Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по подадено от Х.Д искане за отмяна на решение № 2299 от 30.12.2014 г. по адм. дело № 1032/2014 г. на Административен съд - Бургас, оставено в сила с решение № 3846 от 04.04.2016 г. по адм. дело № 3249/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение, на основание чл. 239, т. 1 АПК. В искането се излагат доводи за наличие на ново писмено доказателство от значение за спора, а именно – влязла в сила присъда № 90/18.04.2017 г. по в. н.о. х.д. № 681/2016 г. на Окръжен съд гр. Б., с която се установява различно фактическо положение, сравнение с установеното с влязлото в сила решение на Административен съд – Бургас и би довело до различен правен резултат по административния спор. Поради това искателят намира, че следва да се уважи искането му за отмяна и се върне делото за ново разглеждане от административния съд.

Ответникът по искането за отмяна – директорът на Областна дирекция на МВР – Бургас, чрез процесуалния си представител, поддържа, че същото е неоснователно и следва да се отхвърли, по подробно развити съображения в писмени бележки.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения:

С решение № 2299 от 30.12.2014 г. по адм. дело № 1032/2014 г., Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на Х.Д – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Бургас против заповед № з-2075/07.05.2014 г. на директора на ОД на МВР – Бургас, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ)...