О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3775

гр.София, 28.11.2023г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова ч. гр. д.№ 4950/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Т., чрез адв. В. В., срещу определение № 1769/28.03.2023г. , допълнено с определение № 2050/07.09.2023г., по ч. гр. д.№ 944/23г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд от 28.03.2023г. по гр. д.№ 1757/23г. за прекратяване на исковото производство поради липса на международна компетентност на българския съд да разгледа и реши спора между страните в частта по исканията по чл. 59, ал.2 СК.

С обжалваното определение въззивната инстанция е приела за установено, че децата на страните - Д., р. ...г. и В., р. ...г., имат обичайно местопребиваване във Федерална Република Германия към момента на подаване на исковата молба - 01.11.2022г.; приложими за казуса са разпоредбите на Регламент (ЕС)2017/1111 на Съвета от 25.06.2019г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпросите, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца и тъй като въпросите по чл. 59, ал.2 СК са елемент от „родителската отговорност”, следва да бъдат разгледани и разрешени от съда по обичайното местопребиваване на децата към момента на сезиране с исковата молба. Предвид така приетото и с оглед липсата на предпоставките на чл. 12 от Регламент № 2201/2003г., въззивният съд е заключил, че българският съд не е международно компетентен да гледа претенциите за родителската отговорност в рамките на образувания брачен процес.

Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение, като твърди, че е недопустимо да съществуват две дела за едно и също ( визира идентичен спор, висящ пред...