излага, че определението е незаконосъобразно и необосновано. Оплакванията са срещу извода на въззивния съд за приложение на разпоредбата на чл. 29, ал. 2 ГПК по отношение на ищец (В. Р. ЕООД) с прекратена търговска дейност и необходимостта на същия да бъде назначен особен представител на разноски на другия съищец – Д. Ж., невнасянето на каквито се санкционира с връщане на въззивната й жалба. Сочи се, че процедурата по служебно назначаване на ликвидатор след прекратяване на дружеството по съдебен ред няма връзка с ищцата и не може да засяга конституционните й права на достъп до правосъдие, още повече, когато ищците не са необходими и задължителни другари. Поддържа се, че чл. 29, ал. 2 ГПК е приложим само по отношение на ответник, спрямо който се иска извършване на нетърпящо отлагане процесуално действие от ищеца.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за изхода на процесуалноправния спор и са разрешени от въззивния съд в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1/ Приложима ли е нормата на чл. 29, ал. 2 ГПК по отношение на ищец – юридическо лице – в ликвидация до приемане на назначението от определен от Агенция по вписванията ликвидатор?

2/ Приложението на чл. 29, ал. 2 ГПК, без да е налице фактическият състав на разпоредбата, представлява ли съществено процесуално нарушение? Не следва ли да бъдат кумулативно налице предпоставките на чл. 29, ал. 2 ГПК дори в случай, че посочената норма се прилага по аналогия във висящо производство по отношение на еднолично дружество с ограничена отговорност, прекратено с решение на окръжния съд?

3/ При двама ищци, които не са задължителни и необходими другари следва ли разноските за назначаване на особен представител за единия ищец – ЮЛ да бъдат поставени в тежест на другия ищец?

4/ Н. на депозит за назначен особен представител на единия от ищците води ли до прекратяване на производството изцяло – и спрямо другия ищец, при положение, че ищците не са необходими задължителни другари? Съответно приложима ли е разпоредбата на чл. 262, ал. 2 ГПК за връщане на въззивната жалба, подадена само от единия ищец при неизпълнение на това указано от съда задължение за внасяне на депозит за особен представител на другия ищец?

Против частната касационна жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от И. Т. И. и С. И. И., чрез процесуален пълномощник, със становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване и на жалбата по същество. Претендират се разноски.

За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение съобрази следното:

Частната касационна жалба е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, изхожда от легитимирано лице и е депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

За да се произнесе в атакувания смисъл, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения:

Производството по т. д. № 368/2019 г. по описа на Окръжен съд - С. З. е образувано по подадена искова молба от Д. И. Ж. и С. Р. Ж., последният лично и като управител на В. Р. ЕООД. В хода на производството дружеството е прекратено и е открито производство по ликвидация.

С постановеното първоинстанционно решение предявеният иск е отхвърлен. По подадената от ищцата Д. Ж. въззивна жалба е било образувано в. т. д. № 522/2022 г. по описа на ПАС, което е прекратено и делото е върнато на окръжния съд с указания за надлежно връчване на постановеното първоинстанционно решение на В. Р. ЕООД – в ликвидация, както и за връчване на същото дружество на постъпилата въззивна жалба. Мотивите на въззивния съд са на база извършена констатация по партидата на дружеството, че лицето, на което е връчен препис от постановеното решение, няма качеството на ликвидатор на дружеството, тъй като няма данни да е представило нотариално заверено съгласие с образец от подписа съгласно чл. 266, ал. 3 ТЗ, поради което за него не е възникнала представителна власт по отношение на дружеството. В тази връзка указанията на въззивния съд са връчването да се осъществи чрез вписан ликвидатор, който е дал съгласие по чл. 266, ал. 3 ТЗ, а ако няма такъв - на основание чл. 29, ал. 2 ГПК на дружеството в ликвидация бъде назначен особен представител, чрез който да бъде осъществено редовно връчване на книжата.

Изпълнявайки така дадените указания, с определение № 260594 от 11.11.2022 г. окръжният съд е задължил ищцата Д. Ж. в едноседмичен срок да внесе по сметка на съда депозит за назначаване на особен представител на В. Р. ЕООД – в ликвидация, тъй като след справка в ТРРЮЛНЦ е установил, че назначеният на дружеството ликвидатор не е дал съгласие по чл. 266, ал. 3 ТЗ. В указания срок, изтекъл на 13.12.2022 г., ищцата не е изпълнила дадените указания. С молба „за отмяна на определението“ от 09.12.2022 г. е изразила несъгласие с така указаното й задължение за внасяне на възнаграждение за особен представител, като тази молба е оставена без уважение с определение № 260003/04.01.2023 г., с което окръжният съд повторно е дал същите указания, като е указал и последиците от неизпълнението им – връщане на въззивната жалба. Определение № 260003/04.01.2023 г. е връчено на жалбоподателката на 18.01.2023 г. Последвало е обжалваното определение от 07.02.2023 г., имащо характер на разпореждане, с което е върната въззивната жалба.

При тези данни въззивният съд е намерил, че определението е правилно. Страна по делото е юридическо лице, което се представлява от органния си представител. В случая същото е в открито производство по ликвидация, при което и по смисъла на гл. 17 ТЗ, чл. 266 и сл. ТЗ негов законен представител е ликвидаторът /който в случая е назначаван по реда на чл. 266, ал. 2, изр. 2 ТЗ от длъжностното лице по регистрацията при АВ/. На следващо място съдът е посочил, че нормата на чл. 29, ал. 2 ГПК е приложима и по отношение на страна, която няма законен представител, чрез който да участва в процеса, като в подкрепа на този извод е цитирана практика на ВКС.

Констатирайки отсъствие на волеобразуващ и волеизявяващ орган, чрез който страната да упражнява процесуалните си права и задължения, поради липса на дадено съгласие от назначения ликвидатор, въззивният съд е намерил, че правилно е преценена необходимостта от назначаване на особен представител на дружеството и правилно са дадени указания на страната – жалбоподател да осигури възнаграждение за особен представител.

Съдът е констатирал, че по партидата на дружеството в ТР са вписани поредица служебни ликвидатори, които не са представили нотариално заверено съгласие с образец от подписа си. Приел е, че за да възникне представителна власт за назначен служебен ликвидатор и за да бъде завършен фактическият състав по назначаването на ликвидатор от АВ е необходимо освен същият да бъде назначен от АВ и вписан като такъв по партидата на търговеца, да е налице и нотариално заверено съгласие с образец от подписа съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ТЗ и чл. 135 ал. 1 от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТР и до РЮЛНЦ.

С оглед горното и след като е констатирал, че по партидата на дружеството липсват данни последният вписан ликвидатор Б. Л. да отговаря на горните изисквания, съдът е установил, че посоченото лице е адвокат, който в телефонен разговор е заявил, че не е представил нотариално заверено съгласие с образец от подписа си пред АВ. При тези данни въззивният съд е формирал извод, че и към настоящия момент липсва завършен фактически състав по назначаване на ликвидатор, липсва законен представител на В. Р. ЕООД – в ликвидация, което обуславя необходимостта от назначаване на особен представител на този ищец. По изложените съображения е заключил, че първоинстанционният съд е дал правилни указания за внасяне на адвокатско възнаграждение за особен представител и с оглед неизпълнението им правилно е приложил санкционните последици за връщане на въззивната жалба. Съдът е посочил, че идентичното процесуално качество на жалбоподателката и дружеството в ликвидация /ищци/ не се отразява върху необходимостта от назначаване на особен представител на дружеството (на нейни разноски).

Настоящият съдебен състав счита, че следва да допусне касационно обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по обобщения и уточнен процесуалноправен въпрос - дали намира приложение разпоредбата на чл. 29, ал. 2 ГПК по отношение на търговско дружество в ликвидация, до приемане на назначението от посочения в ТРРЮЛНЦ ликвидатор, по който дава следния отговор:

Съобразно действието на вписването в ТРРЮЛНЦ, уредено в чл. 7 и чл. 10 ЗТРРЮЛНЦ, вписаните обстоятелства се считат за съществуващи за третите добросъвестни лица и те могат да се позоват на вписването, дори и вписаното обстоятелство да не съществува. Следователно при вписан в търговския регистър ликвидатор, дружеството в ликвидация има законен представител, чрез когото да му бъдат връчвани и съдебни книжа, вкл. преписи от решения и жалби. Без значение за третите лица, черпещи информация от регистъра относно представителството на търговското дружество, какъвто е и съдът, е обстоятелството, дали са били изпълнени всички условия във връзка с назначаването на вписания в регистъра ликвидатор. Съдът не дължи извършването на проверка за верността (съществуването) на вписаните в регистъра обстоятелства, когато те са извън спорния предмет по делото. С оглед горното при наличие на вписан в ТРРЮЛНЦ ликвидатор липсва основание за приложение по аналогия на разпоредбата на чл. 29, ал. 2 ГПК спрямо дружество в ликвидация, тъй като въпросът дали е дадено съгласие по чл. 135, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е ирелевантен за съда при преценката относно законната представителна власт на ликвидатора съгласно чл. 269, ал. 1 ТЗ.

Доколкото значимият за спора правен въпрос е разрешен от въззивния съд по начин, различен от отговора, даден с настоящото определение, неговият съдебен акт се преценява като незаконосъобразен.

Извън изложеното и с оглед останалите оплаквания в частната касационна жалба следва да се посочи, че и при наличието на условия за назначаване на особен представител на В. Р. ЕООД поради липса на законен такъв, частната жалбоподателка не следва да бъде задължавана да внася първоначално разноските за дължимото на особения представител възнаграждение, тъй като подаването на въззивната й жалба не може да се квалифицира като извършване на нетърпящо отлагане действие по смисъла на чл. 29, ал. 2 ГПК спрямо нейния съищец - обикновен другар. Връчването на препис от решението на ищеца В. Р. ЕООД – в ликвидация е задължение на съда, за което той служебно следва да вземе мерки, а връчване на препис от въззивната жалба на Д. Ж. на ищцовото дружество съгласно чл. 263, ал. 1 ГПК не се дължи, тъй като лицата са на една и съща (а не на другата) страна по смисъла на цитираната разпоредба. С оглед горното неизпълнението на неправилно вмененото в тежест на частната жалбоподателка финансово задължение не може да доведе до връщане на подадената от нея въззивна жалба.

По тези съображения, както и с оглед данните в ТРРЮЛНЦ относно представителството на В. Р. ЕООД – в ликвидация, а именно чрез вписания ликвидатор Б. И. Л., обжалваното определение и потвърденото с него определение на първата инстанция следва да бъдат отменени като неправилни и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 269 от 28.07.2023 г. по в. ч. т. д. № 440/2023 г. на Пловдивския апелативен съд.

ОТМЕНЯ определение № 269 от 28.07.2023 г. по в. ч. т. д. № 440/2023 г. по описа на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него определение № 260061 от 17.02.2023 г. по т. д. № 368/2019 г. по описа на Окръжен съд – С. З. за връщане на въззивна жалба вх. № 260725 от 18.02.2022 г. на ищцата Д. И. Ж. против решение № 260006 от 13.01.2022 г. по т. д. № 368/2019 г.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – С. З. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: