Образувано е по касационна жалба на М.Д, М.Д и Ф.В, тримата от [населено място], община [община], чрез пълномощника им - адв.Т.З, против решение №142 от 13.03.2019г. по адм. дело №656/2018г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата им против Заповед №940/26.06.2018г. на кмета на община В. и е оставено без разглеждане искането им за обявяване нищожността на нот. акт №А-46 т.I, д.№82/1988г., като недопустимо и производството в тази част е прекратено.
Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.209, т.3 АПК.Към жалбата са приложени писмени доказателства. Претендират разноски.
Ответникът: кмета на община В., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - служител с юридическо образование в община В., е постъпило становище и писмена защита, с които оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците: А.Д, А.Д, З.К, А.П, А.П, Ю.П, И.П и Р.П, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От А.П са постъпили отговор и становище по касационната жалба, с които поддържа искане за оставянето й без уважение, като неоснователна. Представя копие от влязло в сила определение по гр. д.№832/2018г. на Районен съд-Велинград.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Пред АС-Пазарджик тримата касатори са оспорили Заповед №940/26.06.2018г. на кмета на община В., с която на основание §4, ал.1, т.2 ПЗР на ЗКИР, е одобрена поправката и допълването на кадастралния план на [населено място], община [община], с верните имотни граници на поземлен имот/ПИ/ №620, кв.60 по плана на същото село, по кафявия цвят на приложената скица. Изменението е по заявление на А.П и М.П, съгласно влезли в сила решения по гр. д.№391/2012г. на РС-Велинград и по вгр. д.№342/2014г. на ОС-Пазарджик, като е одобрено от органа на основание §4, ал.1, т.2 ПЗР ЗКИР, вр. с §4, ал.5, т.6, б."д" и "е" от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР /наричана по-долу наредбата/.
В жалбата са изложени обстоятелства за нищожност на нот. акт №А-46/1988г. на РС-Велинград, а в с. з. на 14.02.2019г., пълномощникът на оспорващите е направил изрично искане за обявяване нищожността му, на основание чл.168, ал.2 АПК.
Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, вкл. и неоспореното заключение на СТЕ, е извел правни изводи за неоснователност на жалбата, а по искането за нищожност на нот. акт №А-46/1988г. е приел, че е недопустимо, като неподведомствено на административния съд, поради което го е оставил без разглеждане и е прекратил производството в тази му част.
При извършената проверка на оспорената заповед е установил, че същата е законосъобразна като издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и на материалния закон. По същество е приел, че процесното изменение на кадастралния план е поради непълнота и грешка при заснемане имотните граници на ПИ №620, кв.60 по плана на с. Д., съгласно изготвената скица-проект, на основание нот. акт №А-46/1988г. на РС-Велинград и влезли в сила решения №48/17.02.2014г. по гр. д.№391/2012г. на РС-Велинград и №288/23.06.2014г. по вгр. д.№342/2014г. на ОС-Пазарджик. Извел е извод, че оспорващите нямат правно основание да искат отмяна на заповедта по отношение на включената в ПИ №620 придаваема част от 51 кв. м. от съседния ПИ №624, тъй като за същата наследниците на М.П и М.П притежават нот. акт за собственост по регулация от 1988г. и установителния иск за собственост на оспорващите срещу А.П и др. за същите тези 51 кв. м. и за отмяна на нот. акт №А-46/18.02.1988г. на РС-Велинград са отхвърлени като неоснователни, на основание тези съдебни решения. Решението е валидно, допустимо и правилно.
При установеност на релевантните за спора факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Законосъобразни са изводите му, че с оспорената заповед е одобрено изменението на кадастралния план поради непълнота и грешка в границите на ПИ №620, кв.60 по плана на с. Д., за което компетентността е на кмета на община В., при липса на одобрена КККР на селото - §4, ал.1, т.2 ПЗР ЗКИР.
По делото е установено, че заповедта е оспорена, в частта на източната със съседния ПИ №624 граница на имота, която по силата на това изменение присъединява към имот №620 площ от 51 кв. м., защриховани с жълт цвят на скицата-приложение №2 към заключението на СТЕ, стр.242. За тази част е установено, че ответниците - наследници на М.П и М.П притежават нот. акт за собственост по регулация №А-46/1988г. на РС-Велинград, който не е отменен и съществува в правния мир. Този нот. акт е издаден на основание чл.134, ал.2 ЗТСУ отм. , за изплатени придаваеми места по влезлия в сила дворищнорегулационен план /ДРП/ от 1982г. на с. Д., по който тези 51 кв. м. от ПИ №624 се придават към ПИ №620. За тази част касаторите са предявили положителен установителен иск за собственост срещу н-ци на М.П, като с цитираното по горе решение №48/17.02.2014г. по гр. д.№391/2012г. на РС-Велинград, оставено в сила с решение №288/23.06.2014г. по вгр. д.№342/2014г. на ОС-Пазарджик, искът им е отхвърлен, като неоснователен. Отхвърлен е и искът им за обявяване нищожността на нот. акт №А-46/1988г. за собственост по регулация.
От заключението на СТЕ е установено, че придаваемите места към ПИ №620, кв.60 на с. Д., в размер на 206 кв. м., в които влизат и процесните 51 кв. м., са на основание ДРП от 1982г, който е приложен.
Съгласно §5, ал.1 ПЗР на ЗКИР, УПИ с приложен план за регулация, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот. С оглед на това законосъобразни са изводите на съда, че имотната граница на ПИ №620 от изток правилно е заснета по регулационната линия на УПИ II-620, по ДРП от 1982г., който е приложен.
В тази връзка неоснователни са оплакванията на касатора, че не са били изпълнени условията на чл.134, ал.2 ЗТСУ отм. за издаване на нот. акт за собственост по регулация от 1988г. и че не е изпълнена процедурата по издаване на този нот. акт. Тези оплаквания са неотносими към законосъобразността на оспорената заповед по §4, ал.1, т.2 ПЗР на ЗКИР. В производството по издаването й, както административният орган, така и административният съд, не разполагат с компетентността да се произнасят по валидността на този нот. акт, а са длъжни да се съобразят с признатите от него права, като охранителен акт по чл.587, ал.1 ГПК. Освен това е налице влязло в сила съдебно решение /описано по-горе/ на РС-Велинград, с който искът на касаторите за отмяна на нот. акт №А-46/1988г., в частта му за признатите в собственост 51 кв. м. придаваеми по регулация от УПИ III-624 към УПИ II-620, кв.60 по плана на с. Д., е отхвърлен изцяло. Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в РБ - чл.297 ГПК.
Неоснователно е и оплакването, че процесната заповед противоречи на Заповед №1662/04.12.2006г. на кмета на община-Велинград, с която е одобрено ЧИ на ПР, като регулационната линия между УПИ II и УПИ III, кв.60 на с. Д., минава по имотната граница на кад. план, одобрен със заповед №802/27.06.2006г., а не по РП от 1982г./виж скица-приложение №4 към заключенишето на СТЕ/. По делото е установено, че изменението на ПУП-ПР от 04.12.2006г., предвиждащо придаване на 27 кв. м. от УПИ III към УПИ II-620, не е влязло в сила и че за него липсва съгласие и уведомяване на всички заинтересовани собственици / предвид действието на ЗУТ и чл.15, ал.3 от него/. Идентични са установяванията и по отношение измененията в кад. план от 27.06.2006г. и от 10.01.2008г.,съгласно заключението на СТЕ, което не е оспорено.
Предвид изложеното правилни са изводите на съда, че изменението на кад. план е на основание установените права на собственост по нот. акт №А-46/1988г. на н-ци на М.П и М.П и на влезлите в сила решения на РС-Велинград и ОС-Пазарджик /описани по-горе/, с което искът за собственост на касаторите по отношение на процесните 51 кв. м. е отхвърлен. В този случай и съгласно §4, ал.5, т.6, б."а" от наредбата /ДВ, бр.4/13.01.2017г./ непълнотата и грешката в кад. план се отстранява въз основа на проект за изменение, скица-проект и акт по образец, одобрен от ИД на АГКК. Този акт не се подписва от пряко заинтересованите собственици при изпълнение на влязло в сила съдебно решение и когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници, какъвто е настоящия случай - §4, ал.5, т.6, б."д" от същата наредба.
При спазване на посочените процесуални правила и в съответствие с приложимия материален закон, изменението на кадастралния план на с. Д., извършено с оспорената заповед, се явява законосъобразно. Като е достигнал до същите правни изводи, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Това се отнася и до частта от него, имаща характер на определение, с което искането на касаторите за обявяване нищожността на нот. акт №А-46/1988г. на РС-Велинград е оставено без разглеждане като недопустимо и производството в тази част е прекратено.
Останалите оплаквания в касационната жалба са неотносими към обжалваното решение и неговият предмет, поради което касационният съд не счита за необходимо да отговаря, вкл. и по искането за обявяване нищожност на нот. акт, по който е налице произнасяне от решаващия съд.
При този резултат и съобразно направеното искане, на община В. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, в размер на 150 лева, платими от касаторите по - равно.
Водим от горното Върховният административен съд, състав на второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №142 от 13.03.2019г. постановено по адм. дело №656/2018г. на Административен съд - Пазарджик, шести състав.
ОСЪЖДА М.Д, М.Д и Ф.В, тримата от [населено място], община [община], [адрес], да заплатят на община В. общо и по-равно сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.