Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, гр. С., против решение № 920/15.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2742/2017 г., по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на Г.Г, в качеството му на "ЕТ " Г.Г - БИ", гр. Р., е отменена като незаконосъобразна негова Заповед № А - О - 006/14.02.2017 г., с която на основание чл. 34а, ал. 2, т. 3, във връзка с ал.9, т. 2 от Закон за технически изисквания към продуктите е отнета лицензия № 599/27.10.2009 г. за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност /СПО/. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което обжалвания съдебен акт бъде отменен и вместо него бъде постановен друг, с което жалбата против цитираната заповед бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответникът Г.Г, в качеството му на "ЕТ " Г.Г - БИ", с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд офия - град е отменил като незаконосъобразна Заповед № А - О - 006/14.02.2017 г., на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с която на основание чл. 34а, ал. 2, т. 3, във връзка с ал.9, т. 2 от Закон за технически изисквания към продуктите е отнета лицензия № 599/27.10.2009 г., издадена на Г.Г, в качеството му на "ЕТ " Г.Г - БИ", за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност.

За да постанови обжалвания съдебен акт Административен съд София - град е приел, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправната разпоредба на чл. 34б, ал. 4 от ЗТИП. В административния акт не са изложени фактически основания, обосноваващи отнемане на лицензията, в съответствие с посочената правна норма, поради което съдът е приел липсата на мотиви като съществено нарушение на процедурата. Решението е правилно.

Административният орган е посочил чл. 34а, ал. 4 от ЗТИП като правно основание за отнемане лицензията на жалбоподателя, въпреки, че този административен акт може да бъде издаден единствено в производство по реда на чл. 34б от ЗТИП. Прието е на базата на електронна справка от НАП наличието на извършено нарушение по чл. 3а, ал.1, т. 1 и т. 3 от НУРИЛОТНСПОРВРС.Аистративният орган не е провел производство по реда на чл. 34б от ЗТИП което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 34б, ал. 4 от ЗТИП предвижда, че при системни нарушения по ал. 3 на същия текст, по предложение на главния директор на главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор", председателят на ДАМТН може да отнеме лицензията или да ограничи обхвата й с мотивирана заповед.

Видно от представената по адм. дело № 4437/2017 г., на Върховния административен съд, седмо отделение, справка от ТД на НАП - Варна от 09.01.2017 г., Г.Г, в качеството му на "ЕТ " Г.Г - БИ", е регистрирал още две лица по трудов договор, с което отговаря на изискванията на чл. 3а, ал. 1 от НУРИЛОТНСПОРВРС. При издаването на оспорения административен акт за отнемане на лицензията административният орган не е установил всички обстоятелства от значение за случая, поради което заповедта противоречи и на материалния закон.

С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 920/15.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2742/2017 г., по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно.