Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране против решение № 5789 от 02.09.2016 г. по адм. дело № 1015/2016 г. на Административен съд - София-град. В нея се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - Българска ветроенергийна асоциация, е представила писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд - София-град е отменил мълчалив отказ на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране по заявление за достъп до обществена информация вх. № ДОИ-14/17.11.2015 г. на Българска ветроенергийна асоциация.

Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства по спора. Според данните по административната преписка, на 17.11.2015 г. Българска ветроенергийна асоциация е поискала да й бъде предоставен достъп до обществена информация, посочена в 3 пункта. В установения от закона 14-дневен срок, както и до приключване на устните състезания пред административния съд, Комисията за енергийно и водно регулиране не е отговорила на подаденото заявление за достъп до обществена информация. Съдът е обсъдил релевантните правила за спора и е достигнал до правно обосновани изводи, че Комисията за енергийно и водно регулиране е задължен субект по см. на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ и съгласно чл. 28, ал. 1 ЗДОИ дължи произнасяне с изричен акт в 14-дневен срок от регистриране на искане за достъп до обществена информация. Отсъствието на нарочен писмен акт, с който се предоставя достъп до търсената информация или се отказва такъв на някое от основанията, предвидени в закона, формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 ЗДОИ. В случая, съдът правилно е констатирал, че заявлението на Българска ветроенергийна асоциация отговаря на законовите изисквания за редовност и задълженият субект е следвало да отговори в 14-дневен срок, съгласно чл. 28, ал. 1 ЗДОИ, считано от 17.11.2015 година. Според константната и многобройна съдебна практика, мълчаливият отказ да се предостави търсената от заявителя обществена информация е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. В този контекст, обжалваното решение на административния съд е съобразено изцяло с нормативната уредба и съдебната практика.

В касационната жалба са релевирани лаконични доводи за неправилност на съдебното решение поради това, че касаторът се е произнесъл с нарочен акт - решение № ДОИ-7 от 28.07.2016 г. по това заявление на Българска ветроенергийна асоциация и между страните е налице висящ спор за неговата законосъобразност. Изложените обстоятелства не променят изводите за правилност на съдебния акт. Съдът правилно е преценявал законосъобразността на оспорения мълчалив отказ към момента на формирането му по правилото на чл. 142, ал. 1 АПК.Пеният изричен отказ от задължения субект не е факт от категорията по чл. 142, ал. 2 АПК, както и не обуславя извод за отпаднал правен интерес от търсената съдебна защита, а следва да се обсъди в светлината на правилото на чл. 58, ал. 3 АПК. Видно от приложените писмени доказателства пред касационната инстанция е, че задълженият субект се е произнесъл с нарочно решение № ДОИ - 7 /28.07.2016 г. на КЕВР. С това решение комисията е оставила без разглеждане заявлението за достъп до обществена информация в частта, касаеща финансовите модели, използвани при определянето на преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятър в изброените решения и е указала на изпълнителния директор на Българска ветроенергийна асоциация, че докладите от извършване на проверки по чл. 80а от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) са публикувани на интернет страницата на Агенцията за държавна финансова инспекция. Съдържанието на решението сочи, че изричният акт не е благоприятен за заявителя, т. е. не е налице отпаднал правен интерес от търсената съдебна защита. На следващо място, при извършена служебна проверка съдът констатира, че спорът по адм. дело №8559/2016 г. на Административен съд - София-град е приключил с решение №7539/30.11.2016 г., оставено в сила с решение № 13392/07.11.2017 г. по адм. дело № 1968/2017 г. на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменено решение № ДОИ - 7 /28.07.2016 г. на КЕВР. Съдът е приел в мотивите си, че искането на заявителя е оставено без разглеждане и е върнал административната преписка за ново произнасяне, при съобразяване с указанията на съда, т. е. не е разгледал изричен отказ по смисъла и в хипотезата на чл. 58, ал. 3 АПК, поради което касационните доводи в тази насока са неоснователни.

Предвид изложеното, обжалваното решение не страда от пороците по чл. 209 АПК, същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5789 от 02.09.2016 г. по адм. дело № 1015/2016 г. на Административен съд - София-град. Решението не подлежи на обжалване.