Образувано е по касационна жалба на М.М чрез неговия пълномощник срещу решение №780/16.10.2017 г. по адм. д. № 419/2017 г. на Административен съд София-област. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира отмяната му.

Ответникът по касационната жалба -началникът на РДНСК-Югозападен район-София чрез представителя си намира касационната жалба за неоснователна.

Ответниците по касационната жалба-главният архитект на община Б. С окръжна прокуратура не вземат становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед №44/19.04.2017 г. на началника на РДНСК-Югозападен район, с която е отменен акт за узаконяване №5/10.05.2010 г. на главния архитект на община Б. за строеж "Разширение за съществуваща тераса на II етаж на жилищна сграда“, находящ се в УПИ XХI-2203 кв. 58, по плана на гр. Б. на името на М.М. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

В процесния случай с подадения протест на Софийска окръжна прокуратура е поискано обявяване на нищожността на акт за узаконяване №5/10.05.2010г., поради което и същият е бил допустим на основание чл.149, ал. 5 от АПК. Не е налице заобикаляне на закона, тъй като цитираната разпоредба на чл.149, ал.5 от АПК не следва да се тълкува стеснително, като съдържаща се в общ закон по отношение на ЗУТ. Правилен е изводът на административния орган, че при наличие на влязло в сила влязло в сила съдебно решение №35/18.02.2008г. по адм.№121/2007г. на СОС /Решение №564 от 13.01.2009г. по адм. 7065/2008г. по описа на ВАС на РБ-второ отделение, с което е оставено в сила №35/18.02.2008г. по адм. №121/2007г. на СОС/, решаващо въпроса за узаконяване на процесния строеж, според което същият е неузаконим, издаденият в последствие акт за узаконяване №5/10.05.2010г. за строеж „Разширение за съществуваща тераса на II етаж на жилищна сграда“, на името на касатора съгласно разпоредбата чл.177, ал.2 от АПК е нищожен, поради което в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и във връзка с правомощията на РДНСК по чл. 216, ал. 6 от ЗУТ е отменил процесния акт за узаконяване.

Решението е постановено в съотвествие с приложимия материален и процесуален закон при следните съображения:

По същество с обжалваната заповед №44/19.04.2017 г. на началника на РДНСК-Югозападен район е прогласена нищожноста на оспорения пред него акт за узаконяване №5/10.05.2010г. В разглеждания аспект неоснователни са твърденията в касационната жалба, че актът за узаконяване може да бъде отменен само и единствено по законосъбразност, но не и да се обявява неговата нищожност. Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ЗУТ изключва възможността за отмяната на разрешения за строеж и актове за узаконяване чрез извънредните способи, включително на основанието по чл. 99, т. 1 АПК, но не и когато са нищожни поради тежко противоречие с материалния закон. В тези случаи нищожността им може да бъде разкрита безсрочно, и то от началника на РДНСК. В случая нищожност е налице спрямо постановения от главния архитект акт за узаконяване и е следвало да бъда констатирана от началника на съответната РДНСК, като последният има задължение да се произнесе съгласно чл. 216, ал. 6 от ЗУТ, включително и при констатирана нищожност, какъвто е процесният казус. В това производство главният архитект е следвало да вземе предвид влезлият в сила предходен отказ за узаконяване от 2002 г. на главния архитект на община Б., който е влязъл в сила чрез проведено съдебноадминистративно производство. Само на това основание, което е отчетено от решаващия съд, обжалваната заповед е законосъобразна. В случая главният архитект е следвало да констатира недопустимост на административното производство на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 АПК. Съгласно посочената разпоредба, липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни е една от основните предпоставки за допустимост на искането за издаване на индивидуален административен акт, включително в хипотезата на отказ. Главният арх итект е бил длъжен да прекрати административното производство. След издаването на първия отказ на главния архитект, последният няма компетентност да се произнася по същото искане с идентичен предмет. Като се е произнесъл по съществото на искането и е издал нов повторен акт по същия въпрос, и то по идентичено заявление и след влязло в сила съдебно решение, главният архитект е постановил нищожен административен акт, който е следвало да бъде прогласен за такъв от началника на РДНСК-Югозападен район. Като е отменил издадения акт за узаконяване, приемайго го в мотивната си част за нищожен, началникът на РДНСК-Югозападен район правилно е приложил материалния закон. Основанията на акта за узаконяване като нищожен са и други, изтъкнати от издателя на обжалваната заповед-изтекъл преклузивен срок по пар. 184, ал. 2 ПРЗУТ, наличие на влязла в сила заповед за премахване на строежа.

Поради това обжалваната заповед на началника на РДНСК-СЗР е законосъобразна като постановена в съотвествие с материалния закон и при липса на допуснати съществени административнопроизводствени нарушения. Като е констатирал законосъобразност на обжалваната заповед и е отхвърлил жалбата на касатора, решаващият съд е постановил решение при правилно приложение на материалноправните и процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №780/16.10.2017 г. по адм. д. № 419/2017 г. на Административен съд София-област. Решението е окончателно.