О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2657

Гр. София, 16.09. 2025г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо т. о. в закрито съдебно заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Кацарска к. т.д. № 920 по описа за 2025г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба по чл. 253 ГПК с вх.№14458/01.08.2025г., подадена от ответниците в касационното производство – К. А. Д. и А. М. Р., с която са поискали отмяна на разпореждане №136/29.07.2025г. по делото, с което съдът е дал възможност на касатора да изпълни в цялост указанията относно внасяне на държавна такса по допуснатото касационно обжалване. Молителите считат, че след като в дадения срок касаторът е внесъл само сумата от 320 лв., а не дължимата държавна такса от 3200лв., за невнесената част касационната жалба, тя следвало да бъде върната и производството прекратено, а не да се дават допълнителни срокове на застрахователя. Твърди, че въпросното застрахователно дружество е лишено от право да извършва застрахователна дейност в няколко държави поради некоректното си поведение към увредени лица, както и че невнасянето на цялата дължима държавна такса е израз на неговата „пословична недобросъвестност“.

Касаторът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с отговор от 22.08.2025г. оспорва молбата и сочи, че е внесъл изцяло дължимата държавна такса, още преди връчване на разпореждането на съда от 29.07.2025г. Твърди, че срокът за изпълнение на указанията е спазен.

Съдът като съобрази доводите по молбата и данните по делото, намира следното:

С определение № 2295/16.07.2025г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от застрахователя част, като му е указано да представи вносен документ за дължимата държавна такса в размер на 3200 лв. в едноседмичен срок.

С молба с вх. №14086/28.07.2025г. касаторът Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е посочил, че представя вносен документ за допуснатото с определение на ВКС касационно обжалване на въззивното решение № 125/28.11.2024г. по в. т.д. №116/2024г. на Апелативен съд – В. Т. в атакуваната му част, в размер на 3200 лв. Приложеният към молбата вносен документ – авизо преводно нареждане на „У. Б. АД, е за сумата от 320 лв., което е удостоверено и от счетоводител при ВКС. Към момента на докладване на тази молба не е било върнато съобщението с указания до касатора и съдът му е дал възможност да изпълни указанията в цялост с разпореждане от 29.07.2025г. За това разпореждане застрахователят е уведомен на 12.08.2025г. След постъпване на молбата от ответниците по касационното производство по чл. 253 ГПК е докладвано съобщението с указанията до касатора по определението за допускане на касационно обжалване с №2295/16.07.2025г. Същото му е връчено на 04.08.2025г., а с молба с вх.№14780/07.08.2025г. касаторът е приложил вносен документ за заплащане на държавната такса за разликата до дължимия пълен размер.

Съдът намира искането по чл. 253 ГПК за неоснователно. Видно от документите по делото към датата на депозиране на молбата с първоначално внесена държавна такса, в която е описано, че е за пълния размер, но е била частично внесена, съобщението с указанията до касатора по определение №2295/16.07.2025г. за дължимата такса не му е било надлежно връчено. Същото му е връчено на 04.08.2025г. и в дадения с него едноседмичен срок, изтичащ на 11.08.2025г., а именно още на 07.08.2025г. е заплатена изцяло дължимата държавна такса по допуснатото касационно обжалване. Следователно твърденията на ответниците по касация за незаконосъобразно удължаване на срока на застрахователя, съответно негово недобросъвестно поведение и искането им за връщане на жалбата в съответната част, са неоснователни. Застрахователят е внесъл цялата държавна такса именно в първоначално дадения едноседмичен срок, който е започнал да тече от 04.08.2025г. и е изтекъл на 11.08.2025г.

Независимо от горното няма основание за отмяна на разпореждането от 29.07.2025г. С постановеното по реда на чл.274 ал.3 от ГПК определение №1074 от 30.11.2012г. по ч. т.д.№151/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., е прието, че при нередовност на исковата молба, частна, въззивна, или касационна жалба, съдът е длъжен да даде ясни и категорични указания на страната относно недостатъците, от които те са засегнати, както и срок за тяхното отстраняване, а когато нередовността се дължи на невнесена държавна такса, на подателя й следва да бъде изрично съобщен размерът и задължението да представи по делото платежния документ, както и последиците от непредставянето му. В същия смисъл е и определение №484/30.07.2010г. по ч. гр. д. №409/2010г. на ВКС, IV г. о., също постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК. В съдебната практика на ВКС /определение № 5676 от 21.11.2013 г. по ч. гр. д.№ 5939/2013 г., I г. о. и определение № 52/10.02.2016 г. по ч. гр. д.№ 492/2016 г., ІІІ г. о. и др./, се приема, че съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуални действия от страните, като следва да осигури възможност на предприелата процесуални действия страна до изтичането на срока да извърши необходимите процесуални действия за изпълнение на дадените указания. Принципът на ефективна съдебна защита представлява основен принцип на правото на Европейския съюз, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки, провъзгласен в чл.6 и чл.13 ЕКПЧ и потвърден в чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/. Процесуалните правила относно съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза, не трябва да правят практически невъзможно или изключително трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) – пар.48 и пар.61, решение дело C-317/08 „Alassini“. Предвид горното, когато страната е предприела процесуални действия, но същите не са довели до цялостно изпълнение на указанията, съдът следва да й даде възможност да упражни правото си. В този смисъл с горецитираното разпореждане съдът не е действал противно, а съгласно практиката на ВКС. В случая не са налице никакви основания за претендираното от ответниците по касация връщане на жалбата в съответната част, тъй като независимо от разпореждането от 29.07.2025г. и преди узнаването му, а именно в рамките на едноседмичния срок, даден по определение №2295/16.07.2025г. за допускане на касационно обжалване, касаторът е внесъл изцяло дължимата държавна такса.

Предвид горното искането за отмяна на разпореждането от 29.07.2025г. следва да бъде оставено без уважение, а делото, ведно с двата постъпили вносни документа, с които изцяло е внесена дължимата държавна такса по жалбата в дадения едноседмичен срок по определение №2295/16.07.2025г., следва да се докладват на Председателя на Първо търговско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№14458/01.08.2025г., подадена от ответниците в касационното производство – К. А. Д. и А. М. Р., с искане по чл. 253 ГПК за отмяна на разпореждане №136/29.07.2025г.

Делото да се докладва на Председателя на Първо т. о. на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание, с призоваване на страните, както са посочени в определение №2295/16.07.2025г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/