Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез упълномощен юрисконсулт срещу Решение № 656 от 12.10.2017 г., постановено по адм. д. № 835 по описа на Административен съд – Хасково (АС – Хасково) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение е отменено Решение № 12562 от 20.06.2017 г., издадено от председателя на ДАБ, с което на Н. Бакер и на малолетното й дете И. Джунди е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, и преписката е върната на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата за закрила на Н. Бакер, действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетното й дете И. Джунди при съобразяване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на сега обжалваното съдебно решение.
В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че първоинстанционният съд неправилно приел, че административният акт е издаден при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила поради неспазване на разпоредбите на чл. 15, ал. 1 и ал. 8 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДт). Изразява се становище, че чл. 15, ал. 1 ЗЗДт въвежда императивно, но не безусловно задължение за административния орган да изслуша малолетното дете, навършило 10 години. В случая, предвид направената от административния орган преценка, че не следва да се изслушва малолетната молителка, не е уведомена и Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) по настоящия й адрес, но това не представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Такова не било допуснато и във връзка с приложението на чл. 15, ал. 8 ЗЗДт, доколкото Н. Бакер, действаща лично и като законен представител на малолетното й дете И. Джунди е била запозната с правата и задълженията, които има по време на административното производство. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена.
Ответниците не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е било Решение № 12562 от 20.06.2017 г., издадено от председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ на Н. Бакер и на малолетното й дете И. Джунди е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Въз основа на изяснената фактическа обстановка, съставът на АС – Хасково направил извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган - председател на ДАБ, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приел, че в хода на административното производство разпоредбите на чл. 15, ал. 5, във вр. с ал. 4, във вр. с ал. 1 ЗЗДт не били спазени, въпреки че детето И. Джунди е навършило десет години още преди подаване на молбата за закрила, като наред с това по преписката не били налични писмени доказателства, от които да е видно, че неизслушването му е мотивирано от необходимостта да не бъдат накърнени интересите му. Такива съображения не се съдържали и в обжалвания административен акт. Отделно от това, съдът констатирал и съобразил допуснато от административния орган нарушение на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, доколкото по делото не са налице данни, нито се твърди, че за случая е била уведомявана компетентната ДСП по настоящия адрес на малолетното дете, по време на производството не е присъствал социален работник, който да даде становище, нито е представен социален доклад за детето. Наред с това приел, че е допуснато и нарушение на чл. 15, ал. 8 ЗЗДт, тъй като от преписката се установява, че в хода на административното производство Бакер била запозната с общите Указания за правата и задълженията й, като подател на молба за закрила, но в тях съдът не открил изрично посочване (или указание) относно правата, касаещи придружените малолетни или непълнолетни лица. Съдът се мотивирал също така, че не била налице никаква информация относно възможностите за получаване на правна помощ от детето, няма доказателства Бакер да е запозната със съдържащия се в преписката списък на организациите, предоставящи правна помощ и липсват доказателства административният орган да е разяснявал на последната реда за реализиране на правото на безплатна правна помощ. Като се позовал на съдебна практика, съдът определил допуснатото нарушение на администртивнопроизводствените правила като съществено. Приел, че правото на защита на Н. Бакер, действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетното дете И. Джунди било сериозно засегнато, поради което констатираното нарушение представлявало самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение и за връщане на преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Така мотивиран съставът на АС - Хасково постановил обжалваното съдебно решение. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Установено е, че Н. Бакер е подала молба за международна закрила в лично качество и като законен представител на малолетното й дете И. Джунди. От данните в регистрационния лист и приложенията към него се установява също така, че И. Джунди, както към момента на подаване на заявлението за закрила, така и към момента на издаване на спорното административно решение е малолетна. Това обстоятелство обаче не е съобразено от административния орган, вкл. във връзка със задълженията, които има съгласно ЗЗДт и задължението му, произтичащо от чл. 6а ЗУБ.
Обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на първоинстанционния съд за допуснато в хода на административното производство нарушение на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, съдържащ правилото, че при всяко дело съдът или административният орган уведомява ДСП по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. Обоснован е изводът на съда, че по делото не са налице данни нито се твърди, че за случая е била уведомявана компетентната ДСП, а по време на производството не е присъствал социален работник, който да е дал становище, нито е представен социален доклад. Неоправдано в тази връзка се твърди от касационния жалбоподател релевантност на преценката за изслушване на детето към задължението на органа за уведомяване на ДСП. Многократно в практиката си Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе по приложението на посочената разпоредба, приемайки, че същата е императивна по своя характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По силата на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия негов интерес. П. в тази връзка е прието от съда, че разпоредбата следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина малолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6а ЗУБ (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.), съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДт. Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт, към който препраща § 1 т. 11 от ДР на ЗУБ. Освен това, съгласно чл. 2 (1) от Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации и в сила за Р. Б, считано от 03.07.1991 г. държавата е длъжна да зачита и да осигури правата, предвидени в Конвенцията на всяко дете, в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация. Тя трябва да взема необходимите мерки за дете, което иска да получи статут на бежанец - чл. 22 (1) от нея, а съгласно чл. 3 (1) от Конвенцията висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, с които се възразява срещу възприетите от първоинстанционния съд нарушения на чл. 15, ал. 1 и ал. 8 ЗЗДт, допуснати в хода на административното производство по издаване на спорното административно решение. Изложените в тази насока съображения в съдебното решение се споделят от настоящия състав, а възражението на касационния жалбоподател, че предписанието, дадено от законодателя с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗЗДт било императивно, но не безусловно, е несподелимо в конкретния случай, доколкото, както е отчетено от съда, не се установява административният орган да е извършил преценка досежно интереса на детето в контекста на необходимостта да бъде изслушано.
Правилно е преценено от съда, че в хода на производството пред административния орган е допуснато и нарушение на чл. 15, ал. 8 ЗЗДт, съгласно която разпоредба детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. По преписката и пред съда не са представени доказателства за това, в хода на административното производство на майката на малолетното дете да е било разяснено правото му на правна помощ, както и какъв е редът за получаване на такава. Доколкото такава не е била осигурена на детето и интересът му не е бил защитен адекватно пред административният орган, той неправилно се е ограничил при издаване на решението само до бежанската история на майката, като е приел, че не са налице основания за предоставянето на закрила, без въобще да обоснове решението си за отказ за предоставяне на такава по отношение на детето. Доколкото отказът касае и малолетното дете, придружено от своята майка, правилно решението е отменено изцяло. Възражението на касационния жалбоподател, че към жалбата до АС – Хасково била приложена молба за предоставяне на правна помощ, което свидетелствало, че е реализирано правото на правна помощ не държи сметка, че тази молба изхожда единствено от Н. Бакер и не касае предоставянето на правна помощ на детето И. Джунди. Наред с това, правилно е преценено от първоинстанционния съд, че органът не е указал възможността за получаване на правна помощ конкретно от детето, не е разяснил реда за реализиране на правото на правна помощ и не са налични доказателства за запознаване на Н. Бакер със списъка на организациите, предоставящи правни консултации, предвид мястото където е положен пръстовият й отпечатък.
Като съобрази изложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е постановил съдебно решение, което следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания.
Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 656 от 12.10.2017 г., постановено по адм. д. № 835 по описа на Административен съд – Хасково за 2017 г. Решението не подлежи на обжалване.