Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 90, ал. 3 от ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ).

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Мохамед, гражданка на Гана, чрез адв. И.В, срещу Решение № 5846 от 19.10.2017 г., постановено по адм. д. № 8670 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател против Решение № 13865 от 18.07.2017 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. съответно с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно, според касационния жалбоподател, съдът не отчел забавата в произнасянето на административния орган, поради което не установил, че актът е необоснован и немотивиран, тъй като била нарушена нормата на чл. 75 ЗУБ. Наред с това, доколкото в съдебното решение били цитирани различни дати на подаване на молбата за закрила (19.01.2017 г. и 23.01.2017 г.) било налице разминаване в установените факти, неяснота и объркване по време и по повод изнесените от А. Мохамед факти във връзка с изпитван от нея страх от завръщане в страната по произход. Не бил обсъден от съда въпроса за причините, поради които административният орган не е изследвал обстоятелствата, посочени от лицето във връзка със събитията, които се случили с нейни близки и роднини, както и с други представители на същата расова или социална група. По изложените в жалбата съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение.

В...