Производството се развива по реда на чл. 237 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.
Образувано е по молба на "Ауто плюс България" АД - гр. С., представлявано от Е.У, за отмяна на влязлото в законна сила решение № 5557 от 26.09.2019 год. по адм. д. №3872/2019 г. на Административен съд - София град.
В молбата се твърди, че са налице достатъчно доказателства за извършени сделки с имоти, годни за сравнение в процедурата за определяне на „равностойно парично обезщетение, във връзка с отчуждаването за държавни нужди на процесния имот с идентификатор 44063.6207.1078/с площ от 864 кв. м./, собственост на молителя, които обаче не са му били известни и не са били взети предвид при определяне на размера на обезщетението. Твърди се, че неистинността на приетата по делото СТОЕ може да бъде търсена, с оглед същественото разминаване и противоречие с обективираната от съда теза. Молителят твърди и това, че в случая в рамките на един месец и от един и същ съд са постановени две коренно противоречащи и изключващи се решения, досежно един и същ недвижим имот с планоснимачен № 76010, отчуждени в рамките на изпълнението на една и съща строителна дейност за задоволяване на държавна нужда. По изложените доводи, моли тричленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което на основание чл.239,т.1, т.2 и т.4 от АПК да отмени влязлото в законна сила решение № 5557 от 26.09.2019 год. по адм. д. № 3872/2019 г. на Административен съд - София град. и да му присъди направените по делото разноски.
Ответната страна – Областен управител на област С., чрез редовно упълномощен процесуален представител дава становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Ответната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. С., чрез юрисконсулт в писмено становище и в съдебно заседание оспорва искането за отмяна и моли същото да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Искането за отмяна на влязло в сила решение е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустимо.
По същество е неоснователно и следва да бъде отхвърлено поради следните съображения:
С влязло в сила решение № 5557 от 26.09.2019 год. постановено по адм. д. №3872/2019 г. на Административен съд - София град е отхвърлена жалбата на“ Ауто плюс България“ АД срещу Заповед № ДС-30-00001 от 05.03.2019 г. на областния управител на област С., за принудително отчуждаване на ПИ с идентификатор 44063.6207.1078, собственост на дружеството, срещу парично обезщетение в размер на 147 654 лв.
Съгласно чл.240 ал.1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл.239 т. 5 от узнаване на решението.
Съгласно чл.239 АПК т.1, влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязла в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под „нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под „нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. В случая, молителят се позовава извършени сделки със сравними имоти, който не могат да бъдат определени и не представляват нов факт по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, който да е основание за отмяна на влязъл в сила стабилен съдебен акт. Тези сделки са били факт преди образуване на производството и са могли да бъдат взети предвид ако са относими към конкретния правен спор. Пълното бездействие на жалбоподателя в тази насока, изразяващо се в липсата на адекватни действия по събиране и представяне на доказателства в подкрепа на становището за неадекватност на определеното от административния орган обезщетение за конкретния имот не води до извод за наличието на нови обстоятелства от значение за производството, тъй като, както беше описано, те са съществували и набавянето им и представянето на съда е било възможно и без каквито и да е затруднения за страната.
В хипотезата на чл. 239, т. 2 от АПК актът подлежи на отмяна когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. В молбата си дружеството не е изложил никакви обстоятелства, установяващи наличието на предпоставките за приложението на посочените разпоредби. Липсват каквито и да е твърдения за установена по предвидения в АПК ред неистинност на заключение на вещо лице, а несъгласието на страната със същото не води до квалифицирането му като такова по смисъла на чл. 239 т. 2 от АПК. Към молбата не са приложени и съответните доказателства /въпреки заявената готовност за допълнителното им ангажиране/, а твърденията за разминаване между приетата експертиза и мотивите на съда не е обстоятелство, което да се впише в някои от посочените по-горе предпоставки, тъй като в правомощията на съда е да вземе предвид или не представеното му заключение, като се съобрази и с останалите по делото доказателства.
Не са налице и предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на решението. Разпоредбата на цитирания текст предвижда отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. В случая липсва идентитет в предмета на двете дела на АССГ, защото касаят различни недвижими имоти. Предмет на адм. дело № 3872/2019 г. е имот с идентификатор 44063.6207.1078, докато предмет на адм. дело № 5187/2019 г. е имот с идентификатор 44063.6207.4382, което обуславя извод за липса на посоченото правно основание чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Дали тези два имота са били в миналото един общ, не е от значение за настоящото производство. Към момента на отчуждаването, администрацията се е съобразила с регулацията и предвижданията на действащия ПУП и се е произнесла съобразно вменените й от законодателя права и задължения.
По изложените съображения искането за отмяна на влязлото в законна сила решение на ВАС на основание чл.239 т. 1, т. 2 и т. 4 от АПК се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
При този изход на производството, молителят следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. С. направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 244, във вр. с чл. 239 т. 1, т. 2 и т. 4 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на „Ауто плюс България“ АД - гр. С., представлявано от Е.У, за отмяна на основание чл. 239, т.1, т.2 и т.4 от АПК, на влязлото в законна сила решение № 5557 от 26.09.2019 год. по адм. д. №3872/2019 г. на Административен съд - София град.
ОСЪЖДА „Ауто плюс България“ АД - гр. С. с ЕИК 175015889 да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. С. сумата от 200 /двеста/ лв., представляващи направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.