Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.1 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „обжалване и данъчно-осигурителна практика”-Пловдив, срещу решение № 2168/08.12.2017 г. постановено по адм. д.№1925 по описа на Административен съд – Пловдив за 2017 г. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт № Р-26-1401988-091-001 от 01.12.2015 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 59/8.02.2016 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика”-Пловдив, относно допълнително установени за ревизираното лице задължения по ЗДДС в размер на 22 903.84 лв. главница и лихви в размер на 16 093.83 лв. и е определен допълнително годишен и авансов данък по ЗДДФЛ в размер на 248.86 лв. и лихви в размер на 136.91 лв.

Касаторът намира, че постановеното решение е неправилно като са налице касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. В касационната жалба не са формулирали конкретни пороци на съдебното решение, а само е посочено защо не се споделят изводите на съда и отново е анализирана установената в хода на ревизионното производство фактическа обстановка. При обжалването се твърди, че пред съда ревизираното лице не е оборило констатациите на ревизионния акт, поради което въз основа на същите факти неправилно съдът е обосновал изводи различни от тези на приходната администрация. Изложени са твърдения, че липсата на подпис във фактурите не е основание да с приеме, че стоките не са получени от едноличния търговец. Неправилно съдът е приел, че доказателствата събрани в хода на ревизионното производство и в хода на съдебното такова не са достатъчни, за да се приеме че са налице укрити доходи и съответно, че към м.01.2008 г. ЕТ „Белла-Ф.Р - Г.А”, е достигнал оборот за регистрация по ЗДДС, но в нарушение на законовите изисквания не е подал заявление за регистрация.

По тези съображения се иска...