Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на В.П от [населено място], [община], чрез процесуалния си представител адв. Л.Н срещу решение № 668/15.05.2019 г. по адм. дело № 104/2019 г. на Административен съд – София-област. С оспорваното решение е отхвърлен предявеният от Петрова иск срещу Областна дирекция на МВР - София за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, причинени от отменена като незаконосъобразна заповед № 18-0262-000185 за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) на началника на РУ на МВР Е. П към ОД на МВР - София, с която е прекратена регистрацията на автомобила й за срок от една година, отнето е свидетелството за регистрация на автомобила и регистрационните табели. Изложени са доводи, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ).

Редовно призован за съдебно заседание касаторката се представлява от адв.. Н, който поддържа оплакванията изложени в касационната жалба.

Ответникът - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – София в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк.. Р изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

С оспореното съдебно решение, постановено в производството по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – София-област е отхвърлил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и претендираното с него обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, предявен от В.П срещу ОД на МВР - София, произтичащи от незаконосъобразна заповед № 18-0262-000185/21.08.2018 г. на началника на РУ на МВР Е. П към ОД на МВР – София, с която е прекратена регистрацията на автомобила й за срок от една година, отнето е свидетелството за регистрация на автомобила и регистрационните табели. Неимуществените вреди се изразяват в причинени от страна на служители на ОД на МВР – София страдания на ищцата, в резултат на психическия тормоз от незаконосъобразната заповед за налагане на ПАМ, с която е била прекратена регистрацията на автомобила й. С обжалваното решение съдът отхвърлил изцяло предявената искова претенция като неоснователна и недоказана. За да достигне до този резултат съдът след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено следното :

Съдът е приел, че в случая безспорно е налице първата изискуема предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника - незаконосъобразно наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) със заповед № 18-0262-000185, която е отменена с влязло в сила решение № 1181/30.11.2018 г. по адм. дело № 914/2018 г. на Административен съд – София-област. Приел е за липсващи обаче останалите две кумулативни предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно – настъпила вреда и причинна връзка между незаконосъобразната заповед и настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка решаващият съд е изложил мотиви, че в случая ищцата действително е била в затруднено положение и е имала притеснение с придвижването й до работа и до училището на детето, но това придвижване не е било невъзможно, тъй като е имало алтернативни начини. Направил е извод, че затрудненото придвижване от едно място до друго действително създава известни затруднения, но не е еднозначно с причинени болки и страдания и не води до трайни негативни последици за ищцата. По тези съображения първоинстанционният съд е счел, че не се установяват настъпили неимуществени вреди за ищцата и искът е приет за неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, касаторката не се е справила с възложената й от закона доказателствена тежест.

Доводите изложени от касационната жалбоподателка за нарушение на материалния закон са неоснователни. Първоинстанционният съд, правилно е достигнал до извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и невиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на Министерство на вътрешните работи по иска, с който се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от отмяна на наложена ПАМ по реда на чл. 171, т. 2а от ЗДвП. В случая не е налице причинена неимуществена вреда, която да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Изложените в тази връзка аргументи от административния съд са правилни и се споделят напълно от настоящата касационна инстанция на ВАС.

Направеното от ответника по касационната жалба искане за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. В разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ е посочено, че: „Съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чиито размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ)“. Тази норма обаче, съгласно разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗОДОВ се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, като неприключилите до влизането в сила на този закон производствата се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последващо въззивно или касационно обжалване.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 668/15.05.2019 г., постановено по адм. дело № 104/2019 г. по описа на Административен съд – София-област. Решението е окончателно.