Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ чрез юриск. И.М против решение № 1260 от 27.02.2017 год.,постановено по адм. дело № 12150/2016 г. по описа на Административен съд - София град .Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209,т.3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение със законните последици.

Редовно призован за датата на съдебно заседание, касаторът се представлява от юриск. Минкова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно – неправилност на съдебното решение по изложените в нея съображения.

Ответникът, А.В, гражданка на Русия, редовно призована, се явява лично и с процесуалния си представител А.В - нейна майка, редовно упълномощена устно в съдебно заседание. Оспорва жалбата, а по същество твърди правилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, развити устно в хода по същество и в допълнителни представени писмени бележки.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) /ЗУБ/ е отменил решение № 6657 от 03.08.2016г. на председателя на ДАБ при МС, с което на А.В, гражданка на Русия, е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут Като неделима последица от този резултат АССГ със същото решение е върнал преписката за ново разглеждане от органите на ДАБ в съответствие с указанията, дадени в мотивите на същото.

За да постанови решението си, съдът е приел, че актът на председателя на ДАБ, макар постановен от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, Видно от представените по делото протоколи от проведени с непълнолетната А.В интервюта, в производството пред административния орган не й е било осигурено присъствието на представител на Дирекция „Социално подпомагане“ по постоянния й адрес, нито същата дирекция е била уведомена за административното производство по молбата й за предоставяне на бежански и хуманитарен статут за изготвяне и депозиране на социален доклад преди постановяване решението на председателя на ДАБ. Като не е сторил това, съдът е нарушил императивната разпоредба на чл.15,ал.6 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО), което съставлява съществено нарушение на административнопроизводените правила, водещо винаги до незаконосъобразност на издадения административен акт. Отделно от гореизложеното, АССГ е приел, че при постановяване на решението съществено е нарушена и разпоредбата на чл.15, ал.8 от ЗЗДт., тъй като непълнолетната чужденка и баща й не са запознати с възможността за предоставяне на правна помощ, както и какъв е редът за получаване на такава

По горните съображения АССГ е отменил решението на председателя на ДАБ и е върнал административната преписка на административния орган за ново произнасяне. Съдебното решение е правилно.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АССГ правни доводи за това, че допуснатото в хода на административното производство нарушение на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, според който при всяко дело съдът или административният орган уведомява ДСП по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, за изразяване на становище, а при невъзможност предоставя доклад, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на завършващия производството административен акт.. Обоснован е изводът на съда, че по делото не са налице данни, нито се твърди, че за случая е била уведомявана компетентната ДСП, а по време на производството не е присъствал социален работник, който да е дал становище, или да е представил социален доклад. Този порок в хода на производството пред административния орган не може да бъде саниран с представения за първи път в съдебната фаза по обжалване решението на председателя на ДАБ социален доклад на компетентната ДСП. Многократно в практиката си Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе по приложението на чл.15, ал.6 от ЗЗДт, приемайки, че разпоредбата е императивна по своя характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По силата на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия негов интерес. П. в тази връзка е прието от съда, че разпоредбата следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина малолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6а ЗУБ (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.), съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДт. Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт, към който препраща § 1 т. 11 от ДР на ЗУБ. Освен това, съгласно чл. 2 (1) от Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации и в сила за Р. Б, считано от 03.07.1991 г. държавата е длъжна да зачита и да осигури правата, предвидени в Конвенцията на всяко дете, в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация. Тя трябва да взема необходимите мерки за дете, което иска да получи статут на бежанец - чл. 22 (1) от нея, а съгласно чл. 3 (1) от Конвенцията висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.

Правилно е преценено от съда, че в хода на производството пред административния орган е допуснато и нарушение на чл. 15, ал. 8 ЗЗДт, съгласно която разпоредба детето / и непълнолетното токаво/ има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. По преписката и пред съда не са представени доказателства за това, в хода на административното производство на бащата на непълнолетната чужденка да е било разяснено правото й на правна помощ, както и какъв е редът за получаване на такава.

Нарушенията на чл.15, ал.6 и ал.8 от ЗЗДт., допуснати при постановяване на административния акт, не се санират автоматично с обстоятелството, че към датата на последното съдебно заседание пред ВАС молителката вече е навършила пълнолетие, При новото разглеждане на делото административният орган, преценявайки основателността на искането на Волкова за предоставяне на хуманитарен статут, следва да съобрази всички новонастъпили обстоятелства – фактът, че бащата е починал в България, майката и трите сестри живеят заедно, молителката е ученичка в края на средното си образование в престижно училище в София, както и дали, с оглед роднинските връзки и възрастта на всички Волкови същите съставляват семейство по критериите на ЕСПЧ при тълкуване на чл.8 от ЕКПЧОС

С оглед гореизложеното и на основание чл.221, ал.2,предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1260 от 27.02.2017 год.,постановено по адм. дело № 12150/2016 г. по описа на Административен съд - София град. Решението е окончателно.