О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1429

София, 31.05.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгений Стайков

ЧЛЕНОВЕ: Галина Иванова

Мирослава Кацарска

изслуша докладваното от съдия Е. С. т. д. № 1933/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Н. П. и Д. С. Л. срещу решение № 110 от 15.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 479/2022 г. на Великотърновски апелативен съд, в частите му, с които е потвърдено решение № 203/04.11.2022 г. по гр. д. № 88/ 2022 г. на Габровски окръжен съд за отхвърляне на предявените искове срещу „Групама застраховане“ ЕАД: 1. на иска на М. П. - за разлика между присъдената сума от 36 000 лв. до 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2021 г. и 2. на иска на Д. Л. - за разлика между присъдената сума от 28 000 лв. до 60 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2021 г.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваните му части въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният състав не е взел предвид всички релевантни за спора по чл. 52 ЗЗД обстоятелства. Сочи се, че по отношение на ищцата М. П. съдът не е обсъдил: че П. е претърпяла тежка контузия на долния десен крак, съчетана с охлузване и последващ кръвосъсирек; че тази травма ведно с фрактурата на пубиса е довела до невъзможност пострадалата да се изправи непосредствено след настъпването на злополуката, което е породило у нея чувство, че повече няма да може да ходи; че е проведено продължително лечение, по време на което пострадалата е ползвала постоянно помощта на свои близки; че белезите по краката, имащи загрозяващ характер, са се отразили негативно върху нейната психика. По отношение на ищцата Д. Л. се твърди, че съдът не е обсъдил: че Л. е претърпяла охлузване на крака; че непосредствено след инцидента е била откарана по спешност в болница, където й е била указана спешна медицинска помощ; че е провела продължително лечение с постоянно главоболие и световъртеж; че е била на 16 години към момента на инцидента; че е била уплашена, както и че една година след произшествието трудно е запомняла неща и е изпадала в стрес.

Отделно в касационната жалба се поддържа, че при определяне на дължимото обезщетение по чл. 52 ЗЗД въззивният съд е пропуснал да вземе предвид обществените отношения и икономическата обстановка в страната, в т. ч. непрестанно нарастващите цени на стоките и услугите и тенденцията за нестихващи инфлационни процеси. Прави се оплакване за допуснато процесуално нарушение поради пропуск на съда да вземе предвид съдебната практика по случаи със сходни травматични увреждания. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваните му части и: 1. присъждане на ищцата М. П. на допълнително обезщетение за неимуществени вреди от 44 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.12.2021 г. и 2. присъждане на ищцата Д. Л. на допълнително обезщетение за неимуществени вреди от 32 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.12.2021 г. и 3. присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗЗД.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставени са следните правни въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВС и с практиката на ВКС, а именно:

1. „Какви критерии следва да вземе предвид решаващият съд при определяне на размера на дължимото се справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД и следва ли съдът да вземе предвид всички или само част от конкретните обективни факти и обстоятелства от съществено значение за определяне на претърпените неимуществени вреди и тяхното справедливо обезщетяване по смисъла на чл. 52 ЗЗД?. Сочи се, че по отношение и на двете ищци въпросът е решен в противоречие с указанията, дадени в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и с практиката на ВКС, обективирана в решение № 15/19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019 г. на ІІ т. о.

2. „При определяне на размера на дължимото се справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да вземе предвид обществено - икономическото състояние в страна, в т. ч. тенденцията за увеличаване на застрахователните лимити в страната?. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС; решение № 276/12.12.2018 г. по т. д. 2346/2017 г. на ВКС, II т. о. и решение № 159 от 14.12.2020 г. по т. д. № 2575/2019 г. на ВКС, II т. о.

3. „При определяне на размера на дължимото се справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да вземе предвид съдебни решения на други съдебни състави, които имат за предмет сходни претенции по чл. 52 ЗЗД за обезщетение на вреди от сходни телесни увреждания?. Излагат се доводи за несъответствие на присъдените обезщетения с тези, определени за справедливи в решение № 54/23.04.2019 г. по гр. д. № 3649/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о. и в решение № 146/07.10.2020 г. по гр. д. № 4129/2019 г. на ВКС, ІV г. о.

Отделно в изложението се поддържа, че в обжалваните му части въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК по съображения, че апелативният съд неправилно не е взел предвид всички факти и обстоятелства по делото, отнасящи се до обема и интензитета на претърпените неимуществени вреди, че неправилно не е взел предвид икономическата обстановка в страната и че е пропуснал да вземе предвид съдебната практика по случаи със сходни травматични увреждания.

В срока по чл.287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба „Групама застраховане“ ЕАД с приложено към него отделно становище по изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Поддържа се, че поставените от касаторите въпроси са решени от апелативния състав в съответствие с практиката на ВКС. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касаторите по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Великотърновски апелативен съд е потвърдил решение № 203/ 04.11.2022 г. по гр. д. № 88/ 2022 г. на Габровски окръжен съд в обжалваните му от ищците части, с които са отхвърлени предявените искове срещу „Групама застраховане“ ЕАД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, както следва: искът на М. П. - за разлика между присъдената от първата инстанция сума от 36 000 лв. до 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2021 г. и искът на Д. Л. - за разлика между присъдената сума от 28 000 лв. до 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.12.2021 г. Първоинстанционното решение не е било обжалвано от застрахователя и е влязло в сила в осъдителните му части, съответно за 36 000 лв. и 28 000 лв. С оглед посочения в касационната жалба обжалваем интерес, въззивното решение е влязло в сила в частите му, с които е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на иска на М. П. за разликата от 80 000 лв. до 100 000 лв. и за отхвърляне на иска на Д. Л. за разликата от 60 000 лв. до 80 000 лв.

Въззивният състав е приел за безспорно между страните, че е ангажирана отговорността на ответното дружество на основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на причинените на ищците М. Н. П. и Д. С. Л. неимуществени вреди, резултат от ПТП, станало на 12.10.2021 г., около 08,00 ч. на пешеходна пътека в [населено място], причинено виновно от И. П. при управление на лек автомобил „Фолксваген Т.“, per. [рег. номер на МПС] , валидно застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. Прието е за установено, че „Групама застраховане“ ЕАД не е заплатило обезщетение по предявената от ищците писмена застрахователна претенция с вх. № 10-03-2870/22.11.2021 г.

За да се произнесе относно спорните между страните размери на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, апелативният съд е обсъдил неоспореното заключение на вещото лице д-р С. Р. по извършената пред първата инстанция съдебно - медицинска експертиза, обясненията на експерта, дадени в открито заседание на 06.10.2022 г., както и показанията на разпитаните трима свидетели. Съдът е посочил, че при определяне на справедливия размер на обезщетенията се съобразява с постановките в ППВС № 4/23.12.1968 г., според които понятието спрадевдивост е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства по делото, които при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

Въззивният съд е приел за установени следните релевантни за размера на обезщетенията факти:

- в резултат на ПТП ищцата М. П. е получила счупване на горното рамо на дясната срамна кост, с леко до умерено изразено разместване и счупване да долното рамо на дясната срамна кост, без разместване на фрагментите. Предприето е било консервативно лечение - постелен режим на легло за срок от един месец и антитромботична профилактика. М. П. продължава да изпитва неприятно усещане /като опъване/ в дясната тазобедрена става при по-интензивно ходене, както и при определено положение на тялото;

- при злополуката ищцата Д. Л. е получила счупване на дясната слепоочна и теменна кост със засягане на дясната пирамидна кост /изтичане на кръв от външния десен слухов проход/, като с компютърна томография е установено наличие на малък кръвоизлив под твърдите мозъчни обвивки вляво /най-вероятно в резултат на контраудар на мозъка в затвореното пространство на черепната кутия/ и малки кръвоизливи под меките мозъчни обвивки вдясно слепоочно. След изписването от болницата на нея е предписан определен хигиенно-диетичен режим, който ищцата е спазвала. Д. Л. продължава да има главоболие при психическо натоварване и позиционен световъртеж при определено положение на тялото, като се е наложило да прекрати заниманията си с балет;

- и двете ищци са започнали да посещават училище в началото на следващата година, като са отсъствали от училище за период от около два месеца и половина, което е представлявало затруднение за тях с оглед пропуснатия учебен материал. Известно време след произшествието и двете са били тревожни и напрегнати, и са изпитвали страх при пресичане на пътното платно. Както при М. П., така и при Д. Л. не са отшумели всички здравословни проблеми, свързани с получените увреждания, като според вещото лице към настоящия момент е настъпило почти пълно възстановяване.

Апелативният състав е отразил, че при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди се е съобразил с всички изброени по-горе обективни обстоятелства по делото, както и с обществено-икономическата обстановка в страната към момента на ПТП - 12.10.2021 г., намерила отражение в лимитите на отговорност по чл. 492 КЗ. Въззивният съд е споделил правните изводи в решението на окръжния съд като аналогично на първата инстанция е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди по отношение на ищцата М. П. е 36 000 лв., а по отношение на ищцата Д. Л. е 28 000 лв, върху които суми ответното дружество дължи лихва за забава, считано от изтичане срока по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ – 08.12.2021 г.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като предпоставка за допускането му до касационно обжалване, тъй като изводите на въззивния съд относно размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, не са нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не би могло „a priori“, т. е без анализ на релевантните за конкретния спор обстоятелства, да се приеме за явно необоснован извода на въззивния състав, че определените от двете инстанции размери на обезщетенията за неимуществени вреди са очевидно занижени. Следва да се има предвид, че касаторите обосновават очевидната неправилност на решението с идентични доводи с тези, с които поддържат наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърдението за необсъждане от въззивния съд на всички релевантни за спора факти само по себе си не обусловя очевидна неправилност на въззивното решение.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк. решение №1/19.02.2010 г. по т. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение поставеният от касаторите правен въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, а именно : Какви критерии следва да вземе предвид решаващият съд при определяне на размера на дължимото се справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД и следва ли съдът да вземе предвид всички или само част от конкретните обективни факти и обстоятелства от съществено значение за определяне на претърпените неимуществени вреди и тяхното справедливо обезщетяване по смисъла на чл. 52 ЗЗД?. Въпросът относно критериите за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди и относно задължението на съда да обсъди релевантните за тези критерии обстоятелства, не е решен от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практиката на ВКС и в противоречие със задължителната практика на ВС, формирана със ППВС №4/1968 г. В т. ІІ от Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС е прието че понятието справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно; то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението с цел да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на претърпените болки и страданията, които формират съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, както по отношение на М. П., така и по отношение на Д. Л., въззивният състав се е съобразил с посочените в постановлението общи и специфични критерии, отразявайки релевантните за размера на обезщетението обстоятелства, установени по делото. Съдът е взел предвид, че и двете ищци са в ученическа възраст, както и неудобствата, свързани с отсъствието им от училище и затрудненията при наваксване на пропуснатия материал. Отчетени са вида, характера и тежестта на получените телесни увреждания на всяка една от тях: за М. П. - счупване на горното рамо на дясната срамна кост, с леко до умерено изразено разместване и счупване да долното рамо на дясната срамна кост, без разместване на фрагментите и за Д. Л. - счупване на дясната слепоочна и теменна кост със засягане на дясната пирамидна кост /изтичане на кръв от външния десен слухов проход/, наличие на малък кръвоизлив под твърдите мозъчни обвивки вляво и малки кръвоизливи под меките мозъчни обвивки вдясно слепоочно. Коментирани са констатациите на вещото лице относно възстановителния период, приемането на лекарства и нуждата от хранителен режим, наличието на продължавана тревожност у Д. Л. и неприятните усещания при бързо ходене при М. П., липсата на пълно отшумяване на здравословните проблеми. Действително, за разлика от първата инстанция, въззивният състав не е възпроизвел в решението си в детайли показанията на свидетелите, нито е прецизирал значението на всеки отделен факт, установен чрез тези показания. Доколкото обаче съдът е отчел обективно съществуващите конкретни обстоятелства и се е съобразил с основните критерии за определяне на справедлив размер на обезщетенията за неимуществени вреди, несъгласието на касаторите с определените размери, касае изцяло правилността на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Не е решен в противоречие с практиката на ВКС въпросът на касаторите относно значението на икономическите условия в страната при определяне размера на обезщетението, а именно: „При определяне на размера на дължимото се справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да вземе предвид обществено - икономическото състояние в страна, в т. ч. тенденцията за увеличаване на застрахователните лимити в страната?. Въззивният съд е посочил, че при определяне на обезщетенията по чл. 52 ЗЗД взима предвид обществено-икономическата обстановка в страната към момента на ПТП, намерила отражение в лимитите на отговорност по чл. 492 КЗ. Константна е практиката на ВКС, че конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие като ориентир за размера на обезщетението, се преценяват към датата на застрахователното събитие – в случая към 12.10.2021 г., а не към датата на предявяване на иска или на постановяване на решението. Независимо от това следва да се има предвид, че нормативно установените лимити на застрахователна отговорност по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, с които касаторите аргументират становището си за несправедлив размер на присъденото обезщетение, не се ползват с приоритет при прилагането на чл. 52 ЗЗД. Тези лимити могат да бъдат съобразявани наред с указаните в т. ІІ от ППВС №4/1968 г. общи критерии и преценка на специфичните за делото факти, имащи значение за правилното приложение на принципа за справедливост.

На последно място не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване въпросът на касаторите „При определяне на размера на дължимото се справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да вземе предвид съдебни решения на други съдебни състави, които имат за предмет сходни претенции по чл. 52 ЗЗД за обезщетение на вреди от сходни телесни увреждания?. Както бе посочено по-горе съобразно постановките в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС размерът на обезщетението за неимуществени вреди винаги е обусловен от преценката на редица конкретни обективно съществуващи факти, свързани с болките и страданията на пострадалия, поради което не би могло да бъдат унифицирани размерите на обезщетенията при сходни телесни увреждания. Отделен е въпросът, че представените от касаторите решения на ВКС, или са неотносими като постановени при различни обстоятелства – решение № 15/19.02.2020 г. по т. д. №146/2019 г. на ІІ т. о. (обезщетение при смърт) , или не обуславят извод за присъждане на обезщетения в по-голям размер от тези, определени по настоящото дело - решение № 276/12.12.2018 г. по т. д. 2346/2017 г. на II т. о.; решение № 54/23.04.2019 г. по гр. д. № 3649/2018 г. на ІІІ г. о. и др. Представените решения на окръжни съдилища не представляват практика на ВКС като предпоставка за допускане на касация по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ касаторите М. П. и Д. Л. следва да заплатят на „Г. З. ЕАД юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 270 лв.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 110 от 15.06.2023 г., постановено по в. гр. д. № 479/2022 г. на Великотърновски апелативен съд в обжалваните му части.

ОСЪЖДА М. Н. П. - ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул. „Варовник № 14, ет. 5, ап. 14 и Д. С. Л. - ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 12 да заплатят на „Г. З. - ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] сумата 270 лв. (двеста и седемдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: