Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 90, ал. 3 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ).

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Расули, гражданин на Афганистан срещу Решение № 661 от 21.09.2017 г., постановено по адм. д. № 765 по описа на Административен съд - Хасково (АС - Хасково) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател против Решение № 7659 от 31.03.2017 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В касационната жалба се релевират доводи за допуснато от съда при постановяване на обжалваното съдебно решение нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател решението не било надлежно мотивирано, тъй като били изложени формални съображения, взаимствани от съдържанието на оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт. Съдът не взел под внимание твърденията на касационния жалбоподател, които направил по време на проведените с него интервюта, като по този начин била пренебрегната заплахата, която съществувала за него. Допуснал и нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК (Г. П. К) (ГПК), тъй като не извършил преценка на фактите и обстоятелствата, касаещи неговата бежанска история. Съдът не съобразил допуснатото от административния орган нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗУБ поради несъобразяване актуалната ситуация в държавата по произход на лицето. Неправилно приел също така, че не са налице основанията за предоставяне на бежански статут, тъй като не отчел, че процесният случай попада в хипотезата на предоставяне на такъв на основание опасения от бъдещо преследване заради преживяно такова на основание принадлежността на касационния жалбоподател към...